Shepherd Moons

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Shepherd Moons
Албум на Еня
Записан1988 – 1991 в Студио Aigle (Дъблин, Ирландия) и SARM West (Лондон, Англия)
Издаден4 ноември 1991
ЖанрНю ейдж, Келтска музика, Поп музика
Времетраене43:09
Музикален издателУорнър Мюзик (UK), Рипрайз Рекърдс (САЩ)
Пореден албумТрети студиен
Продуцент(и)Ники Райън
ЕзикАнглийски, Ирландски и Латински
Професионална оценка
Хронология на Еня
Watermark
(1988)
Shepherd Moons
(1991)
The Memory of Trees
(1995)
Сингли от Shepherd Moons
  1. Caribbean Blue
    Издаден: октомври 1991
  2. How Can I Keep from Singing?
    Издаден: 1991
  3. Book of Days
    Издаден: 1992
  4. Marble Halls
    Издаден: 1994

Shepherd Moons („Пастирски луни“ от англ.) е третият студиен албум на ирландската певица, авторка на песни и музикантка Еня, издаден на 4 ноември 1991 г. от Уорнър МюзикUK. След неочаквания успех на предишния ѝ албум Watermark (1988) сред публика и критици тя предприема световно промоционално турне в негова подкрепа. В края му Еня написва и репетира нов материал за следващия си албум със своите дългогодишни записващи партньори: мениджърът, аранжор и продуцент Ники Райън и съпругата му – текстописката Рома Райън. Албумът е записан в Ирландия и Лондон и продължава да показва звученето на Еня с многопистови вокали, придружени от клавирни инструменти и елементи от келтска и ню-ейдж музика.

Shepherd Moons получава като цяло положителни отзиви от критиците и става по-голям търговски успех от Watermark. Той се класира на първо място в Класацията за албумите в Обединеното кралство и достига 17-о място в Билборд 200 в Съединените щати. Албумът е сертифициран като мултиплатинен от Британската асоциация на звукозаписната индустрия и от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка за продажби съответно от 1,2 милиона и 5 милиона копия. Между 1991 и 1994 г. Еня издава четири сингъла от Shepherd Moons: Caribbean Blue („Карибско синьо“), How Can I Keep from Singing? („Как мога да не пея?“), Book of Days („Книга на дните“), която се класира на десето място в Обединеното кралство, и Marble Halls („Мраморни зали“). Както при Watermark Еня подкрепя албума със световно промоционално турне, което включва интервюта и телевизионни изяви. През 1993 г. албумът ѝ носи Награда „Грами“ за най-добър ню ейдж албум – първата от четирите награди „Грами“, които тя печели в кариерата си. Преиздаван е през 1992 и 2009 г., като последното е японско издание с бонус парчета.[1]

Предистория и писане[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1988 г. Еня издава втория си студиен албум Watermark. Той става неочакван комерсиален успех, като се класира по цял свят, подпомогнат от международния хит в Топ 10 Orinoco Flow. Албумът носи на Еня световна слава и тя прекарва голяма част от следващата година, пътувайки по целия свят, за да го популяризира чрез интервюта, изяви и изпълнения.[2][3] С толкова дълго време за промоция Еня смята, че приоритетът е да се върне в студиото и да запише нов албум, вместо да прекара допълнително време в планиране и завършване на концертно турне, отчасти поради различните трудности, свързани с пресъздаване на нейния студийно ориентиран звук в обстановката на живо.[4] Еня работи със своите дългогодишни записващи партньори: мениджърът, продуцентът и аранжорът Ники Райън и съпругата му – текстописката Рома Райън.[5] Успехът на Watermark усложнява процеса на писане в началото. Еня си спомня: „В началото си оказвах голям натиск... Когато композирах нови мелодии, непрекъснато си мислех „Това щеше ли да бъде като Watermark? Толкова ли е добре?„В крайна сметка трябваше да забравя за това и да започна с празно платно и просто наистина да се придържам към това, което чувствах за правилно в студиото“.[6]

