Направо към съдържанието

Еня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ения пренасочва насам. За други значения вижте Ения (пояснение).
Еня
Enya
певица, композиторка и музикантка
Родена
Eithne Pádraigín Ní Bhraonáin
17 май 1961 г. (65 г.)
РелигияКатолицизъм
Националност Ирландия
Музикална кариера
ПсевдонимEnya
Стилню ейдж, оперен поп[1]
Инструментипиано, вокал
Гласмецосопрано
Активностот 1980 г.
Лейбъл„Уорнър Мюзик Груп“
Участник в„Кланад“
Уебсайтenya.com
Еня в Общомедия

Еня Патриша Бренан (на ирландски: Eithne Pádraigín Ní Bhraonáin; ирландско произношение: /ˈɛnʲə nʲiː ˈvˠɾˠiːn̪ˠaːnʲ/, англицизирано: Enya Patricia Brennan; * 17 май 1961 в Гуодор, графство Донигал, Ирландия), наричана само Еня или Ения, както и неправилно Ениа,[2] е ирландска певица, авторка на песни и музикантка.

Известна с новаторската си модерна келтска и ню ейдж музика, считана за кралицата на Ню ейдж,[3][4] Еня е най-продаваният соло изпълнител в Ирландия[5] и вторият най-продаван като цяло след Ю Ту,[6][7] с над 80 милиона продадени копия на записи по целия свят,[8] което я прави и един от най-продаваните музикални изпълнители на всички времена.[9] Албумът A Day Without Rain остава най-продаваният ню ейдж албум с приблизително 16 милиона копия.[10] Сред отличията ѝ са седем Световни музикални награди, четири награди „Грами“ за най-добър ню ейдж албум,[11] и награда „Айвър Новело“. Номинирана е за Оскар и Златен глобус за песента May It Be, написана за филма „Властелинът на пръстените: Братството на пръстена“ (2001).

Въпреки че Еня е представяна като солов изпълнител, творческият процес зад нейното творчество включва три основни фигури: самата Еня (композиция и изпълнение), Ники Райън (продуцент) и Рома Райън (текстописец).[12]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]
Таверната на Лео – бащата на Еня

Еня, родена като Eithne Pádraigín Ní Bhraonáin, е родена на 17 май 1961 г. в село Дор, част от енорията Гуидор (на ирл. Gaoth Dobhair, на англ. Gweedore), в графство Донигал, северозападна Ирландия.[13] Това е регион тип гелтахт,[14] където ирландският е основният език.

Името ѝ е англицизирано на Enya Patricia Brennan,[15] като Enya представлява фонетичното изписване на Eithne според ълстърския диалект, а Ní Bhraonáin означава „дъщеря на Бренан“.[16]

Еня е шестото от девет деца в римокатолическо семейство с дълбоки музикални традиции.[17] Нейните баба и дядо по бащина линия са били част от музикална група, обикаляла Ирландия. Баща ѝ, Лео Бренан, е бил лидер на шоугрупата Slieve Foy Band, а по-късно основава „Таверната на Лео“ в Миналек, близо до Гуидор. Майка ѝ, Мери Бренан (по рождение Дъган), има далечни испански корени – предците ѝ се заселват на остров Тори.[18] Тя е музикантка-любителка, свирила в групата на съпруга си[19][20] и преподавала музика в Общинското училище на Гуидор.[21] По майчина линия, дядото на Еня – Ей – е бил директор на основното училище в Дор и основател на местната театрална компания, а баба ѝ е работила като учителка в същото училище.[22]

Гледка към Гуидор с планината Errigal и с Magheraclogher Beach

Еня описва детството си като „много спокойно и щастливо“.[23] На тригодишна възраст участва в първото си певческо състезание на ежегодния музикален фестивал Feis Ceoil.[22] В ранните си години участва в пантомими в Театъра на Гуидор и пее в църковния хор на майка си в църквата „Сейнт Мери“ в село Дерибег, заедно с братята и сестрите си.

Английски език започва да учи в началното училище, а на четиригодишна възраст започва уроци по пиано. Спомня си, че прекарва часове в упражнения, докато другите деца играят навън, като практикува музикални гами от голям учебник.[16][24]

На 11 години, с финансовата подкрепа на дядо си,[19][25] постъпва в строг манастирски интернат в Милфорд, ръководен от монахините от Ордена на Лорето.[18][19] Там тя развива вкус към класическата музика, изкуството, латинския език и акварелната живопис.[18] Въпреки трудността да бъде отделена от семейството си, Еня признава, че този период е бил важен за нейното музикално развитие.

Завършва училище на 17 години и продължава обучението си по класическа музика в колеж,[16] с намерение да стане учителка по пиано. По това време не е обмисляла кариера като композитор или сценичен изпълнител.[26]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

1980 – 1985: Група „Кланад“ и ранна солова кариера

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Кланад
Кланад през 2006 г. на Наградите „Метеор“ в Дъблин: Падриг Дъган, Пол Бренан, Моя Бренан, Киран Бренан и Ноел Дъган

Еня има четири братя и четири сестри, някои от които през 1968 г. формират групата An Clann As Dobhar. През 1973 г., след победа на фолклорния фестивал в Летъркени с песента „Liza“, групата променя името си на Кланад. Това е келтска фолк група, която по-късно включвва Ники Райън мениджър, звукорежисьор и продуцент, както и бъдещата му съпруга Рома Райън като тур мениджър и администратор.[27][28]

През 1980 г., след година обучение по класическа музика, Еня решава да не продължи университетско образование и приема поканата на Райън да се присъедини към Кланад като клавиристка и вокалистка.[27][29] Участва некредитирано в албума Crann Úll (1980), а през 1981 г. става официален член на групата с излизането на Fuaim, където е включена на обложката.[30][18]

Ники Райън обаче не възнамерява да я направи постоянен член, тъй като забелязва нейния стремеж към независимост и желание да създава собствена музика. Това води до разговори между двамата за експерименти с многопластови вокали – идея, вдъхновена от техниката „Стената на звука“ (на англ. Wall of Sound) на Фил Спектър.[27]

През 1982 г., по време на турне, вътрешни конфликти в Кланад водят до отстраняването на Ники и Рома Райън от екипа. Еня решава да напусне групата заедно с тях, тъй като не се чувства творчески удовлетворена. Райън ѝ предлага да се върне в Гуидор или да се премести с тях в Артейн, предградие на Дъблин, за да развие музикалния си потенциал. Еня избира второто.[27][28][26]

Бившият дом на сем. Райън в дъблинското предградие Артан, резиденцията на Еня и мястото на оригиналното студио Aigle от 1982 до 1989 г.

След отказан банков заем, тя продава саксофона си и преподава пиано, докато семейство Райън използва спестяванията си, за да построи звукозаписно студио в градината си – Aigle Studio, наречено на френската дума за „орел“.[29] Студиото се отдава под наем,[31] а триото основава музикалната компания Aigle Music,[32] като Ники Райън поема продукцията и аранжиментите, а Рома Райън – текстовете[28].

През следващите две години Еня усъвършенства техниката си, като слуша записи на свои интерпретации на класически произведения и постепенно започва да импровизира и композира, и да разработва свои собствени аранжименти.[33] Първата ѝ композиция е An Taibhse Uaighneach (от ирландски: „Самотният призрак“). По това време участва в албума Ceol Aduaidh (1983) на Маред Ни Уейнай и Франки Кенеди,[34] както и в краткосрочната група Ragairne.

