Непосилната лекота на битието (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Непосилната лекота на битието
The Unbearable Lightness of Being
Режисьори Филип Кауфман
Продуценти Bertil Ohlsson
Paul Zaentz
Saul Zaentz
Сценаристи Жан-Клод Кариер
Филип Кауфман
В ролите Даниъл Дей-Люис
Жулиет Бинош
Лена Улин
Дерек де Линт
Ерланд Йозефсон
Павел Ландовски
Доналд Мофат
Музика Марк Адлар
Оператор Свен Никвист
Филмово студио The Saul Zaentz Company
Премиера 5 февруари 1988
Времетраене 171 минути
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Език английски
Бюджет $ $17,000,000
Външни препратки
IMDb

„Непосилната лекота на битието“ (на английски: The Unbearable Lightness of Being) е американски пълнометражен филм на режисьора Филип Кауфман, базиран на едноименния роман на Милан Кундера (на чешки: Milan Kundera). Действието се развива в Чехословакия през 1968 г., когато СССР и съюзниците от Организацията на Варшавския договор окупират страната. Лентата проследява влиянието на тези събития върху артистичния и интелектуален живот на обществото, през погледа на мозъчния хирург Томаш и двете жени, с които той има афера.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Томаш (Даниъл Дей-Люис) е един от най-добрите мозъчни хирурзи в комунистическа Чехословакия, харизматичен, разведен мъж, воден от непреодолимото желание да покорява различни жени и да открива у тях микроскопичните, почти невидими нюанси. Той има свободна интимна връзка с красивата художничка Сабина (Лена Улин), с която споделят удовлетвореността от „лекотата“ и неангажираността на връзката си. Поради заболяване на колега, Томаш е изпратен в санаториум, в малко провинциално градче, за да извърши специализирана операция. Там той среща плахата и свита Тереза Жулиет Бинош, която работи като сервитьорка, и неочаквано и за самия себе си се влюбва. Тереза, жадна за интелектуални контакти, също се влюбва в доктора и решава да го последва в Прага, нанасяйки се в дома и живота му.

Тереза започва работа като фотограф, която Сабина ѝ намира по молба на Томаш. Въпреки, че живеят заедно хирургът не може да прекрати аферите си с различни жени и крехката Тереза започва да „боледува“ от тези залитания, непрестанното ѝ безпокойствието се проявява в ужасяващи сънища и бълнувания. За да я успокои Томаш се жени за нея. Церемонията протича скромно и безшумно, в тесен кръг. Кум на младоженците е ексцентричният пациент на Томаш- Павел. Взимат си куче, което кръщават Каренин.

Започва окупацията на Чехословакия. Войски от пет държави членки на Варшавския договор нахлуват в Прага. По улиците и площадите размахват юмруци войници, танковете са навсякъде. Томаш и Тереза активно участват в демонстрации и протести, Тереза успява да заснеме стотици кадри на полуразрушени сгради, трупове, провокативни момичета, съблазняващи съветските войници. Тереза снима, понякога с риск за живота си. С настъпването на Пражките събития се променят и животите на героите-и тримата бягат в Женева, първо Сабина, а после, с известно колебание, Тереза и Томаш.

Там Сабина среща семейния университетски професор Франц, с когото започва любовна връзка, но когато един ден той идва в ателието ѝ, за да ѝ съобщи, че е изоставил жена си, Сабина не може да понесе емоционалната тежест, която той ѝ стоварва и го напуска. Междувременно двете жени стават близки приятелки, като между тях се прокрадва и доза сексуално привличане.

Тереза пожелава да се махнат от Прага не само заради окупацията, но и за да отдалечи Томаш от безразборните му сексуални афери, ала след като разбира, че той не може да бъде само нейн, взима Каренин и багажа си и се връща в Прага. Томаш е силно разтроен, чувства, че не може да живее без Тереза и също заминава за Прага. На границата паспортът му бива отнет, като по този начин остава заклещен в Прага. С Тереза се събират.

Томаш смята да се върне в болницата, но се оказва, че това може да стане при някои условия. Преди окупацията той е написал язвителна статия, осъждаща комунистическите лидери, правейки сравнение с Едип, който след като осъзнал вината си, си избол очите. Статията се оказва прекалено неудобна и провокативна за властта и режимът изисква от доктора да подпише декларация, с която да потвърди, че не е обзет от анти- комунистически настроения. Той отказва и попада в черния списък- не му се позволява да практикува. Става мияч и все по-често започва да повтаря своето „Свали си дрехите“ на скучаещи домакини, чийто прозорци търка. Тереза работи като барманка когато се запознава с видимо заинтригуван от нея инженер. За да провери дали и тя е способна като Томаш, да прави любов без любов, отива в малката му квартира и се оставя на ласките на инженера, ала после си внушава, че инженерът всъщност не е инженер, а таен агент, който събира доноси за нея и Томаш и се опитва да се самоубие. За щастие Томаш я спасява.