Когато процесът започва, тя успява да забрави за успеха на Watermark и да започне отново. Тя добавя: „Имах чувството, че Watermark е сън. Имаше чувството, че не се е случил. И в известен смисъл е хубаво, защото можеш да се концентрираш само върху музиката. Можеш да забравиш за класациите, колко си продал. Забравяш това".[7] Както при всичките си албуми Еня смята силната мелодия за основна част на писането на песни.[8] Едва когато събере една част, обикновено с вокални идеи или с акомпанимент на пиано, тя изгражда песен около нея.[9] Както при Watermark и тук Еня пее на ирландски – нейният майчин език, английски и латински.[10] Католическото ѝ възпитание и детските ѝ преживявания с химни и църковна музика, съчетани с по-късни проучвания в класическата музика, са силно влиение, спомогнало за формирането на нейните албуми.[9] Тя черпи вдъхновение от няколко източника и истории, включително от нейните лични дневници и баба ѝ и дядо ѝ.[7] Две песни на Shepherd Moons са традиционни песни, които Еня преаранжира с Ники.[5] Първоначално тя се притеснява, че като записва неоригинални песни, няма да може да ги изпълни със същото количество емоция, както е при собствените ѝ композиции, въпреки че силните ѝ чувства към тях, съчетани с възрастта им, улесняват записа им.[4]

Запис[редактиране | редактиране на кода]

Shepherd Moons е записан с ново оборудване, закупено с печалбите от Watermark.[11] Голяма част от албума е записана в Aigle Studio – звукозаписното студио в дома на сем. Райън, тогава намиращо се в Артейн – северното предградие на Дъблин. Въпреки това, както при предишните ѝ два албума, записът и продукцията трябва да се преместят на друго място, тъй като Aigle няма правилното оборудване, за да завърши окончателния миксиране и мастеризиране. Албумът е завършен в SARM West Studios в Лондон, където парчетата How Can I Keep from Singing?, Book of Days и Lothlórien са записани с допълнително инженерство и миксиране, извършени от Грег Джакман. Както при Watermark няколко музиканти са привлечени да свирят на допълнителни инструменти. Анди Дънкан свири на перкусии в Book of Days, Рой Джуит свири на кларинет в Evacuee и Angeles, Лиъм О'Флиън свири на ирландска гайда в Smaointe..., Стив Сидуел свири на корнет в Evacuee, а Ники – на перкусии в Ebudæ.[5]

Еня забелязва промяна в собственото си отношение, когато става дума за записа на Shepherd Moons: „Разликата... е, че аз се омекотих“.[12] Това се дължи на по-голямото време в сравнение с Watermark, което тя отделя далеч от студиото, особено в „доста трудни“ моменти, докато записва албума. Процесът, според нея, подобрява усещането ѝ за творчество в дългосрочен план.[4] В някои части от албума тя записва 500 слоести гласа без семплиране или репликация. Когато мелодията към песента е завършена, Рома Райън пише текст към нея.[6] Няколко месеца след завършване на записа и миксирането му Еня все още е изслушала албума. „Ще намеря всяко извинение да не го направя. И честно казано, никога не съм се чувствал толкова нещастна, както при завършането на този албум. Това е страх – страх, че всичките ти чувства и всичките ти емоции са влезли в това нещо и когато го чуеш, то няма да оправдае очакванията ти за него“.[3]

Сценаристката Моли Бърк написва за обложката на албума: „Shepherd Moons представя Еня в нещо, което може да се опише само като оперна рокля, тя може да е на 20 или 40 г., но нейната деликатна красота е непокътната. Тук има усещане за безвремие, окъпано в тъмното, но крехко синьо на скръбта“.[10]

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Страна A[редактиране | редактиране на кода]