През 1983 г. Еня записва две инструментални пиеси за пиано – An Ghaoth Ón Ghrian („Слънчевият вятър“) и Miss Clare Remembers („Г-ца Клер си спомня“) – в студио Windmill Lane в Дъблин. Те са включени в аудиокасетата Touch Travel (1984), издадена в ограничен тираж, където е акредитирана като Eithne Ní Bhraonáin.[35]

На 23 септември 1983 г. Еня прави първото си самостоятелно изпълнение на живо на Националния стадион в Дъблин, излъчено по RTÉ в рамките на музикалното шоу Festival Folk.[36] Според свидетелства, тя е била изключително нервна и се е скрила зад пианото по време на изпълнението.[37]

Музикантът Найл Морис ѝ помага да създаде демо касета, като свири на допълнителни клавиатури в нейните композиции,[38][39] и изпраща демото на филмови продуценти. дин от тях – Дейвид Путнам – предлага на Еня да композира музика за романтичната комедия The Frog Prince (1984).[26] Тя записва девет композиции, но повечето са преработени от Ричард Майхил, с изключение на две песни – The Frog Prince и Dreams, последната с текст от Чарли Макгетиган.[40] Филмовият редактор Джим Кларк казва, че преаранжиментът е бил необходим, тъй като на Еня ѝ е било трудно да композира за филм.[41]

Филмът е издаден през 1985 г., а албумът към него е първото комерсиално издание, в което Еня е акредитирана с това име[40] – избрано по предложение на Ники Райън заради по-лесното произношение от не-ирландци. [29] Въпреки разочарованието от ограниченото участие в крайния продукт, Еня оценява проекта като важна стъпка в кариерата си.[23][26]

Същата година участва с вокали в три песни от албума Ordinary Man (1985) на Кристи Мур.[42]

Първите интервюта на Еня на английски език като самостоятелна изпълнителка датират от 1986 г. В тях тя подчертава своята културна принадлежност и артистична визия, като заявява, че се чувства „истинска келтка по душа“. Според нея, независимо от жанра – поп, класическа или друга музика – всяка нейна композиция носи келтски характер.[43]

1985 – 1989: Албуми The Celts и Watermark

[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. продуцентът Тони Маколи кани Еня да сътрудничи за песен за шестсерийната документална поредица на Би Би Си The Celts („Келтите“).[44] Тя представя предварително написаната композиция „The March of the Celts“, която впечатлява режисьора Дейвид Ричардсън дотолкова, че ѝ възлага създаването на цялата партитура.[33][45] Еня записва 72 минути музика в Студио Aigle и студията на Би Би Си на Уд Лейн в Лондон, като работи с минимална намеса от страна на продуцентите. Това ѝ позволява да утвърди характерното си звучене,[23] базирано на многопластови вокали, клавишна основа и перкусии с елементи от келтска, класическа, църковна и фолк музика.[46]

През март 1987 г., два месеца преди излъчването на филма The Celts, BBC Records издава 40-минутна селекция от партитурата като дебютен албум Enya, който излиза и в САЩ чрез Атлантик Рекърдс. Последната го представя като ню ейдж издание, което продуцентът Ники Райън по-късно критикува. [47] Албумът достига № 8 в ирландската класация и № 69 в класацията на Обединеното кралство.[48] Първият сингъл от него е „I Want Tomorrow“.[26] Композицията „Boadicea“ от албума е семплирана без разрешение от групата Фюджийс в песента „Ready or Not“ (1996), което води до съдебно споразумение и компенсация за Еня. През 1987 г. тя участва и в дебютния албум на Шинейд О’Конър The Lion and the Cobra, рецитирайки на ирландски Псалм 91 от Библията в песента „Never Get Old“.[49]

След издаването на Enya президентът на Уорнър Мюзик UK Роб Дикинс, фен на Кланад,[49] впечатлен от албума, предлага на Еня договор на стойност 75 000 паунда. Споразумението ѝ осигурява творческа свобода, минимална намеса от страна на лейбъла и липса на крайни срокове.[50][47][51] След подписването Еня напуска Атлантик Рекърдс и преминава към Geffen Records за разпространение в САЩ.[47]

С подкрепата на Уорнър Мюзик, Еня записва втория си албум Watermark („Воден знак“) между юни 1987 и април 1988 г.[33] Първоначално записан в аналоговото студио Aigle, албумът е презаписан дигитално в студио Orinoco в Лондон по настояване на Дикинс.[52] Издаден през септември 1988 г., Watermark достига № 5 в класацията на Обединеното кралство[48] и № 25 в Билборд 200 в Съединените щати.[47][53] Водещият сингъл Orinoco Flow („Течението на Ориноко“), последната песен, написана за албума, първоначално не е планирана за издаване, но е избрана по настояване на Дикинс, който поисква сингъл от тях няколко пъти на шега, знаейки, че музиката на Еня не е направена за класацията Топ 40. Дикинс и инженерът Рос Кълъм са споменати в текстовете на песните.[54] Orinoco Flow се превръща в международен хит, оглавявайки класацията на Обединеното кралство за три седмици.[48] Успехът на Watermark носи на Еня световна популярност, медийни изяви и предложения за използване на музиката ѝ в реклами.[55] Тя прекарва една година, пътувайки по целия свят, за да популяризира албума си, което увеличава популярността ѝ чрез интервюта, изяви и изпълнения на живо.[56] До 1996 г. албумът е продал над 1,2 милиона копия в Обединеното кралство и 4 милиона в САЩ.

1989 – 1997: Албуми Shepherd Moons и The Memory of Trees

[редактиране | редактиране на кода]

След промоционалната кампания за Watermark, Еня инвестира в ново звукозаписно оборудване и започва работа по третия си студиен албум Shepherd Moons („Пастирски луни“).[57] Творческият процес е съпътстван от натиск, породен от успеха на предходния албум, което я кара да се дистанцира от очакванията и да започне „с празно платно“.[58] Композициите са вдъхновени от лични записки, Блица в Лондон и нейните баба и дядо.[59]

Shepherd Moons е издаден през ноември 1991 г. и е първият албум на Еня, разпространяван в САЩ от лейбъла Рипрайз Рекърдс в САЩ[57], част от Уорнър Мюзик. Албумът постига по-голям търговски успех от албума Watermark, оглавявайки класацията на Обединеното кралство за една седмица[48] и достигайки № 17 в Билборд 200 в САЩ.[48] Водещият сингъл Caribbean Blue („Карибско синьо“) достига № 13 в Обединеното кралство.[48] До 1997 г. албумът е сертифициран като мултиплатинен с над 1,2 милиона продадени копия в Обединеното кралство и 5 милиона в САЩ.

През 1991 г. Уорнър Мюзик издава видеоколекцията Moonshadows, включваща пет музикални клипа на Еня.[60] През 1993 г. изпълнителката печели първата си награда „Грами“ за най-добър ню ейдж албум за Shepherd Moons. Скоро след това Еня и Ники Райън водят безрезултатни преговори с компанията на Джордж Лукас Индъстриъл Лайт Енд Меджик относно сложна система за сценично осветление за предложеното концертно турне[61]

През ноември 1992 г. Уорнър Мюзик придобива правата върху дебютния албум Enya, който е преиздаден под заглавието The Celts с нова обложка. Албумът надминава първоначалните си продажби, достигайки № 10 в Обединеното кралство[48] и платинен сертификат в САЩ през 1996 г. за 1 млн. продадени копия.

След световното турне за Shepherd Moons, Еня започва работа по четвъртия си студиен албум The Memory of Trees („Паметта на дърветата“), издаден през ноември 1995 г. Той достига № 5 в Обединеното кралство[48] и № 9 в САЩ,[53] където е продаден в над 3 млн. копия. Водещият сингъл Anywhere Is („Където и да е“) достига № 7 в Обединеното кралство, а вторият сингъл, On My Way Home („По пътя ми към дома“) – № 26.[48] В края на 1994 г. Еня пуска миниалбум с коледна музика, озаглавен The Christmas EP.[62] Въпреки предложението да композира музиката за филма „Титаник“, тя отказва. През октомври 1997 г. нейното изпълнение на ирландската версия на „Silent Night“ – Oíche Chiúin – е включено в благотворителния албум A Very Special Christmas 3, в подкрепа на Специалните олимпийски игри.[63]

В началото на 1997 г. Еня започва подбора на песни за първия си сборен албум, стремейки се да включи както хитовете, така и по-малко известни композиции.[64] Компилацията Paint the Sky with Stars: The Best of Enya включва две нови есни – Paint the Sky with Stars („Изрисувай небето със звезди“) и Only If... („Само ако...“).[65] Издаден през ноември 1997 г., албумът постига световен успех, достигайки № 4 във Великобритания[48] и № 30 в САЩ,[53] с над 4 милиона продадени копия. Only If е издаден като сингъл през 1997 г. Еня описва албума като „музикален дневник“, в който всяка мелодия носи своя история.[66]

1998 – 2007: Албуми A Day Without Rain и Amarantine

[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 1998 г. Еня започва работа по петия си студиен албум A Day Without Rain („Ден без дъжд“). За първи път в творчеството си включва струнна секция, която допълва композициите ѝ, макар това да не е било предварително планирано. Албумът е издаден през ноември 2000 г. и достига № 6 в Обединеното кралство[48] и № 17 в САЩ.[67]

След атентатите от 11 септември 2001 г. песента „Only Time“ е широко използвана в медийното отразяване, което води до дефинирането ѝ като „след единадесетосептемврийски химн“.[68] Това води до значителен ръст в продажбите и популярността на албума.[69] A Day Without Rain достига № 2 в Билборд 200.[69] През ноември 2001 г. е издаден макси сингъл с оригинала и с поп ремикс на песента Only Time. Еня дарява приходите си от максисингъла на Международната асоциация на пожарникарите. Песента оглавява класацията Billboard Hot Adult Contemporary Tracks и достига № 10 в синглите Hot 100 – най-високо класиралият се сингъл на Еня в класациите в САЩ до момента.[70] През декември 2001 г. излиза вторият сингъл от албума – Wild Child („Диво дете“).

