Направо към съдържанието

Ники Райън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ники Райън
Nicky Ryan
ирландски музикален продуцент
Роден
1949 г. (75 г.)

Награди2002: Награда на Дружеството на филмовите критици на Финикс – за най-добра оригинална песен (May It Be)
2002: Награди „Грами“ за най-добър ню ейдж албум (A Day Without Rain)
2007: Награди „Грами“ за най-добър ню ейдж албум (Amarantine)
Семейство
СъпругаРома Райън
ДецаЕбони Райън, Пърша Райън

Уебсайтwww.nickyryan.net

Никълъс Доминик Райън (на английски: Nicholas Dominick Ryan; * 1949 в Дъблин, Ирландия[1]), познат като Ники Райън (Nicky Ryan), е ирландски музикален продуцент, звукозаписен инженер, аранжор и мениджър.

Той е известен като дългогодишен бизнес и творчески партньор на ирландската певица, композиторка и музикантка Еня заедно със съпругата си поетесата и текстописка Рома Райън.

Роден и израснал в Дъблин, Райън получава първоначално признание през 70-те и 80-те години на 20 век за работата си с няколко изпълнители, сред които Гари Мур, ирландските фолк групи Планксти и Кланад, и ирландския фолк певец Кристи Мур. Носител е на две награди „Грами“. Известен е и с работата за игралните филми Дедпул 2 (2018), Далече, далече (1992) and Мъжете, които мразеха жените (2011).[2]

Никълъс Доминик Райън е роден през 1946 г. в Дъблин, Ирландия. Като млад печели песенен конкурс с изпълнение на In the Mood на Глен Милър, чиято награда е среща с Бийтълс – една от любимите му групи. Въпреки това Райън не взима наградата, тъй като не може да си позволи билета до Англия, за да види групата.[3]

След като завършва училище, работи като учител в училището за глухпнеми момичета „Сейнт Мери“ в Дъблин, където експериментира със звуков инженеринг, за да създаде начин за глухите деца да „чуват“ музиката. Той проектира система от високоговорители, базирана на долния край на тръбен орган, който позволява на значителен бас да пътува през пода в танцовалната зала на училището и в гърдите им, така че те да могат да разпознаят ритъма. „Това беше изправен високоговорител, състоящ се от 14-инчова квадратна кутия, висока около шест фута и около шест инча от пода – с 12-инчов високоговорител, обърнат нагоре, и три инча порт под него. И работеше много добре... Подът се разклати и децата затанцуваха, както трябваше".[4]

Кариерата на Райън в музикалния бизнес стартира през 1970-те години, когато, докато работи като техник за национални ирландски музиканти, осъществява контакт с Гари Мур и го придружава в турнето му като техник. Освен за сътрудничеството си с Мур Райън получава признание и за това с други музикални изпълнители като ирландската фолк група Планксти и ирландския фолк певец Кристи Мур.

Райън е представен на семейната келтска група Кланад от техния мениджър Фахтна О'Кели. През 1975 г. той става неин звуков инженер, а от 1976 г., след като О'Кели напуска – техен нов мениджър заедно със съпругата си Рома Райън. През 1980 г. Райън убеждава Еня, по-малката сестра на членовете на групата Моя, Пол и Киран Бренан и от чичовците им близнаци Ноел и Падриг Дъган. По време на неговия 2-годишен престой в Кланад Райън и Еня често обсъждат идеята му да запишат много вокални парчета и да ги наслоят, за да създаде звуков ефект, вдъхновен от Стената на звука – техника, разработена от Фил Спектър.

През 1982 г. сем. Райън напускат Кланад и създават партньорство с Еня, след като тя желае да продължи солова кариера. Ники Райън е неин продуцент и аранжор, а сърпугата му Рома е нейна текстописка. През следващите две години Еня живее заедно с тях, които тогава живеят в Артейн – северно предградие на Дъблин, докато тренира музикалните си умения и записва селекция от демо записи. През септември 1983 г. тримата стават директори на музикалната си компания Aigle Music[5] като „aigle“ е френската дума за „орел“. Използвайки миксираща дъска, първоначално направена за Кланад, тримата построяват домашно звузозаписно съоръжение и го наричат Студио „Еглъ“ (Aigle Studio).

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2002: Награда на Дружеството на филмовите критици на Финикс – за най-добра оригинална песен за May It Be споделена с Еня и Рома Райън
  • 2002: Награди „Грами“ за най-добър ню ейдж албум – за A Day Without Rain, споделена с Еня
  • 2007: Награди „Грами“ за най-добър ню ейдж албум – за Amarantine, споделена с Еня
  • 2002: Награди на филмовата академия на САЩ за най-добра музика и оригинална песен – за песента May It Be, споделена с Еня и Рома Райън
  • 2002: Онлайн филмова и телевизионна асоциация за най-добра музика и оригинална песен – за песента May It Be, споделена с Еня и Рома Райън
  • 2003: Награда „Грами“ за най-добра песен, написана за филм, телевизия или друга визуална медия – за песента May It Be, споделена с Еня и Рома Райън
  1. IMDB Biography // Посетен на 2 септ. 2022.
  2. Nicky Ryan // Imdb.com. Посетен на 28 дек. 2021.
  3. Ryan, Nicky. Liner notes in The Very Best of Enya – Collector's Edition (2009). Warner Music.
  4. Hi-Fi sound interview with Nicky Ryan // Enya Book of Days. Архивиран от оригинала на 2014-02-09. Посетен на 2010-12-19.
  5. AIGLE MUSIC COMPANY LIMITED // Company Check. Посетен на 25 February 2017.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nicky Ryan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​