Както при Watermark, заглавието на албума се отваря с инструментална заглавна песен Shepherd Moons („Пастирски луни“) с вокали без думи. Заглавието му, измислено от Рома, се отнася до две вътрешни сателитни луни около Сатурн, открити през 1980 г.: Пандора и Прометей,[13] които „защитават и запазват пръстените много подобно на овчар, направляващ стадото си“. Еня също харесва заглавието, тъй като асоциацията с луната „е доста романтична“.[9]

Caribbean Blue („Карибско синьо“) е валс, който изобразява пътуване в един фантастичен свят. Заглавието е на Рома Райън, тъй като мелодията, която Еня измисля, ѝ напомня за Карибите.[7] Пишейки за песента през 2002 г., Рома казва: „Както с всички мечти, ние посягаме към идеала и „Карибско синьо“ представлява такава мечта. Текстът може да бъде обобщен в три думи: Повярвай в себе си“.[13]

Еня вярва, че How Can I Keep from Singing? („Как мога да не пея?“) е традиционен християнски химн на сектата Шейкъри. Тя избира да запише свое собствено изпълнение, тъй като харесва мелодията и „много силния“ текст. Тя добавя: „Те говореха за проблемите в света, борбите, смутовете, но в края на всеки куплет просто се казваше: „Как да не пея?“... Вярвам в това в музиката... на някакъв етап трябва да се опиташ да забравиш проблемите, които са около теб“.[4] Еня и нейната звукозаписна компания са съдени за нарушаване на авторските права от Санга Мюзик Inc. за записа на песента, тъй като тя погрешно е кредитирала тази песен като „традиционен химн на Шейкърите“, като по този начин я приема за обществено достояние. Пит Сийгър помага на това песента да стане доста известна през 1950-те години, като я публикува с допълнителния трети куплет на Дорис Плен в своето списание за фолк музика Sing Out! (Vol. 7, No януари 1957), записвайки го; той погрешно го кредитира като „традиционен квакерски химн", без да защитава авторските права върху стиха на Плен, като по този начин предоставя цялата песен за „обществено достояние". Тя отново е публикувана от Sanga Music, Inc. през 1964 г. Сийгър предоставя новия куплет за обществено достояние и Плен иска да бъде запазена само песента, вместо да се стремят да извлекат печалба от нея, така че съдът решава, че Еня може да използва куплета, без да плаща авторски възнаграждения.[14]

Шотландски момичета тепат плат и пеят waulking песни.

Ebudæ е древно име на Хебридските острови в Западна Шотландия. Думата е спомената по-рано в Orinoco Flow, по-специално в текста: „От север на юг, Ебуде в Хартум“. Песента е съставена от безмълвни звуци с уста, които наподобяват ирландски и шотландски галски. Историята ѝ е вдъхновена от традицията на шотландски waulking песни, пеени от жени, докато тепат плат.[15]

No Holly for Miss Quinn („Без джел за г-ца Куин“) е инструментално пиано парче, кръстено на романа на Мис Рийд. То следва партньорското си парче „Мис Клеър си спомня“ от албума Watermark, също кръстено на една от нейните истории.[13]

Страна B[редактиране | редактиране на кода]

Еня черпи вдъхновение за Book of Days („Книга на дните“) от личния си дневник, нещо, което Рома предлага, тъй като знае, че Еня обича да си води такъв. Песента е адаптирана от оригиналната си форма като инструментална песен за саундтрака към романтичния филм от 1992 г. Далече, далече, като Рома пише набор от текстове, базирани на темите на филма.[13] Песента включва ирландски текстове, които описват вълнението от писането в дневника сутрин, „защото всъщност не знаеш какво ще се случи... тя наистина говореше за очакванията на този ден“.[7][16]

Evacuee („Евакуиран“) е написан, след като тя и Рома са гледали документален филм на Би Би Си за момиченце, евакуирано от Лондон по време на Втората световна война и последвалото събиране с родителите ѝ. Едно момиче, което плаче, докато разказва историята си за раздялата си и завръщането в дома си, ги развълнува много. След като Еня написва мелодия за песента, двете си представят сценария, в който момичето се сбогува на гарата, „чакайки, докато всичко свърши“.[7][10]