A Day Without Rain остава най-продаваният албум на Еня със 7 милиона продадени копия в САЩ и е най-продаваният ню ейдж албум за всички времена с приблизително 13 милиона копия по целия свят.

През 2001 г. Еня композира и изпълнява две песни за саундтрака на филма „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ (2001) по покана на режисьора Питър Джаксън.[71] Композиторът на филма Хауърд Шор, впечатлен от гласа ѝ, прави изключение от обичайната си практика и включва външен изпълнител в саундтрака.[72]

След посещение на снимачната площадка в Нова Зеландия и преглед на предварителна версия на филма,[73] Еня се завръща в Ирландия и създава Aníron (Theme for Aragorn and Arwen) с текст на Рома Райън на синдарин – измисления елфски език на Дж. Р. Р. Толкин, и May It Be, изпята на английски и на още един език на Толкин – куеня. Шор изгражда оркестрациите си върху записаните вокали и теми на Еня, за да постигне цялостен звуков облик.[72]

През 2002 г. „May It Be“ е издадена като сингъл и получава номинация за награда „Оскар“ за най-добра оригинална песен. Еня изпълнява композицията на живо по време на 74-тата церемония по връчване на наградите „Оскар“ през март 2002 г.,[74] като по-късно определя момента като един от най-значимите в кариерата си.[75]

През 2001 и 2002 г. Еня участва в допълнителни студийни проекти, извън основната си дискография. Първият от тях е свързан с японския романтичен филм Calmi Cuori Appassionati (2001), за който е съставен албум със заглавие Themes from Calmi Cuori Appassionati. Компилацията включва избрани песни от кариерата ѝ – от Enya до A Day Without Rain, както и две B-страни. Албумът достига № 2 в японската класация и става вторият албум на Еня, продаден в над 1 милион копия в Япония.[76]

През ноември 2002 г. излиза бокс-сетът Only Time: The Collection, съдържащ 51 песни, обхващащи цялата ѝ кариера до момента. Изданието е лимитирано до 200 000 копия и включва редки записи, ремастерирани версии и архивни материали.

През септември 2003 г. Еня се завръща в студио Aigle, за да започне работа по шестия си студиен албум Amarantine.[77] Заглавието, според текстописката Рома Райън, означава „вечен“.[68] Албумът бележи нов етап в творчеството на Еня, включващ експерименти с измислени езици и културни концепции. По време на работата върху песента „Water Shows the Hidden Heart“, след неуспешни опити да я изпее на английски, ирландски и латински, Рома Райън създава нов език – локсиански – базиран на звуците, които Еня използва при композирането. Езикът е използван в песните „Less Than a Pearl“ и „The River Sings“, като по-късно Рома развива цялостна митология около народа на Локсиания – въображаема цивилизация от друга планета.[68] Албумът включва и песента „Sumiregusa (Wild Violet)“, изпята на японски.[68]

Amarantine е издаден през ноември 2005 г. и постига международен успех, достигайки № 6 в класацията Billboard 200[53] и № 8 в Обединеното кралство.[48] Въпреки това, продажбите са по-ниски в сравнение с предишните ѝ албуми – над 1 милион сертифицирани копия в САЩ. Еня посвещава албума на покойния продуцент Тони Маколи, който ѝ възлага музиката за поредицата The Celts.[78]

Водещият сингъл „Amarantine“ е издаден през декември 2005 г.[68] През 2006 г. албумът получава специално коледно издание, последвано от луксозно преиздание.

През 2006 г. Enya издава миниалбум на коледна тематика, озаглавен Sounds of the Season: The Enya Holiday Collection. Изданието е пуснато ексклузивно в САЩ в партньорство с телевизионната мрежа Ен Би Си и търговската верига Таргет. Колекцията включва две нови композиции: „Christmas Secrets“ („Коледни тайни“) и „The Magic of the Night“ („Магията на нощта“).

През юни 2007 г. Еня получава почетна докторска степен от Националния университет на Ирландия Голуей.[79] Месец по-късно тя е удостоена с аналогично отличие от Университета в Ълстър.[80]

2008 – 2016: Албуми And Winter Came... и Dark Sky Island

[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. Еня издава седмия си студиен албум And Winter Came..., вдъхновен от зимната атмосфера и празничния сезон. Първоначално планиран като колекция от сезонни песни и химни, проектът постепенно се трансформира в албум с по-широка зимна тематика. Сред композициите се откроява „My! My! Time Flies!“ – песен в памет на покойния ирландски китарист Джими Фокнър. Парчето включва китарно соло, изпълнено от Пат Фарел[81], което бележи първото използване на китара в албум на Еня след „I Want Tomorrow“ от дебютния ѝ албум Enya. Текстовете съдържат нетипични за Еня препратки към поп културата, включително към емблематичната фотосесия на Бийтълс за обложката на Abbey Road.

And Winter Came... е издаден през ноември 2008 г. и постига търговски успех, достигайки № 6 в класацията на Обединеното кралство[48] и № 8 в САЩ.[53] До 2011 г. албумът е продаден в близо 3,5 милиона копия в световен мащаб.[82]

След промоционалната кампания за And Winter Came..., Еня си взема продължителна пауза от писането и записването на музика. През този период тя се отдава на почивка, посещава семейството си в Австралия и се занимава с ремонта на новия си дом в Южна Франция.

През март 2009 г. първите ѝ четири студийни албума – Enya, Watermark, Shepherd Moons и The Memory of Trees – са преиздадени в Япония във формат Super High Material CD, включващи бонус парчета.[54][83][84][85]

През ноември същата година излиза вторият ѝ сборен албум The Very Best of Enya, който обхваща творчеството ѝ от 1987 до 2008 г. Компилацията включва неиздавана версия на „Aníron“ и DVD с музикални видеоклипове от кариерата ѝ до момента.

През 2013 г. песента „Only Time“ е използвана в рекламната кампания Epic Split на камиони Волво с участието на Жан-Клод Ван Дам, който прави шпагат между два камиона.[86] Видеото става вирусно и предизвиква множество пародии в Ютюб.[87] Повишеният интерес към песента води до повторното ѝ класиране в Billboard Hot 100, където достига № 43.

През 2012 г. Еня се завръща в студио Aigle, за да започне работа по осмия си студиен албум Dark Sky Island. Заглавието на албума е вдъхновено от Сарк – част от Нормандските острови, който става първият остров, обявен за резерват за тъмно небе – зона с ограничено светлинно замърсяване, предназначена за наблюдение на звездното небе. Тематичното вдъхновение включва и поредица от стихотворения за острови, написани от Рома Райън.

През септември 2015 г. на официалния уебсайт на Еня е публикуван кратък откъс от нова песен.[88] На 7 октомври BBC Radio 2 обявява, че първият сингъл от предстоящия албум ще бъде „Echoes in Rain“, като премиерата му е излъчена на следващата сутрин. След радиодебюта песента е публикувана с видеоклип с вървящ текст и става достъпна в платформите АйТюнс и Спотифай. Официалният видеоклип е пуснат на 20 ноември 2015 г., датата на издаване на албума.

Песента „So I Could Find My Way“ е публикувана в официалния YouTube канал на Еня на 30 октомври 2015 г., а видеоклипът към нея – на 6 ноември. Това е първото ѝ публично изпълнение от февруари 2009 г., когато представя „My! My! Time Flies!“ в ирландското токшоу The Late Late Show.

На 13 ноември 2015 г. вторият сингъл от албума – „Even in the Shadows“ – е излъчен в радиошоуто на Кен Брус по BBC Radio 2 и по-късно същия ден става достъпен в дигиталните платформи.

В седмиците преди издаването на албума, официалните профили на Еня в социалните мрежи публикуват интервюта с нея и текстописката Рома Райън, ексклузивни кадри зад кулисите, текстове на песни и информация за изданието в АйТюнс. Това бележи първото използване на социални медии за промоция на нейна музика, предоставяйки на феновете възможност за предварителен достъп до съдържание, свързано с албума.

Dark Sky Island е издаден на 20 ноември 2015 г. и достига № 4 в класацията на Обединеното кралство – най-високото класиране за студиен албум на Еня там след Shepherd Moons (1991).[48] В САЩ албумът достига № 8 в Billboard 200.[53] Луксозното издание включва три допълнителни композиции.[89]

Промоционалното турне за Dark Sky Island обхваща Обединеното кралство, Европа, САЩ и Япония.[90][91][92][93] По време на посещението си в Осака, Япония, Еня изпълнява „Orinoco Flow“ и „Echoes in Rain“ на коледното шоу на Universal Studios Japan.

