Операция Дунав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Операция „Дунав“ е военна операция от 1968 година в Чехословакия, проведена от въоръжените сили на останалите държави-членки (без Румъния) на Организацията на Варшавския договор (ОВД) за спиране на политическите реформи от Пражката пролет.

Силите на ОВД нахлуват в Чехословашката социалистическа република на 21 август 1968 г. след неуспешни преговори да се предотврати по-нататъшното изпълнение на реформите от периода на политическа либерализация в страната, известен като Пражка пролет. Реформите са насърчавани от Александър Дубчек, който се стреми да засили правата на гражданите въпреки несъгласието на Съветския съюз. Дубчек е избран за ръководител на Комунистическата партия на Чехословакия след оставката на Антонин Новотни през януари 1968 г.

По време на инвазията десетки хиляди войници от страни от Варшавския договор преминават чехословашката граница. Инвазията успява да спре тенденцията на демократизация на страната и да засили позицията на Комунистическата партия на Чехословакия. Съветската политика от онези дни става известна като доктрината Брежнев.

Паметник на Ян Палах, запалил се на 16 януари 1969 г. в знак на протест срещу нахлуването на ОВД

Преговори ЧССР-СССР[редактиране | редактиране на кода]

Реформите, въведени от Александър Дубчек, предизвикват загрижеността на Леонид Брежнев и другите лидери на Организацията на Варшавския договор, които се страхуват от разпадането на комунистическия блок в разгара на Студената война.

Лидерите на Съветския съюз се опитват отначало да спрат реформите в Чехословакия по пътя на преговорите. Двустранните разговори, които се провеждат в рамките на няколко месеца, не постигат желания резултат и, тъй като тези контакти не успяват да спрат реформите, руснаците започват да обмислят военна намеса в Чехословакия. Според доктрината Брежнев всяка държава от ОВД поема задължение да подчини своите национални интереси в полза на Източния блок (дори с военна сила, ако е необходимо).

Военни действия на ОВД[редактиране | редактиране на кода]

В нощта между 20 и 21 август 1968 г. въоръжените сили на 5 от страните-членки на Организацията на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия: това са армиите на Съветския съюз, Полша, България, Унгария и Източна Германия. Общо 200 000 военнослужещи са пресекли границата с около 2000 танка.

Сред участващите сили са 28 000 полски войници от Втора полската армия. Унгарските сили се оттеглят от Чехословакия на 31 октомври. Участието на източногерманските сили е било много ограничено[1].

72 чехословаци са убити от силите за агресорите (от които 19 души в Словакия), а стотици хора са ранени[2].

Участие на България[редактиране | редактиране на кода]

През май 1968 г. в Българската комунистическа партия стартира пропаганда относно събитията в Чехословакия, последвана от нареждане за проникване на територията на Чехословакия (заповед № 39 от 20 август 1968 г). Заповедта е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от военния министър Добри Джуров и началника на генералния щаб Атанас Семерджиев[3].

Реакция по света[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след като научават за инвазията, Канада, Дания, Франция, Парагвай и Съединените щати изискват спешна среща на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.globalsecurity.org/military/world/war/czechoslovakia2.htm
  2. http://www.prague-life.com/prague/prague-spring
  3. M Mark Stolarik, The Prague Spring and the Warsaw Pact invasion of Czechoslovakia, 1968: forty years later, Mundelein, Ill: Bolchazy-Carducci Publishers, 2010, p. 184

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]