Lothlórien е инструментално парче като препратка към елфийското кралство Лориен, споменато в романите и адаптациите на „Властелинът на пръстените“.[13]

Втората традиционна песен от албума Marble Halls („Мраморни зали“) е ария от операта The Bohemian Girl от 1843 г. на ирландския композитор Майкъл Уилям Балф.[10][13] Еня изпитва чувство на предизвикателство, когато записва прсента, тъй като преди това се е пеела само в оперна обстановка.[4] За Ники е необходимо да включи реверберация в песента, тъй като заглавието ѝ подсказва, че слушателят трябва да се чувства така, сякаш се намира в самата зала.[15]

Afer Ventus е латински за „африкански вятър“. Рома е вдъхновеа за заглавието на песента, слушайки нейните звук и структура с мелодичните линии, които непрекъснато се „премятат една в друга“, което създава ефекта на вятър.[17]

Smaointe..., приблизително преведено от ирландски като „Мисли...“, първоначално е издадена като B страна на 7-инчовия сингъл Orinoco Flow като Smaoitím (D' Aodh Agus Do Mháire Uí Dhúgain), издаден през 1988 г. Песента се отнася до историята на голямата приливна вълна, унищожила църквата и всички вътре на плажа Magheragallon в Гуидор, където са погребани бабата и дядото на Еня. Темата за загубата – нещо, което Еня представя във Watermark и Shepherd Moons, произтича от напускането ѝ от дома на 11-годишна възраст, за да посещава строг интернат, което тя описа като „опустошително“.[10]

Издаване[редактиране | редактиране на кода]

Shepherd Moons е издаден на 4 ноември 1991 г. в Обединеното кралство;[18] издаването му в Съединените щати последвано на 19 ноември 1991 г. от Рипрайз Рекърдс.[19] Промоционален бокс-сет, съдържащ CD и касета с албума плюс брошура от 14 страници с автограф от Рома с нейните думи върху всяка песен и текст, е издаден в ограничен тираж от 1000 копия.[20]

Албумът постига по-голям успех в класациите от Watermark, достигайки номер едно в Класациите на албумите на Обединеното кралство за една седмица за седмицата, завършваща на 16 ноември 1991 г. Той прекарва общо 110 седмици в класацията.[21] В Съединените щати той влиза в Билборд 200 под номер 47 в седмицата от 7 декември 1991 г.[22] След това достига своя пик на номер 17 в седмицата, завършваща на 28 март 1992 г.[23] Той присъства в класацията общо 238 седмици.[24] В Класацията на Билборд Ню ейдж албуми албумът е номер 1 в продължение на 29 седмици[25] по време на 266-седмичния си престой.[26]

През първата седмица на издаване албумът се продава в над 250 хил. копия в Съединените щати[6] и става най-продаваният албум на Уорнър Брос. Рекърдс в началото на 1992 г. Този търговски успех се разпространява в каталога на Еня: три месеца след Shepherd Moons в САЩ са продадени допълнителни 250 хил. копия от Watermark.[8] До юли 1994 г. по целия свят са продадени 7 млн. копия на Shepherd Moons.[27] Албумът продава близо 1 млн. копия в Съединените щати всяка година от 1992 до 1996 г.; през март 1996 г. е сертифициран петкратно платинен от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продажбата на 5 млн. копия.[19] През януари 1997 г. албумът е четирикратно платинен от Британската фонографска индустрия (BPI) за продажба от 1,2 милиона копия.[18] Албумът е продаден в около 13 млн. копия по целия свят.[28]