През декември 2016 г. Еня участва в ирландското телевизионно предаване Christmas Carols from Cork, което отбелязва първата ѝ телевизионна поява в Ирландия от над седем години.[94][95] В рамките на програмата тя изпълнява три празнични композиции: „Adeste Fideles“, „Oíche Chiúin“ (ирландската версия на „Silent Night“) и „The Spirit of Christmas Past“.[96]

2019 – понастоящем

[редактиране | редактиране на кода]

В периода от края на 2019 г. до края на 2021 г. се отчиита засилена активност в официалните онлайн канали на Еня.[97] Увеличава се броят на публикациите във Фейсбук, Инстаграм и Туитър, както и актуализациите на музикалните плейлисти и съдържание в платформите Спотифай, Епъл Мюзик и Амазон Мюзик. Наблюдават се и промени в официалните Ютюб канали, включително публикуване на ново съдържание.

От 2020 г. насам няколко музикални видеоклипа в официалния YouTube канал на Еня са преиздадени в 4K /HD формат.[98] В същия период започва публикуването на специални видеа за „парти гледане“ в Ютюб, както и преиздания на плочи, отбелязващи годишнини от нейни албуми и компилации. Първото подобно видео е публикувано през ноември 2020 г. по повод 20-годишнината от издаването на албума A Day Without Rain.[99] То включва и ръкописни уводни послания от Еня и Рома Райън, както и заключително послание от покойния продуцент Ники Райън. Включени са и архивни кадри от създаването на видеоклиповете към „Only Time“ и „Wild Child“, режисирани от Греъм Финк. През ноември 2021 г., по случай 30 години от издаването на Shepherd Moons, е публикувано ново видео, в което Ники Райън съобщава, че по време на пандемията от COVID-19, студиото Aigleе претърпяло обновяване, включително с ново звукозаписно оборудване и инструменти, и че Еня и екипът ѝ планират работа по нова музика.[100]

От 2019 г. насам се появяват индикации от близки до Еня източници, че изпълнителката работи по нов студиен материал. През 2019 г. сестра ѝ, Моя Бренън, споменава, че Еня записва музика,[101] а през 2023 г. брат ѝ, Бартли Бренън, потвърждава в Leo's Tavern, че тя се намира в студиото и работи по нов албум.

В края на 2021 г. сингълът „May It Be“ е преиздаден на винилов picture disc по повод 20-годишнината от оригиналното му издаване. Музиката на Еня продължава да оказва влияние върху съвременната продукция, като нейни композиции, особено „Boadicea“ (1986), често се семплират или интерполират в песни от жанровете R&B и хип-хоп.

През 2022 г. песента „Creepin'“ на Metro Boomin и The Weeknd включва семпли от композицията „Boadicea“ (1987) на Еня. Според медийни съобщения, изпълнителката не е одобрила първоначалното работно заглавие „IDWK“, препращащо към песента „I Don't Wanna Know“. Впоследствие Metro Boomin предлага на Еня няколко алтернативни заглавия. Изпълнителят заявява, че окончателният избор на заглавието „Creepin'“ се е оказал „благословия“, тъй като най-добре отговаря на характера на песента.[102]

В началото на декември 2024 г. „Creepin'“ печели наградата BMI London за песен на годината. Сред отличените за композицията са Еня и продуцентът Ники Райън.[103]

През юни 2023 г. лимитираната компилация ABox of Dreams (1997) e преиздадена на 6 плочи, включващи нови бележки на обложката.[104] В съпътстващите материали продуцентът Ники Райън споменава работата по нов албум, както и възможността за издаване на книга, базирана на размислите на триото Еня–Рома–Ники Райън върху песните от проекта Oceans. Бележката на Еня, написана на ирландски, гласи: „Beidh muid ag teacht le chéile gan mhoille“ („Ще се срещнем отново скоро“). Рома Райън актуализира бележките с нови коментари за песните, съзвездията и поезията.

На 19 септември 2023 г. е публикувано видео за „парти гледане“ по повод 35-годишнината от издаването на Watermark.[105] По същото време албумът е преиздаден на плоча, а песента „Orinoco Flow“ получава нова аудио обработка в Dolby Atmos формат.

След отбелязването на 35-годишнината от издаването на Watermark през септември 2023 г., официалните профили на Еня в социалните медии, както и нейният уебсайт, не са актуализирани в продължение на повече от две години. Въпреки това Уорнър Мюзик Ирландия публикува няколко изявления, свързани с дейността на изпълнителката, включително преиздания и юбилейни инициативи.

На 20 февруари 2025 г. албумът Watermark (1988) на Еня е отличен с наградата RTÉ Choice Music Prize в категорията „Класически ирландски албум“. Новината е обявена в ефира на предаването RTÉ Gold Breakfast Show.[106]

На 10 септември 2025 г. Ники Райън, дългогодишен продуцент и сътрудник на Еня, почива на 79-годишна възраст. [107] През първата половина на десетилетието той многократно заявява, че нова музика на Еня е в процес на разработка.

Песента „Dark Sky Island“, заглавна композиция от едноименния албум на Еня, издаден през 2015 г., е изпълнена по време на погребението на продуцента Ники Райън през септември 2025 г. Албумът представлява последния съвместен проект на триото Еня–Рома Райън–Ники Райън.[108]

Музикален стил

[редактиране | редактиране на кода]

Еня посочва като основни музикални влияния класическата музика, църковната музика и традиционните ирландски макари и джигове[66]. Сред любимите ѝ композитори е Сергей Рахманинов[109], чиято снимка с автограф има дома си.[110] През 1986 г. тя споменава и Игор Стравински като възможно влияние, макар че подчертава, че тишината е най-честият ѝ „спътник“ извън музиката. Освен пианото Еня усвоява синтезатора още в началото на 1980-те години, като неговото използване допринася за характерния звук на пробивния ѝ албум Watermark (1988).

От 1982 г. Еня работи съвместно с продуцента и аранжора Ники Райън,а текстовете на песните ѝ са дело на Рома Райън. [111] По време на краткия си престой в групата Кланад, Еня избира да продължи сътрудничеството си с Ники Райън, с когото споделя интерес към вокалните хармонии. Вдъхновен от Бийч Бойс и техниката „Wall of Sound“ на Фил Спектър, Райън разработва концепцията за „многовокали“, която се превръща в отличителна черта на музиката на Еня.[112] Според самата изпълнителка, песента „Angeles“ от албума Shepherd Moons (1991) съдържа около 500 отделно записани вокални линии, насложени в студиото.[113][114]

Еня изпълнява всички вокални партии и по-голямата част от инструменталните елементи в записите си, с изключение на някои гост-музиканти, които допринасят с ударни, китара, ирландска гайда, корнет и контрабас.[111] Ранните ѝ албуми, включително Enya (1987) и Watermark, използват широк набор от клавишни синтезатори, сред които Yamaha KX88 Master, Yamaha DX7, Oberheim Matrix, Kurzweil K250, Fairlight III, E-mu Emulator II, Akai S900, PPG Wave Computer 360, Roland D-50 (с пача „Pizzagogo“, използвана в „Orinoco Flow“) и Roland Juno-60, като последният е сред най-предпочитаните от нея.[115] Вокалният ѝ диапазон е класифициран като мецосопран.[116] Той става алт в някои парчета (Pilgrim, Trains and Winter Rains, Pax Deorum, Caribbean Blue и Long Long Journey).[12]

Музиката на Еня често е класифицирана от критици и рецензенти като част от жанра „ню ейдж“, като изпълнителката е носителка на четири награди „Грами“в категорията „Най-добър ню ейдж албум“. Въпреки това Еня не се идентифицира с жанра и многократно изразява резерви към това определение. По нейни думи, „единственият начин, по който мога да я опиша... е музика Еня“.[111] Продуцентът ѝ Ники Райън също поставя под въпрос жанровата класификация, отбелязвайки, че музиката ѝ включва разнообразни инструменти, силни мелодии и многопластови вокали, които не съответстват на типичните характеристики на ню ейдж стила.[117]

През 1988 г. Еня изразява критично отношение към жанра, описвайки го като „разреден въздух“ и „музикален наркотик“, и подчертава липсата на структурна дълбочина в много от представителите му. В интервю от 2017 г. тя допълва, че терминът „ню ейдж“ често се използва от критици за музиканти, които трудно се класифицират в установените жанрови категории.[118]

Визуалните елементи, съпътстващи музикалните проекти на Еня, често черпят вдъхновение от класически произведения на изкуството. Музикалният видеоклип към „Caribbean Blue“ (1991) и обложката на албума The Memory of Trees (1995) включват адаптации на творби от американския художник Максфийлд Париш.[119] Видеоклипът към „On My Way Home“ (1996) съдържа сцени с момичета, които палят хартиени фенери сред цветна растителност – композиция, вдъхновена от картината Carnation, Lily, Lily, Rose на Джон Сингър Сарджънт.

