Лудвик Свобода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвик Свобода
Ludvík Svoboda

Роден
Починал
Погребан Чехия
Политика
Партия Комунистическа партия на Чехословакия
Президент на Чехословакия
30 март 1968 – 28 октомври 1975
Военна служба
Звание Армейски генерал
Години на служба 1915 (Австро-Унгария)
1916 – 1950 (Чехословакия)
Служил на Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Австро-Унгария
Flag of the Czech Republic.svg Чехословакия
Род войски War flag of Austria-Hungary (1918).svg Австроунгарска армия
Flag of Bohemia.svg Чехословашки легиони
Logo Czechoslovak Army (pre1961).svg Чехословашка армия
Войни Първа световна война
Гражданска война в Русия
Втора световна война
Семейство
Съпруга Ирена Свободова
Подпис Ludvík Svoboda signature.svg
Лудвик Свобода в Общомедия

Лудвик Свобода (на чешки: Ludvík Svoboda) е чехословашки генерал и политик. Той се сражава и в двете световни войни, поради което се счита за национален герой.[1][2] По-късно служи като президент на Чехословакия в периода 1968 – 1975 г.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Свобода е роден на 25 ноември 1895 г. в Хрознатин, Моравия. Баща му, Ян Свобода, умира, когато Лудвик е на една година, поради което е отгледан от майка си, Франтишка, която се омъжва повторно. Свобода завършва селскостопанското училище във Велке Мезиржичи и работи в лозе. През 1915 г. се налага да се присъедини към австроунгарската армия.[3][4]

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Свобода е изпратен на Източния фронт и е пленен от руснаците на 18 септември 1915 г. в Тернопол. Впоследствие се присъединява към Чехословашките легиони и участва в битките при Зборов и Бахмач.[5]

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След войната започва работа в имението на баща си, преди да предприеме военна кариера в чехословашката армия като член на 3-ти пехотен полк в Кромержиж през 1921 г. Жени се за Ирена Стратилова през 1923 г. Скоро след това е прехвърлен в 36-и пехотен полк в Ужхород, който е част от Чехословакия до 1931 г. Преминава няколко обучения и научава унгарски език във военната академия до 1934 г., когато е произведен в подполковник и изпратен обратно в 3-ти пехотен полк. Служи на няколко позиции и се издига до командир на батальон до германската окупация на Чехословакия през март 1939 г.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

След германската окупация и установяването на протектората Бохемия и Моравия, Свобода става член на тайната организация „Обрана народа“. Смята се, че именно по това време той установява връзка със съветското разузнаване. През юни 1939 г. бяга в Полша и като най-старшият офицер там сформира чехословашко формирование в Краков. Това формирование, под името Легион на чехи и словаци, взема известно участие във войната след германското нахлуване в Полша. След като Полша пада, Свобода изпраща няколкостотин от хората си в Съветския съюз. Междувременно, Свобода успешно преговаря с правителството на СССР за прехвърлянето на чехословашки войници във Франция. По това време правителството на Чехословакия не е официално признато нито от Франция, нито от Великобритания. След началото на германската офанзива срещу Съветския съюз, Свобода става началник на чехословашките военни части на Източния фронт. Те влизат в бой срещу германците за пръв път през март 1943 г. в битката при Соколово (Украйна).

Първоначалният състав на чехословашката армия включва главно еврейски бежанци, но след освобождаването на Украйна много местни чехи също се присъединяват към нея, което води до нарастване на антисемитизма. Свобода се опитва да успокои страстите с антисемитски показен процес срещу Максимилиан Холцер, който е обвинен за поражението при Соколово. Холцер е осъден на смърт, но „доброволства“ да бъде изпратен в наказателен отряд, като му е нередено да не се връща. На пресконференция от 1963 г. Свобода заявява, че този инцидент се е случил поради недоразумение.[6]

Като командир, той предвожда войските на 1-ви Чехословашки армейски корпус в битката при прохода Дукла през есента на 1944 г., когато след много тежко сражение, формированието му успява да премине чехословашката граница за пръв път. Харизматичното лидерство и смелостта на Свобода е високо ценено от главнокомандващия му, съветския маршал Иван Конев. Спечелвайки доверието на Клемент Готвалд и съветските функционери, той бързо се изкачва във военната йерархия и през август 1945 г. е вече армейски генерал.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През Втората световна война голяма част от Чехословакия е освободена от Червената армия и 1-ви Чехословашки армейски корпус под командването на Свобода. Той е назначен за министър на отбраната, бидейки приветстван като герой от Източния фронт. Съветският съюз е набрал голяма популярност сред населението и на изборите през 1946 г. Комунистическата партия на Чехословакия спечелва 38% от народните гласове.