Между 1991 и 1994 г. Еня издава четири сингъла от Shepherd Moons. Caribbean Blue е водещият сингъл, издаден през ноември 1991 г. Той достига своя връх в Класацията за сингли в Обединеното кралство на 13-о място[18] и получава известно излъчване в ефир на алтернативните рок радиостанции в Съединените щати.[8] How Can I Keep from Singing? също е издаден през 1991 г. и включва две неиздавани преди това B страни: Oíche Chiúin (Silent Night), версията на ирландския език на коледната песен „Тиха нощ, свята нощ“, записана през 1988 г., и 'S Fágaim Mo Bhaile – оригинална композиция, записана през 1991 г.[29] През юли 1992 г. Book of Days излиза като трети сингъл и достига десето място в Обединеното кралство. Следва Marble Halls през 1994 г. след включването му във филма от 1993 г. Невинни години.

На 4 ноември 2021 г., на 30-ата годишнина от издаването на Shepherd Moons, в Ютюб канала на Еня е пуснато видео за „гледане на парти“. То включва албума, изсвирен в неговата цялост, със стихове на Рома Райън и коментари към всяка песен.[30]

Прием[редактиране | редактиране на кода]

Професионален рейтинг
Детайлни резултати
Източник
Оценка

AllMusic4.5/5 звездиStar full.svgStar full.svgStar full.svgStar half.svg[31]
Chicago Tribune2.5/4 звездиStar full.svgStar half.svgStar empty.svg[32]
Entertainment WeeklyB (1992)[33]
A− (1993)[34]
The Rolling Stone Album Guide2.5/5 звездиStar full.svgStar half.svgStar empty.svgStar empty.svg[35]

Shepherd Moons получава като цяло положителни отзиви от музикалните критици. В рецензията си за Вашингтон Поуст рецензентът Майк Джойс хвали вокалите на Еня като „впечатляващи“ и „кристални“, които внасят „безпогрешна острота в голяма част от албума“. Въпреки това парчетата, които се фокусират върху свиренето ѝ на пиано, като No Holly for Miss Quinn и Shepherd Moons, карат албума да „се поддаде на обичайната ню ейдж тъпота“.[36] Барбара Йегер дава положителна рецензия за в. Рекърд от Ню Джърси. Тригодишната разлика между Watermark и Shepherd Moons, пише тя, „си е заслужавала“, тъй като албумът, подобно на предшественика си, съдържа „богати звукови гоблени, които обгръщат слушателя", което носи „буйна, полу-ню ейдж инструментална атмосфера", която е „само част от пакета с покани“. Тя избира Angeles и Caribbean Blue като основни песни заедно с пеенето ѝ на ирландски.[37] В ретроспективна рецензия за Олмюзик Нед Рагет оцени албума с 4,5 звезди от 5.

През 1993 г. Еня е удостоена с награда Грами за най-добър ню ейдж албум за Shepherd Moons. Тя също така печели платинена европейска награда на IFPI, Музикална награда „Билборд“ и Награда на Националната асоциация на звукозаписните търговци за най-продаван албум.[38] Саксофонистът Колин Стетсън кредитира Shepherd Moons като влияние върху албума му All This I Do for Glory (2017). Той казва, че албумът на Еня „ме накара да се замисля за това как въздухът е манипулиран в моята собствена музика“.[39]

Списък с песни[редактиране | редактиране на кода]

Цялата музика е композирана от Еня с изключение на „Как мога да не пея?“ и „Мраморни зали“, аранжирани от Еня и Ники Райън. Всички текстове са на Рома Райън.

Shepherd Moons
Име Време
1. „Shepherd Moons“ 3:42
2. Caribbean Blue 3:58
3. How Can I Keep from Singing? 4:23
4. „Ebudæ“ 1:54
5. „Angeles“ 3:57
6. „No Holly for Miss Quinn“ 2:40
7. Book of Days 2:32
8. „Evacuee“ 3:50
9. „Lothlórien“ 2:08
10. Marble Halls 3:53
11. „Afer Ventus“ 4:05
12. „Smaointe...“ 6:07
62:31
2009 Japanese reissue bonus tracks
Име Време
13. „Book of Days“ (Gaelic version) 2:36
14. „As Baile“ 4:06
15. „Oriel Window“ 2:22

Екип[редактиране | редактиране на кода]

Акредититациите са адаптирани от бележките на CD-то от 1991 г.