Освен на родния си ирландски Еня записва песни на английски, френски, латински, испански и уелски език.[120] Част от творчеството ѝ е вдъхновено от произведенията на Дж. Р. Р. Толкин, включително инструменталната композиция „Lothlórien“ от албума Shepherd Moons (1991). За филма „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ (2001) Еня изпълнява песента „May It Be“ на английски и на куеня – един от измислените езици на Толкин, както и „Aníron“ на синдарин.[121]

В албумите Amarantine (2005) и Dark Sky Island (2015) са включени песни, изпълнени на локсиански – изкуствен език, създаден от Рома Райън. Локсианският няма официален синтаксис; речникът му е изграден чрез фонетични записки, базирани на вокалните линии, изпълнени от Еня, върху които Рома Райън създава писмената форма на езика.[121]

Еня следва устойчив метод на композиране и писане на песни, който остава почти непроменен през цялата ѝ кариера. В началото на всеки записен процес тя влиза в студиото с намерението да игнорира предишния си успех и популярност, като заявява: „Ако го направя, ще трябва да приключа за деня.“[122] Идеите ѝ се развиват на пиано, като тя води бележки за потенциални аранжименти, които могат да бъдат доразвити. Работният ѝ график включва петдневна седмица, без работа през уикендите и без композиране у дома.[123]

С ирландски като роден език, Еня първоначално записва песните си на ирландски, тъй като според нея това ѝ позволява да изрази емоциите си по-директно.[124] След началния етап тя представя музикалните идеи на Ники Райън, с когото обсъжда кои композиции да бъдат доразвити, докато Рома Райън паралелно създава текстове. Еня посочва песента „Fallen Embers“ от албума A Day Without Rain като пример за текст, който напълно отразява емоционалното съдържание на музиката.[122]

През 2008 г. тя описва сезонен ритъм в творческия си процес: композиране на две или три песни през зимата, работа върху аранжименти и текстове през пролетта и лятото, и завършване на нови композиции през есента.[123]

Концертни изпълнения

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на сътрудничеството си с Уорнър Мюзик, Еня споделя, че отношенията с лейбъла са били напрегнати, тъй като компанията си я е представяла като сценичен изпълнител с пиано и няколко синтезатора.[29] Самата Еня обяснява, че времето, необходимо за създаването на студийните ѝ албуми, я е принудило да работи интензивно, оставяйки малко възможности за планиране на допълнителни проекти.[64] Тя изразява трудности при адаптирането на студийно ориентирания си звук за концертна сцена.

През 1996 г. продуцентът Ники Райън съобщава, че Еня е отказала предложение на стойност близо 500 000 паунда за еднократен концерт в Япония.[125] През 2016 г., по време на тригодишната си почивка след албума And Winter Came... (2008), Еня обсъжда с семейство Райън възможността за концерт в Метрополитън опера в Ню Йорк, който да бъде излъчван едновременно в киносалони по света. Преди реализирането на подобно събитие Ники Райън ѝ предлага да запише на живо с оркестър и хор най-известните си композиции, за да се оцени как би звучала подобна продукция.[29]

Въпреки че рядко участва в концерти на живо, Еня е присъствала с вокални изпълнения и синхронизиране на устни в различни телевизионни предавания, музикални събития и церемонии, особено по време на международните промоционални кампании за своите албуми.[126] През декември 1995 г. тя изпълнява „Anywhere Is“ на коледен концерт във Ватикана с присъствието на папа Йоан Павел II, който по-късно се среща с нея и ѝ благодари лично.[64] През април 1996 г. Еня изпълнява същата песен по време на тържеството по случай 50-годишнината на краля на Швеция Карл XVI Густаф, известен почитател на нейното творчество.[64]

През 1997 г. участва в телевизионно предаване на живо в навечертието на Коледа в Лондон, след което лети до графство Донигал, за да се присъедини към семейството си за традиционното хорово участие в полунощната литургия[64] – събитие, в което участва ежегодно.[127]

През март 2002 г. Еня изпълнява песента си „May It Be“ в съпровод с оркестър по време на церемонията по връчване на наградите „Оскар“, където композицията е номинирана в категорията „Най-добра оригинална песен“. През юли 2005 г. тя и сестрите ѝ участват като част от местния хор Cór Mhuire в църквата „Света Мария“ в Дерибег, графство Донигал, по време на ежегодния фестивал на изкуствата Earagail.[128]

Последните известни изпълнения на живо на Еня се състоят през 2016 г. в Съединените щати, където тя представя вокалите си без синхронизиране на устни. Сред тези редки участия са изпълнението на „Even In The Shadows“ в предаването Good Day New York и „Echoes In Rain“ в Live! with Kelly and Michael, като част от промоционалната кампания за албума Dark Sky Island.

По време на британския и ирландския етап от промоционалната кампания за албума Dark Sky Island (2015), Еня изпълнява песни като „Echoes in Rain“, „The Humming“ и „Orinoco Flow“, като сценичната ѝ визия включва пиано, украсено с рози – естетика, напомняща за участията ѝ в Top of the Pops в края на 1980-те и през 1995 г. През 2016 г. тя изпълнява „So I Could Find My Way“ в предаването Songs of Praise на Би Би Си, заснето в колежа All Hallows в Дъблин. Няколко от тях сха излъчени и по японската телевизия.

През 2015 г. и началото на 2016 г. Еня участва в множество телевизионни програми, включително излъчвания по японската телевизия. Последното ѝ известно изпълнение в Япония се състои на 22 март 2016 г. по време на благотворителното събитие „Support Our Kids“, където тя изпълнява „So I Could Find My Way“ и дарява сценична рокля, както и наградени дискове от албумите Amarantine и And Winter Came... за благотворителен търг.[129]

В края на същата година Еня изпълнява селекция от коледни песни от предишни албуми в рамките на коледно шоу на ирландски език, проведено в Корк, Ирландия.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

От 1980-те години насам Еня привлича вниманието на няколко сталкери. През 1996 г. италиански гражданин, засечен в Дъблин със снимка на певицата на врата си, се самонаранява с нож пред кръчмата на родителите ѝ в Меналек, след като е изгонен оттам.[130]

През 1991 г. на нейно име е кръстен малък астероид – 6433 Enya,[131] открит през 1978 г. През 2017 г. новооткрит вид риба – Leporinus enyae, открит в дренажната зона на река Ориноко, също е наречен в нейна чест.[132][133]

Еня е известна със стремежа си към лична неприкосновеност, казвайки: „Музиката е това, което продава. Не аз или това, зад което заставам... това е начинът, по който винаги съм го искала."[64][134] Тя не е омъжена и е „леля“ на Ебъни и Пърша – двете дъщери на семейство Райън.[135]

През 1991 г. Еня споделя: „Страх ме е от брака, защото се страхувам, че някой може да ме иска заради това, което съм, вместо защото ме обича... Не бих се впуснала в нещо неочаквано, но мисля много за това.“[136] През 1997 г. прекратява връзка с испански партньор,[64] след като осъзнава, че се чувства под натиск да създаде семейство, без да е готова за това.[137]

По отношение на духовността, Еня се самоопределя като „по-духовна, отколкото религиозна“, като заявява: „Извличам от религията това, на което се радвам.“[117]

Замъкът Мандърлей – дом на Еня

През 1997 г. Еня купува на търг викторианско укрепено имение в Килини, графство Дъблин, класифицирано като сграда от клас A (listed building), за 2,5 милиона ирландски паунда.[138][139] Имотът, с гледка към Ирландско море, е известен по-рано като „Замък Виктория“ и „Замък Айша“. Той е преименуван от нея на „Замък Мандърлей“ (Manderley Castle) – по името на фиктивната къща от романа „Ребека“ на Дафни дю Морие.[140] Еня прекарва седем години в ремонт на имота си и в инсталиране на значителни мерки за сигурност.[139] Неин съсед и приятел е Боно – фронтменът на група Ю Ту. През 2005 г. певицата похарчва около 250 хил. паунда за подобряване на сигурността, покриване на празнини във външната стена на замъка и инсталиране на кнехтове и железни парапети.[138] През октомври същата година двама души проникват в дома ѝ; единият напада и завързва една от икономките, преди да напусне с лични вещи, след като Еня активира алармата в паник стаята си.[141]