На 22 февруари 1948 г. почти всички некомунистически министри подават оставка в протест срещу практиките на Готвалд и другите комунисти. Свобода е един от малкото, които остават на длъжност. Доминираното от комунисти Революционно синдикално движение гласува единодушно за заменяне на 12-те министри с комунистически такива. Когато на улиците излизат въоръжени работници и милиция, Свобода отказва да приложи военна сила, заявявайки, че „армията няма да тръгне срещу народа“. Два дни по-късно президентът Едвард Бенеш поддава под натиска на Готвалд и назначава правителство, в което преобладават комунистите. Завземането на управлението се осъществява без насилие. Свобода, който до този момент е известен като „аполитичен“ министър, се присъединява към комунистическата партия и е избран за депутат в Народното събрание на парламентарните избори през 1948 г.

През 1950 г. Свобода напуска армията под съветски натиск и служи като вицепремиер до 1951 г. В последвалата чистка, Свобода е арестуван и му е препоръчано да запази имиджа си като се самоубие, но в крайна сметка е освободен както от затвора, така и от всичките му длъжности. Завръщането му на политическата сцена се случва единствено по личното желание на Никита Хрушчов, който се среща със Свобода по време на войната.

На 24 ноември 1965 г. Свобода е удостоен с титлата Герой на Съветския съюз, а през 1970 г. – с Ленинска награда за мир.

Президентство[редактиране | редактиране на кода]

След края на режима на Антонин Новотни, по време на Пражката пролет, Свобода е избран за президент на Чехословакия на 30 март 1968 г. по препоръка на Александър Дубчек. Той е приемлив кандидат както за чехите, така и за словаците, а освен това е герой от войната и жертва на чистката от началото на 1950-те години и се ползва с широко обществено одобрение.

Свобода остава безучастен по отношение на реформите на новото партийно ръководство до интервенцията на Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г. Все още спомнящ си за събитията от две световни войни, той подписва заповед, забраняваща на армията на страната да се противопоставя на войските на Варшавския договор. След това заминава за Москва, за да договори освобождаването на Дубчек и други реформисти, които са били отвлечени от нахлулите войски. Когато Свобода пристига, обаче, Леонид Брежнев поисква от него да назначи „правителство от селски работници“, за да се оправдае версията, че крайни елементи от комунистическата партия са поискали нахлуването. Свобода отказва и настоява Дубчек и реформистите да бъдат освободени.

Въпреки това, Свобода не може да направи нищо, за да попречи на Брежнев да накара чехословашките представители да подпишат печално известния Московски протокол,[7] който предоставя на армиите от Варшавския договор разрешение за „временен престой“ в страната с цел защита на социалистическата власт. Протоколът задължава партийното ръководство да насърчава политически, културни и други промени, които да спрат процеса на реформация.

Нормализация[редактиране | редактиране на кода]

Свобода оцелява след отстраняването на реформистките комунисти в Чехословакия след Пражката пролет, докато пасивно става свидетел на чистките и потискането на гражданските права, които за кратко са били възстановени. Той дори успява да заглуши пресата и допринася за замяната на Дубчек с Густав Хусак през април 1969 г. До края на дните си, Свобода поддържа мнението, че покорното му поведение пред Брежнев е спомогнало за спасяването на хиляди хора от тежки последствия.

Свобода устоява на опитите на Хусак да го премахне от президентството до 1975 г., когато е принуден да се пенсионира чрез конституционален акт. Според него, ако текущият президент не може да изпълнява задълженията си в продължение на повече от година, Федералното събрание има правото да избере негов наследник. В случая на Свобода, той е с влошено здравословно състояние от известно време, което прави акта приложим. Умира на 20 септември 1979 г. в Прага.

Въпреки че е използван от политиците, Свобода все още получава известно одобрение сред някои чехи и словаци, заради твърдата му позиция и сила на духа в няколко критични моменти от чехословашката история. Площади и улици в Чехия и Словакия носят негово име

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Biography in Czech at his web page Архив на оригинала от 2009-02-17 в Wayback Machine.
  2. czech Архив на оригинала от 2012-11-01 в Wayback Machine.
  3. Svoboda, Ludvík. Cestami života.. [Říčany u Prahy], Orego, 1996. ISBN 80-902107-5-9. с. 113 – 122, 209 – 216.
  4. Klusáková-Svobodová, Zoe. Ludvík Svoboda : životopis. Kroměříž, Město Kroměříž, 2005. ISBN 80-239-4706-0. с. 47.
  5. PRECLÍK Vratislav. Masaryk a legie (Масарик и Легии), Ваз. Книга, váz. kniha, 219 str., vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná, CZ) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (изданная издательством «Пари Карвина», «Зишкова 2379» 734 01 Карвин, в сотрудничестве с демократическим движением Масаpика, Прага), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, str. 150-153
  6. Wein, Martin. History of the Jews in the Bohemian Lands. BRILL, 2015. ISBN 978-90-04-30127-6. с. 221 – 222.
  7. Libor Budinský: Trinásť prezidentov, Ikar 2004, ISBN 80-551-0751-3