Производство

  • Ники Райън – продуцент, аранжор, звукозаписен инженер (всички други песни), запис и микс на „Ebudæ“
  • Грег Джакман – микс инженер, звукозаписен инженер на How Can I Keep from Singing?, Book of Days и Lothlorien
  • Робин Барклай – помощник инженер
  • Дейвид Шайнман – фотография
  • Новият Ренесанс – гардероб
  • EMI Songs Ltd. – издател
  • Роб Дикинс – изпълнителен продуцент

Класации[редактиране | редактиране на кода]

Седмични класации[редактиране | редактиране на кода]

Класация Позиция
Австралийска класация на албумите ARIA[40] 8
Австрийска класация на албумите[41] 31
Канадска класация на албумите RPM[42] 7
Нидерландска класация на албумите[43] 7
Германска класация на албумите Media Control[44] 21
Унгарска класация на албумите[45] 35
Японска класация на албумите Oricon[46] 23
Новозеландска класация на албумите[47] 3
Норвежка класация на албумите[48] 2
Испанска класация на албумите[49] 3
Шведска класация на албумите[50] 5
Швейцарска класация на албумите[51] 13
Класация на албумите на Обединеното кралство[52] 1
Билборд 200 САЩ 17

Годишни класации[редактиране | редактиране на кода]

Класации (1991) Позиция
Нидерландска класация на албумите[53] 98
Класация на албумите на Обединеното кралство[54] 20
Класации (1992) Позиция
Австралийска класация на албумите[55] 44
Канадска класация на албумите[56] 29
Нидерландска класация на албумите[57] 42
Германска класация на албумите Chart[58] 89
Новозеландска класация на албумите[59] 18
Класация на албумите на Обединеното кралство[54] 41
Билборд 200 САЩ[60] 28
Класации (1993) Позиция
US Billboard 200[61] 75
Класации (1995) Позиция
US Billboard 200[62] 189

Сертификати[редактиране | редактиране на кода]

Регион Сертификат Продадени бройки
Аржентина (CAPIF) 2× Платинен 120 хил.^
Австралия (ARIA) 3× Платинен 210 хил.^
Белгия (BEA) 2× Платинен 100 хил.*
Бразилия (Pro-Música Brasil) Платинен 250 хил.*
Канада (Music Canada) 3× Платинен 334 хил.
Франция (SNEP) Златен 100 хил.*
Германия (BVMI) Златен 260 хил.
Ирландия (IRMA) Платинен 15 хил.^
Япония (RIAJ) Златен 100 хил.
Южна Корея 270 хил.
Нидерландия (NVPI) 2× Платинен 200 хил.^
Нова Зеландия (RMNZ) Платинен 15 хил.^
Испания (PROMUSICAE) 5× Платинен 500 хил.^
Швейцария (IFPI Switzerland) Златен 25 хил.^
Тайван 156 хил.
Обединено кралство (BPI) 4× Платинен 1 млн. 200 хил.^
САЩ (RIAA) 5× Платинен 5 млн.^
Обобщение
По света 13 млн.
* Данни за продажбите се основават а самото сертифициране.

^ Данните за пратките се основават на самото сертифициране.