През 2009 г., по време на тригодишна пауза от музикалната си дейност, Еня придобива втори дом в Южна Франция.[142]

През 2006 г. Еня се класира на трето място в списъка на най-богатите ирландски музикални изпълнители с приблизително състояние от 75 милиона лири и заема 95-о място в класациятана вестник „Сънди Таймс“. В изданието за 2016 г. тя е определена като най-богатата певица в Обединеното кралство и Ирландия с оценено състояние от 91 милиона лири, заемайки 28-о място в общата класация на музикалните милионери.[143]

През юни 2016 г. Еня публикува съобщение в официалната си Фейсбук страница, изразявайки скръбта си по повод смъртта на баща си Лео Бренан[144]. На 17 декември 2021 г. тя споделя за загубата на брат си Леон.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Награди „Грами“ (САЩ):

Световни музикални награди:

  • 2001 – Най-добър световен ирландски соло изпълнител
  • 2001 – Най-добър световен ню ейдж изпълнител
  • 2002 – Най-продавана световна изпълнителка
  • 2002 – Най-продаван световен ню ейдж изпълнител
  • 2002 – Най-продаван световен ирландски изпълнител
  • 2003 – Най-продаван световен ирландски изпълнител
  • 2006 – Най-продаван световен ирландски изпълнител

Награди IRMA (Ирландия):

  • 1989 – Най-добра ирландска изпълнителка
  • 1993 – Най-добра ирландска изпълнителка

Музикални награди „Билборд“ (САЩ):

  • 2001 – Най-добри изпълнителки на Билборд 200
  • 2001 – Най-добър ню ейдж изпълнител
  • 2002 – На-добър ню ейдж албум (A Day Without Rain)
  • 2002 – Най-добър ню ейдж изпълнител

Поп музикални награди BMI (САЩ):

  • 1990 – Споменаване на постижение (Orinoco Flow)
  • 2003 – Споменаване на постижение (Only Time)
  • 2005 – Споменаване на постижение (I Don’t Wanna Know)

Награди NARM (САЩ):

  • 1992 – Най-продаван ню ейдж албум (Shepherd Moons)

Награда „Айвър Новело“ (Обединено кралство):

  • 1998 – Международно постижение, с Рома и Ники Райън

Награди „Гран при“ (Япония):

Японски награди „Златен диск“ (Япония)

Общество на филмовите критици от Лас Вегас (САЩ):

  • 2001 – Най-добра оригинална песен (May It Be)

Награда на филмовите критици от Феникс (САЩ):

  • 2001 – Най-добра оригинална песен (May It Be)

Асоциация на телевизионните критици (САЩ):

  • 2001 – Най-добра оригинална песен (May It Be)

Награди „Ехо“ (Германия):

  • 2002 – Най-добър поп-рок сингъл (Only Time)

Поздрав за високи постижения и международна среща на върха (Ирландия):

  • 2002 – Награда „Златна плоча“

Американски награди „Напстер“ (САЩ):

  • 2006 – Най-пускан световен изпълнител
  • 2006 – Най-пускана световна песен (Only Time)

Университет в Ълстър (Северна Ирландия):

  • 2007 – Почетна степен „Доктор по литература“

Национален университет в Голуей (Ирландия):

  • 2007 – Почетна степен „Доктор по музика“

Музикални награди на Ирландия (Ирландия):

  • 2009 – Най-добра вокалистка (гласове на публиката)

Ирландски музикални награди (Ирландия):

  • 2011 – Награда „Томи Макем“ (гласове на публиката)

IFPI Хонг Конг музикални награди за най-добри продажби

  • Топ 10 на най-продаваните чуждестранни албуми (A Day Without Rain)

RTÉ Choice Music Prize

  • 2024 – класически ирландски албум (Watermark)
  • 2025 – класически ирландски албум (Watermark)

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Дискография на Еня и Музикални парчета на Еня

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Видеоклипове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Aldebaran (1987)
  • I Want Tomorrow (1987)
  • Fairytale (1987)
  • Orinoco Flow (1988)
  • Storms in Africa (1989)
  • Evening Falls (1989)
  • Exile (1990)
  • How Can I Keep from Singing? (1991)
  • Caribbean Blue (1991)
  • The Celts (1992)
  • Book of Days (1992)
  • Anywhere Is (1995)
  • On My Way Home (1996)
  • Only If… (1997)
  • Only Time (2000)
  • Wild Child (2001)
  • Only Time (Remix) (2001)
  • May It Be (2001)
  • Amarantine (2005)
  • It's in the Rain (2006)
  • Trains and Winter Rains (2008)
  • So I Could Find My Way (2015)
  • Echoes In Rain (2015)
  • Watermark (2021)