След всичко това Тереза убеждава любимия си да напуснат Прага и да се установят на село. Отиват при кума им, пациентът на Томаш и заживяват идилично, далеч от политически интриги.

Сабина пък се е преместила в Щатите и се е отдала на бохемски живот, когато неочаквано получава писмо, което съобщава, че след като са били на танци в селцето, спирачките на колата на Томаш и Тереза са отказали и те са мъртви. Сабина е шокирана. Томаш и Тереза щастливи, защото тяхната лекота вече не е непосилна.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

За романа[редактиране | редактиране на кода]

„Непосилната лекота на битието“ е един от най-провокативните романи на Милан Кундера. Книгата е написана през 1982 г., но побликувана две години по-късно, на френски език със заглавие L'Insoutenable légèreté de l'être. Оригиналният текст на чешки излиза на следващата година. Oще в началото на романа авторът задава философската идея на Фридрих Ницше, плашеща и объркваща, касаеща се до цялото човечество. Идеята за „вечното завръщане“ се проявява постоянно и е част от характерите и мисленето на героите. Това приковава читателското внимание, кара го да следи героите неотлъчно през всичките им терзания, лутания, битки. Тази философия може да бъде свързана с въпроса за смисъла на самия живот и кара читателят да обърне поглед и към себе си. „Лекотата“ на битието се състои в това, че живеенето няма чернова, всеки човек има да живее само един живот, който се случва веднъж и никога повече. Ницше вярвал, че „лекотата“ може да е огромно бреме или полза, в зависимост от индивида.

В романа теорията на Ницше е обвързана с немската поговорка Einmal ist keinmal- Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало. Авторът слага в устата на Томаш твърдението, че „Ако имаме само един живот да живеем, то по-добре да не живеем изобщо“, че няма смисъл да търсим правилното решение, защото нямаме база за сравнение. „Непосилната лекота на битието“ по-скоро задава въпроси, от колкото да дава отговори, но в това философско лутане, човешкото същество може да открие истина за същността на самото живеене.

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Филмът е американска продукция, но включва европейски актьори – Даниъл Дей-Люис (Англия), Жулиет Бинош (Франция), Лена Олин и Стелан Скарсгард (Швеция), Павел Ландовски (Чехия и Дания). Филмът е заснет предимно във Франция, но успява да създаде атмосферата, търсена по сценарии. Сцените с навлизането на съветските войски са смесица между архивни кадри и сцени, които екипът заснема в Лион. Снимат също и в Швейцария, САЩ, Женева, Сан Франциско, Калифорния.

Адаптация[редактиране | редактиране на кода]

Милан Кундера участва активно като съветник по лентата, макар и името му да не присъства в списъка. В чешкото издание на книгата, той пише, че филмът има много малко общо с героите и характерите им и не е успял да улови духа на романа. Това е и единственият опит за адаптация на този автор. След него той не желае нито едно негово произведение да бъде адаптирано.

Споровете от стана на критиците за това дали филмът е успял или не да улови атмосферата в книгата са много. Едно от предложенията по спора е на Катрис Патрик и то е, че може би филмът не бива да бъде гледан непременно като адаптация на роман, а като произведение, вдъхновено от романа.

Номинации и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 г., Филмовата академия на САЩ е номинира лентата в две категории- най-добър сценарий (Жан-Клод Кариер, Филип Кауфман) и кинематография (Свен Никвист), който е номиниран и от обществото на кинематографите, САЩ. Същата година филмът е номиниран и за Златен глобус за най-добра женска поддържаща роля на Лена Олин и технически ефекти и др.

Асоциацията на филмовите критици, Бостън дава награда за най-добър актьор на Даниъл Дей-Люис и за операторско майсторство на Свен Никвист, който печели награда и от Independet spirit awards и др.

Филмът има награда за най-добър филм и режисьор NSFC, влиза в топ 10 на NBR award Филмът има общо 7 победи и 11 номинации, освен оскарите.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Музиката във филма е дело на Марк Адлър. Марта Кубисова пее Hey Jude на чешки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]