История на изданията[редактиране | редактиране на кода]

Страна Дата Формат Етикет
Европа 4 ноември 1991 г. Уорнър Мюзик
Съединени щати 19 ноември 1991 г. Рипрайз Рекърдс
Япония март 2009 г. CD Уорнър Мюзик Япония
В световен мащаб 2 декември 2016 г. LP
  • Уорнър Мюзик
  • Рипрайз

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Enya Shepherd Moons Japan SHM CD. // eil.com. Посетен на 15 December 2021.
  2. Brennan, Enya и др. Around the World in 300 Days. // Hot Press. December 1989.
  3. а б Smith, Giles. Haunting, ethereal, mystical, etc.. // Q (63). December 1991.
  4. а б в г д Brennan, Enya (5 December 1991). "Elaine Canty" (Interview). Interviewed by Elaine Canty. Melbourne, Australia: 3LO (ABC Local Radio).
  5. а б в Anon. (1991). Shepherd Moons (CD liner notes). Enya. Warner Music. 9031 75572 2.
  6. а б в Sullivan, Jim. Enigmatic Enya moves ahead with new album Shepherd Moons. // Boston Globe. 4 December 1991. Посетен на 2 January 2016.
  7. а б в г д Dilberto, John. Interview: Jazziz Magazine. // Jazziz. United States, February 1992.
  8. а б в Hunt, Dennis. Digging Up the Irish Roots of Enya's Melodies. // Los Angeles Times. 15 February 1992. Посетен на 31 July 2016.
  9. а б в D., Matthew. Enya: A Voice to Rival an Angel's. // BigO. Singapore, February 1992.
  10. а б в г д Burke, Molly McAnally. I Hear The Angels Sing. // Hot Press. 31 October 1991. Посетен на 2 January 2016.
  11. Applefeld, Catherine. Enya faces music through feelings. // Billboard. 2 January 1992.
  12. Jackson, Joe. Shepherd Moons Rise over the Watermark. // Irish Times. 26 October 1991. Посетен на 2 January 2016.
  13. а б в г д е Roma Ryan (2002). Only Time – The Collection (Booklet notes, pages 15, 16, 19, 21). Enya. Warner Music. 0927 49211 – 2.
  14. Fishman, Stephen. Copyright and the Public Domain. // www.lawcatalog.com. ALM. Посетен на 20 May 2017.
  15. а б Brennan, Enya; Ryan, Nicky (27 December 1991). "Enya Celtic Choirs". Echoes (Interview). Interviewed by Kimberley Haas. United States: National Public Radio.
  16. По-късните отпечатки на Shepherd Moons включват версия на песента „Book of Days“ с английски текстове, която първоначално е записана за саундтрака на игралния филм „Далече. далече“ (Far and Away)' (1992).
  17. Steinberg, Dore. Radio Interview: KKSF. // Посетен на 31 December 2018.
  18. а б в British album certifications – Enya – Shepherd Moons. // British Phonographic Industry. Посетен на 18 July 2016. Напишете „Shepherd Moons“ в полето 'Keywords'. Изберете 'Title' в полето 'Search by'. Изберете 'Album' в ролето 'By Format'. Натиснете 'Search'.
  19. а б American album certifications – Enya – Shepherd Moons. // Recording Industry Association of America. Посетен на 18 July 2016.
  20. Shepherd Moons. // WEA Records.
  21. „Enya > Artists > Official Charts“. UK Albums Chart. Retrieved 29 January 201
  22. Billboard 200: The Week of December 7, 1991. // Billboard. Посетен на 1 August 2016.
  23. Billboard 200: The Week of March 28, 1992. // Billboard. Посетен на 1 August 2016.
  24. Artists / Enya: Chart History: Billboard 200. // Billboard. Посетен на 1 August 2016.
  25. Bronson, Fred. Chart Beat: Enya Totals 110 In The 'Rain'. // Billboard. 9 December 2000. с. 110.
  26. Artists / Enya: Chart History: New Age Albums. // Billboard. Посетен на 1 August 2016.
  27. Duffy, Thom. Ireland's Enya Strikes a Universal Chord. // Billboard. 23 July 1994. с. 11, 119.