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.chosic.com
  2. ↑ Правописен речник на съвременния български език. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995. с. 94.
  3. ↑ Trust, Gary. Ask Billboard: Madonna’s Career Album Sales // Billboard. Посетен на 17 дек. 2021. (на американски английски)
  4. ↑ Nast, Condé. Getting Into Enya: A Rough Guide to the Queen of New Age // Pitchfork. Посетен на 17 дек. 2021. (на американски английски)
  5. ↑ Enya's New Alrates Winter // NPR. Посетен на 17 дек. 2021.
  6. ↑ Who is Enya? A look at Ireland's best-selling solo artist // IrishCentral.com. Посетен на 17 дек. 2021. (на английски)
  7. ↑ Murphy, Lauren. Enya breaks her silence on fame, privacy and music // The Irish Times. Посетен на 17 дек. 2021. (на английски)
  8. ↑ Enya on her new album, living in a castle and the international appeal of her music // 3 ноември 2015. Посетен на 17 дек. 2021.
  9. ↑ Savage, Mark. Enya says tour would be 'very possible' // BBC News. 23 October 2015. Посетен на 27 October 2016.
  10. ↑ New Age Albums // Billboard. Посетен на 17 January 2012.
  11. ↑ Enrique triumphs at Monaco awards // BBC News. 7 March 2002. Посетен на 17 дек. 2021.
  12. 1 2 Trivia // imdb.com. Посетен на 16 дек. 2021.
  13. ↑ Larkin, Colin. The Encyclopedia of Popular Music. Omnibus Press, 2011. ISBN 9780857125958. с. 972. Посетено на 17 дек. 2021
  14. ↑ Gaeltacht (английски: /ˈɡeɪltəxt, -təkt/ GAYL-tək(h)t, ирландски: [ˈɡeːl̪ˠt̪ˠəxt̪ˠ],) e ирландски термин, отнасящ се поотделно до който и да е или колективно до всички области, където правителството признава, че ирландският език е преобладаващият народен или семеен език.
  15. ↑ Abjorensen, Norman. Historical Dictionary of Popular Music. Rowman & Littlefield Publishers, 2017. ISBN 9781538102152. с. 163. 17 дек. 2021
  16. 1 2 3 Personal File: Enya // Smash Hits 21. 19 October 1988. Архивиран от оригинала на 31 март 2016.
  17. ↑ Enya interview on KSCA-FM (Transcript) – Part 2 // Musicandmeaning. Посетен на 17 дек. 2021.
  18. 1 2 3 4 White, Timothy. Enya: 'Memory,' Myth & Mythology // Billboard. 25 November 1995. с. 5. Посетен на 17 дек. 2021.
  19. 1 2 3 Brennan, Enya. Ireland's Enya on How Life by the Sea Influenced Her Music // The Wall Street Journal. 15 March 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  20. ↑ Erlewine, Stephen Thomas. Enya – Artist biography // AllMusic. Посетен на 17 дек. 2021.
  21. ↑ Phaidin, Michelle Nic. Gaoth Dobhair teacher hopes for Euro vote on Friday // Donegal Democrat. 12 февр. 2012. Посетен на 17 дек. 2021.
  22. 1 2 Brennan, Enya. Enya recalls a special day that would change her life forever // Irish Roots 75. September 2010. Архивиран от оригинала на 20 август 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  23. 1 2 3 Bell, Max. The Country Girl // Tracks. January 1989. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  24. ↑ Peretti, Jacques. Enya talks about her new album And Winter Came // The Daily Telegraph. Посетен на 17 дек. 2021.
  25. ↑ White, Timothy (25 November 1995). "Enya: 'Memory,' Myth & Mythology". Billboard: 5. Retrieved 24 June 2016. Посетен на 17 дек. 2021
  26. 1 2 3 4 5 Graham, Bill. Enya: The Latest Score // Hot Press. 1987. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 15 декември 2021.
  27. 1 2 3 4 Ryan, Nicky (2009). The Very Best of Enya (Collector's Edition) (CD booklet notes ("It's Been a Long Time"). Warner Music. 825646850051.
  28. 1 2 3 Azerrad, Michael. Enya: Clannad's Little Sister Sails Away // Musician. May 1989. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 3 януари 2016.
  29. 1 2 3 4 5 Stokes, Niall. An Interview With Enya: She Moves in Mysterious Ways // Hot Press. Посетен на 17 дек. 2021.
  30. ↑ Quotes about Enya by Moya Brennan // Архивиран от оригинала на 20 септ. 2010.
  31. ↑ Williamson, Nigel. The invisible star // The London Times. Архивиран от оригинала на 3 март 2016. Посетен на 8 February 2017.
  32. ↑ Aigle Music Company Limited // Company Check. Посетен на 17 дек. 2021.
  33. 1 2 3 Watermark press release issued by Geffen Records // Geffen Records (USA), January 1989. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  34. ↑ Ceol Aduaidh (Media notes). Gael-Linn Records. 1983. CEF 102.
  35. ↑ Touch Travel (Media notes). Touch. 1984. T4.
  36. ↑ RTÉ Stills Library: Image ref no. 2297/079 // RTÉ Archives. Архивиран от оригинала на 25 август 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  37. ↑ Morris, Niall. Deconstructing Enya // The Sunday Independent. 14 януари 2007.
  38. ↑ Morris, Niall. Deconstructing Enya // The Sunday Independent. 14 January 2007.
  39. ↑ Sheriden, Colette. The Celtic Tenors // Irish Connections. Архивиран от оригинала на 7 януари 2009. Посетен на 10 февруари 2017.
  40. 1 2 The Frog Prince: The Original Movie Soundtrack (Media notes). Island Visual Arts. 1985. ISTA 10.
  41. ↑ Clark, Jim (2012). Dream Repairman: Adventures in Film Editing. eBookIt.com, с. 190.
  42. ↑ Ordinary Man (Media notes). WEA. 1985. IR 0763.
  43. ↑ 🍀 Enya Pat Shortt's Music From D'Telly RTÉ 1986 🍀. 2019-01-18. https://www.youtube.com/watch?v=3Kzc5ECzxME.
  44. ↑ Stewart, Ken (16 November 1985). "...Newsline... Ireland". Billboard. Vol. 97. p. 9. Retrieved 4 August 2016.
  45. ↑ On Her Shoe: An Exclusive Interview with Enya // Inside Borders. January 2001. Архивиран от оригинала на 11 септември 2016. Посетен на 23 July 2016.
  46. ↑ Enya // Warner Music Australia. Архивиран от оригинала на 3 юли 2009. Посетен на 14 август 2009.
  47. 1 2 3 4 Lanham, Tom. Interview with Enya // The Sunday Chronicle. 1989. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  48. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 Official Charts: Enya // Official Charts. Архивиран от оригинала на 13 юли 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  49. 1 2 Stokes, Niall. Growing With the Flow // Hot Press. 1 декември 1988. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2016. Посетен на 16 декември 2021.
  50. ↑ Duffy, Thom. Ireland's Enya Strikes a Universal Chord // Billboard. 23 юли 1994. с. 11, 119.
  51. ↑ Tuber, Keith. The Transcendent Sounds of Enya // Orange Coast. mart 1992. с. 120, 122. Посетен на 17 дек. 2021.
  52. ↑ "Enya". Song to Soul. Episode 107 (in Japanese and English). 16 March 2016. Събитието е на 24:35–25–10. BS-TBS.
  53. 1 2 3 4 5 6 Enya: Chart History". Billboard. Retrieved 3 July 2016.
  54. 1 2 Watermark (Media notes). WEA Japan. 2009. WPCR-13298.
  55. ↑ Masters, Steve. Stormy Weather // Record Mirror. 10 юни 1989. Архивиран от оригинала на 6 декември 2021. Посетен на 17 дек. 2021.
  56. ↑ Brennan, Enya и др. Around the World in 300 Days // Hot Press. декември 1989. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  57. 1 2 Applefeld, Catherine. Enya faces music through feelings // Billboard. 2 януари 1992. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  58. ↑ Sullivan, Jim. Enigmatic Enya moves ahead with new album Shepherd Moons // Boston Globe. 4 декември 1991. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  59. ↑ Dilberto, John. Enya // Jazziz. февруари 1992. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  60. ↑ Moonshadows (Media notes). Warner Reprise Video. 1991. 9031-76067-3.
  61. ↑ Gorman, Paul. Enya: Conjuring up More Studio Magic // Music Week. 20 ноември 1995. Архивиран от оригинала на 23 декември 2012. Посетен на 17 дек. 2021.
  62. ↑ The Christmas EP // 3 септ. 2015. Архивиран от оригинала на 18 дек. 2014.
  63. ↑ A Very Special Christmas, vol. 3 // A Very Special Christmas. Посетен на 17 дек. 2021. издаден от A&M Records (31454-0764-2).
  64. 1 2 3 4 5 6 7 Sullivan, Jim. Enya Knocks on Heaven's Doors // Los Angeles Daily News. 20 дек. 1997. Архивиран от оригинала на 10 юли 2011. Посетен на 17 дек. 2021.
  65. ↑ de Morales, Manuel. ...I don't think of how much I will sell // Архивиран от оригинала на 2 април 2016. Посетен на 6 January 2016.
  66. 1 2 Corr, Alan. A Fairytale Castle For One of Ireland's Richest Women // RTÉ Guide. ноември 1997. Архивиран от оригинала на 19 юни 2010. Посетен на 17 дек. 2021.
  67. ↑ Billboard 200 for the week of December 16, 2000 // Billboard. Посетен на 17 дек. 2021.
  68. 1 2 3 4 5 Enya Expands Lyrical Language // Billboard. 21 ноември 2005. Архивиран от оригинала на 3 март 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  69. 1 2 Schumacher-Rasmussen, Eric. Enya: 'Time' and 'Time' Again // VH1, 17 окт. 2001. Архивиран от оригинала на 2 април 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  70. ↑ Infinity Charts: German Top 20 // Ki.informatik.uni-wuerzburg.de. Архивиран от оригинала на 18 февруари 2012. Посетен на 17 дек. 2021.
  71. ↑ Weidenbaum, Marc. Into The Mystic // Disquiet. Посетен на 17 дек. 2021.
  72. 1 2 Adams, Doug. The Music of The Lord of the Rings Films – Part 1 – The Fellowship of the Ring: The Annotated Score. 2005. с. 8, 23, 27.
  73. ↑ Schumacher-Rasmussen, Eric. Enya: 'Time' and 'Time' Again // VH1, 17 October 2001. Архивиран от оригинала на 2 април 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  74. ↑ Rock at the Oscars: A Brief History of Music at Hollywood's Big Night (Image 17 of 42) // Rolling Stone. Посетен на 17 дек. 2021.
  75. ↑ Murphy, Lauren. Enya breaks her silence on fame, privacy and music // The Irish Times. Посетен на 17 дек. 2021.
  76. ↑ Hits of the World // Billboard. 10 November 2001. с. 62. Посетен на 17 дек. 2021.
  77. ↑ Ryan, Roma (2005). Foreward to Water Shows the Hidden Heart. Valley-Dwellers.
  78. ↑ Enya Dedicates Album to BBC Producer // BBC News. 17 November 2005. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  79. ↑ Enya received honorary doctorate from NUI // Johnbreslin.com. Посетен на 17 дек. 2021.
  80. ↑ UU Honours Musician Enya // University of Ulster. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2015. Посетен на 17 дек. 2021.
  81. ↑ Fanning, Evan. Ethereal Girl // Hot Press. 5 ноември 2008. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  82. ↑ Enya | The BRIT Awards 2011 // Brit Awards. Архивиран от оригинала на 29 дек. 2010. Посетен на 25 февр. 2011. less that [sic] twelve months on, it has sold almost 3.5 million copies
  83. ↑ The Celts (Media notes). WEA Japan. 2009. WPCR-13297.
  84. ↑ Shepherd Moons (Media notes). WEA Japan. 2009. WPCR-13299.
  85. ↑ The Memory of Trees (Media notes). WEA Japan. 2009. WPCR-13300.
  86. ↑ Davies, Alex. Jean-Claude Van Damme Did A Crazy Split Standing on 2 Trucks for a Volvo Ad // Business Insider. Посетен на 17 дек. 2021.
  87. ↑ Пример за шега с Роб Форд, тогавашен кмет на Торонто.
  88. ↑ New Enya album coming out in autumn 2015 - Enya.sk // EnyaBlues. Посетен на 25 юли 2024.
  89. ↑ Deluxe Edition + Cover – Enya.sk // enya.sk. enya.sk. Посетен на 17 дек. 2021.
  90. ↑ Singer Enya returns with new album // itv.com. ITV. Посетен на 17 дек. 2021.
  91. ↑ BBC Radio 2 – The Chris Evans Breakfast Show, Enya, Darcy Bussel, Evgeny Lebedev and the Corrs. // BBC. Посетен на 17 дек. 2021.
  92. ↑ BBC Radio Ulster – Gerry Kelly, Enya is Gerry's special guest today // BBC. Посетен на 17 дек. 2021.
  93. ↑ Enya talks hiatus, new music and crossing generations // Fox News Channel. Посетен на 17 дек. 2021.
  94. ↑ Enya appears on the Late Late Show on February 6 2009 in Dublin...News Photo // gettyimages. Посетен на 17 дек. 2021. DUBLIN, IRELAND – FEBRUARY 06: Enya appears on the Late Late Show on February 6, 2009 in Dublin, Ireland. (Photo by Phillip Massey/FilmMagic)
  95. ↑ And Winter Came – EnyaBlues // enyablues. Посетен на 17 дек. 2021. Performances: Venue-Late Late Show (Ireland). Song-My, My Time Flies. Date-Feb 6 2009
  96. ↑ English, Eoin. Hark! The herald Enya sings in historic Cork chapel // Irish Examiner. Посетен на 17 дек. 2021.
  97. ↑ Fasmer, B. T. Enya Updates – Why is she back on social media? // New Age Music Guide. Посетен на 19 септември 2023.
  98. ↑ enyatv - YouTube // Посетен на 9 април 2024.
  99. ↑ "Enya - A Day Without Rain (Watch Party)" by Enyatv. https://youtube.com/fye7LtjOuEE.[неработеща препратка]
  100. ↑ "Enya - Shepherd Moons 30th Anniversary Watch Party" by Enyatv. https://www.youtube.com/watch?v=JuQ2hQPIWLo.
  101. ↑ 'We are always together,' says Moya on private sister Enya // Independent.ie. Посетен на 24 август 2023.
  102. ↑ Metro Boomin and the Weeknd's Hit Collab "Creepin'" Almost Got Axed Because of Enya // Exclaim.ca.
  103. ↑ 2024 BMI London Music Awards // BMI.com. Посетен на 1 януари 2025.
  104. ↑ A BOX OF DREAMS (6LP BOX) // Архивиран от оригинала на 21 април 2023. Посетен на 28 August 2023.
  105. ↑
  106. ↑ Enya wins RTÉ Choice Music Classic Album award for 2025 // RTÉ.ie. (на английски)
  107. ↑ Death Notice of Nicky Ryan (Killiney, Dublin) | rip.ie // rip.ie. Посетен на 22 септември 2025. (на английски)
  108. ↑ Obituary: Nicky Ryan, music producer who created an ethereal ‘wall of sound’ that helped make Enya a superstar // Irish Independent. Посетен на 22 септември 2025. (на английски)
  109. ↑ Morse, Steve. Enya Rules Her Kingdom Queen of Studio Albums is Finally Open to Concerts // Boston Globe. 15 December 2000. Архивиран от оригинала на 11 September 2016. Посетен на 23 June 2016.
  110. ↑ Forbes, Michelle. Enya at ease // World of Hibernia. 22 декември 2000. Архивиран от оригинала на 11 септ. 2016. Посетен на 23 юни 2016.
  111. 1 2 3 Tobin, Lee. About Enya // Enya.com. Архивиран от оригинала на 29 март 2014. Посетен на 17 април 2014.
  112. ↑ Sullivan, Jim. Enya: The Memory of Trees – Enya's Quiet Space // Minneapolis Star Tribune. 1996. Архивиран от оригинала на 3 март 2016. Посетен на 23 March 2016.
  113. ↑ Conversations Radio Interview, 1992, Enyabookofdays.com
  114. ↑ Shepherd Moons Article // Enya Book of Days. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 17 April 2014.
  115. ↑ Watermark Recording Process // Sonics, the Music Magazine. July 1989. Архивиран от оригинала на 4 февруари 2020. Посетен на 17 дек. 2021.
  116. ↑ Let The Ghostly Spirit of Enya Guide Your Halloween Music Picks // nyulocal. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2015. Посетен на 17 дек. 2021.
  117. 1 2 Gritten, David. Enya Dreams // Los Angeles Times. 7 януари 1996. Архивиран от оригинала на 13 февруари 2021. Посетен на 17 дек. 2021.
  118. ↑ An Interview with Enya // The Believer. Посетен на 25 март 2024.
  119. ↑ Singer-Songwriter Enya. HuffPost Live. 14 March 2016. Event occurs at 21:25–21:48. http://live.huffingtonpost.com/r/segment/enya-dark-sky-island-album-interview/56b8fef26f753a30670000eb.
  120. ↑ Enya Profile – Celtic New Age Music Star Enya // Worldmusic.about.com. Архивиран от оригинала на 13 юли 2009. Посетен на 14 August 2009.
  121. 1 2 Loxian – Amarantine album // Enya.sk. Посетен на 9 December 2014.
  122. 1 2 Aizlewood, John. Interview: Enya – Queen of the castle // The Guardian. Посетен на 29 December 2016.
  123. 1 2 {{{title}}}.
  124. ↑ Fouratt, Jim (May 1989). "Above the Watermark". Spin. с. 9
  125. ↑ Clancy, Luke. The Musical Irish, from Oasis to Enya // World of Hibernia. 1996. Архивиран от оригинала на 6 декември 2021. Посетен на 22 June 2016.
  126. ↑ Enya set for return to limelight with album and tour // Enya.sk. Посетен на 17 дек. 2021.
  127. ↑ Guidera, Anita. Donegal Catch as Proud Parents of Folk Music's First Family Get Freedom of County // Irish Independent. 15 юли 2005. Посетен на 17 дек. 2021.
  128. ↑ Enya gives rare choir recital with her sisters // Архивиран от оригинала на 11 февр. 2017. Посетен на 9 февр. 2017.
  129. ↑ Enya for ‘Support Our Kids’ // EnyaBlues. Посетен на 3 септември 2025. (на британски английски)
  130. ↑ McKittrick, David. Enya escapes intruder by hiding in panic room // The Independent. London, 5 окт. 2005. Посетен на 17 дек. 2021.
  131. ↑ (6433) Enya In: Dictionary of Minor Planet Names. Springer, 2003. ISBN 978-3-540-29925-7. DOI:10.1007/978-3-540-29925-7_5865. Посетен на 17 дек. 2021 г.
  132. ↑ New Orinoco Fish Named After Enya // Practical Fishkeeping. Посетен на 17 дек. 2021.
  133. ↑ Burns, Michael D. и др. Systematic assessment of the Leporinus desmotes species complex, with a description of two new species // Neotropical Ichthyology 15 (2). 2017. DOI:10.1590/1982-0224-20160166.
  134. ↑ Jackson, Alan. You Can't Hurry Loveliness // . 24 November 1995. Архивиран от оригинала на 31 януари 2020. Посетен на 17 дек. 2021.
  135. ↑ Williamson, Nigel. The Invisible Star // The Times. Архивиран от оригинала на 1 май 2017. Посетен на 17 дек. 2021.
  136. ↑ Burke, Molly McAnally. I Hear The Angels Sing // Hot Press 15. 14 ноември 1991. Архивиран от оригинала на 12 май 2021. Посетен на 16 декември 2021.
  137. ↑ Aizlewood, John. Interview: Enya – Queen of the castle // The Guardian. Посетен на 29 December 2016.
  138. 1 2 Enya Pad Will Be a Fortress // The Mirror. 2 май 2005. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 17 дек. 2о21.
  139. 1 2 Enya at 60: Singer broke the rules to become Ireland's biggest star – Where is Enya now? // The Express. 18 May 2021.
  140. ↑ Meagher, John. Why Enya's ready to come out of the shadows // 14 May 2011. Архивиран от оригинала на 24 юни 2021. Посетен на 20 March 2016.
  141. ↑ Enya's castle invaded by stalker // BBC News. 3 окт. 2005. Посетен на 17 дек. 2021.
  142. ↑ Wiederhorn, Jon. Enya on 'Breaking Bad,' Dustin Hoffman, and Her First Album in 7 Years // Yahoo. Посетен на 17 дек. 2021.
  143. ↑ McGoldrick, Debbie. Irish star Enya beats Adele as top earning female artists // Irish Central, 28 април 2016. Посетен на 17 дек. 2021.
  144. ↑ Enya’s father, Mr Leo Brennan, died on 22 June 2016. // 22 юни 2016. Посетен на 17 дек. 2021.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Enya в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Еня&oldid=12958096“.