  28. Cizmar, Martin. Enya's Greatest Hits Coming Soon... Wait, Enya Had Hits?. // Phoenix New Times. Посетен на 31 December 2012.
  29. Anon. (1991). How Can I Keep From Singing (CD liner notes). Enya. Warner Music. YZ635T.
  30. Enya – Shepherd Moons 30th Anniversary Watch Party. // Посетен на 20 дек. 2021.
  31. Шаблон:AllMusic
  32. Chicago Tribune review
  33. Entertainment Weekly review 1
  34. Entertainment Weekly review 2
  35. Brackett, Nathan. The Rolling Stone Album Guide. New York City, New York, Simon and Schuster, 2004. ISBN 0-7432-0169-8. с. 280.
  36. Joyce, Mike. Britain's Robert Wyatt: Still Bold, Political and Highly Personal. // The Washington Post. 19 January 1992. Посетен на 22 June 2016.
  37. Jaeger, Barbara. QUICK SPINS: THE SOUL OF A DANCE DIVA. // The Record (Bergen County, New Jersey). 16 January 1992. Посетен на 22 June 2016.
  38. Archived copy. // Посетен на 15 August 2011.
  39. Mejia, Paula (20 April 2017). "Review: Colin Stetson, 'All This I Do For Glory'". NPR Music. Retrieved 17 October 2018.
  40. australian-charts.com Enya – Shepherd Moons (ASP). // Australian Recording Industry Association. Посетен на 29 януари 2014.
  41. austriancharts.at Enya – Shepherd Moons (ASP). // Hung Medien. Посетен на 29 януари 2014.
  42. "Top Albums/CDs - Volume 55, No. 9". RPM (magazine). 22 February 1992. Retrieved 28 януари 2014. Check date values in: |access-date= (help)
  43. dutchcharts.nl Enya – Shepherd Moons (ASP). // Hung Medien. MegaCharts. Посетен на 29 януари 2014.
  44. Album Search: Enya – Shepherd Moons. // Media Control. Архивиран от оригинала на 22 February 2015. Посетен на 29 януари 2014.
  45. Hungarian Albums Chart. // Mahasz.hu. Посетен на 3 ноември 2009.
  46. エンヤ-リリース-ORICON STYLE-ミュージック. // oricon.co.jp. Oricon. Посетен на 28 януари 2014.
  47. charts.nz Enya – Watermark (ASP). // Hung Medien. Recording Industry Association of New Zealand. Посетен на 28 January 2014.
  48. norwegiancharts.com Enya – Shepherd Moons (ASP). // Посетен на 29 януари 2014.
  49. Afyve charts Enya – Shepherd Moons (ASP). // Посетен на 21 October 2015.
  50. swedishcharts.com Enya – Shepherd Moons (ASP). // Посетен на 29 януари 2014.
  51. Enya – Shepherd Moons – hitparade.ch (ASP). // Hung Medien. Swiss Music Charts. Посетен на 29 януари 2014.
  52. Enya > Artists > Official Charts. // UK Albums Chart. Посетен на 29 януари 2014.
  53. Jaaroverzichten – Album 1991. // Посетен на 7 January 2021.
  54. а б Complete UK Year-End Album Charts. // Архивиран от оригинала на 11 January 2012. Посетен на 16 September 2013.
  55. ARIA Charts – End of Year Charts – Top 50 Albums 1992. // aria.com.au. Australian Recording Industry Association. Посетен на 28 January 2014.
  56. "The RPM Top 100 Albums of 1992" (PDF). RPM. Vol. 56 no. 25. 19 December 1992. p. 13. Retrieved 7 January 2021.
  57. Jaaroverzichten – Album 1992. // Посетен на 7 January 2021.
  58. Top 100 Album-Jahrescharts. // GfK Entertainment. offiziellecharts.de. Посетен на 1 November 2018.
  59. Top Selling Albums of 1992. // Посетен на 7 January 2021.
  60. Billboard 200 Albums – Year-End – 1992. // Billboard. Посетен на 19 June 2020.
  61. Billboard 200 Albums – Year-End – 1993. // Billboard. Посетен на 19 June 2020.
  62. Billboard 200 Albums – Year-End – 1995. // Billboard. Посетен на 19 June 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Shepherd Moons“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​