Направо към съдържанието

Енигма (музикален проект)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Енигма.
Енигма
Enigma
Информация
ОтМюнхен
СтилЕмбиънт, Ню ейдж, Електроника, Етно
Професиимузиканти, текстописци, продуценти
ИнструментиМузикален проект
Активностот 1990 г.
Музикален издателVirgin Records (Германия)
EMI (Международен)
Charisma (САЩ)
Свързани изпълнителиEra, Gregorian, Сандра, Delerium, Дийп Форест, Achillea, Шилер
Уебсайтwww.enigmaspace.com
ЧленовеМайкъл Крету
Бивши членове

Енигма (Enigma, от гръцки: αίνιγμα – „загадка“) е немски музикален проект, създаден през 1990 г. от румънеца с немско гражданство Майкъл Крету (Михай Крецу).[1] Стилът на поекта се определя като ню ейдж, като съдържа грегориански напеви, етно елементи, съвременно звучене и философски послания.

Преди основаването на „Енигма“ Крету издава няколко солови албума, сътрудничи с различни изпълнители и продуцира албуми за тогавашната си съпруга – немската поп певица Сандра.

„Енигма“ постига световен успех още с дебютния си албум MCMXC a.D. (1990), който включва международния хит „Sadeness (Part I)“.Проектът продава над 8,5 милиона албума, сертифицирани от RIAA в САЩ,[2] и приблизително 70 милиона по целия свят с над 100 златни и платинени сертификати. Има две номинации за награда „Грами“.[3][4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Сформиране

[редактиране | редактиране на кода]

До края на 1980-те години Майкъл Крету си сътрудничи с няколко музиканти, продуцира албуми за тогавашната му съпруга – немската поп певица Сандра, и издава солови албуми под свое име за „Полидор“ и „Върджин Рекърдс“, постигайки различни нива на търговски успех в Европа. През 1988 г. Крету и Сандра сключват брак и се преместват на испанския остров Ибиса, където изграждат домашно звукозаписно студио – A.R.T. Studios.

В това студио Крету започва работа по нов музикален проект, който комбинира елементи от уърлдбийт и ню ейдж музика. Проектът получава името Енигма и включва сътрудничество с Дейвид Феърстийн и Франк Петерсон. За мениджмънта и издаването на проекта Крету сключва договор с базираната в Мюнхен компания Мамбо Музик, което поставя основите на бъдещия международен успех на Енигма.[5]

90-те години: албуми MCMXC a.D. (1990), The Cross of Changes (1993) и Le Roi Est Mort, Vive Le Roi! (1996)

[редактиране | редактиране на кода]

Майкъл Крету замисля създаването на ню ейдж денс проект, като първоначалният сингъл остава неназован до последния момент. Отклонявайки се от утвърдените музикални норми и собствения си предишен стил, той поема нов творчески курс. Резултатът е дебютният албум на Енигма – MCMXC a.D., издаден през декември 1990 година. Записан в рамките на осем месеца, албумът съчетава грегориански песнопения, атмосферна електроника и денс ритми, създавайки новаторски и мистичен звуков пейзаж.

Крету подхожда с изключителна дискретност към проекта – решава да не разкрива имената на участниците в записите и дори премахва собственото си име от обложката, подписвайки се с псевдонима Curly M.C.. Този ход, който първоначално шокира ръководството на лейбъла, засилва мистиката около Енигма и предизвиква спекулации дали става дума за група, солов артист или колектив.

Албумът е предшестван от сингъла „Sadeness (Part I)“, издаден през ноември 1990 г., който комбинира грегориански напеви със сексуални гласови алюзии и танцувален ритъм. Песента достига номер едно в 24 държави и се превръща в международен хит. Крету описва концепцията на албума като изследване на мистериозни престъпления и философски теми, включително живота след смъртта – идеи, които вдъхновяват и самото име Енигма.

MCMXC a.D. достига топ 10 в класациите на десет държави, включително Обединеното кралство, и номер 6 в Билборд 200 в САЩ, където продава над 4 милиона копия и остава в класациите повече от 150 седмици. Албумът печели над 50 платинени награди в световен мащаб и утвърждава Енигма като най-успешния изпълнител, подписан с Върджин Рекърдс по онова време.[6][7]

След международния успех на MCMXC a.D. Майкъл Крету получава множество предложения за работа по филмова музика и саундтракове.[8] Въпреки интереса, той отхвърля по-голямата част от тях, тъй като не намира сценарии, които да отговарят на неговите творчески критерии. Единственото изключение е еротичният трилър Sliver (1993), с участието на Шарън Стоун, за който Крету записва две композиции – „Carly’s Song“ и „Carly’s Loneliness“.[9] Първата е преработена и издадена в "Age of Loneliness" през същата година.[8]

Вторият албум на Енигма – The Cross of Changes е записан през 1993 г. Периодът между първия и втория албум се удължава поради административна грешка: „Върджин Рекърдс“ и мениджърът на Майкъл Крету пропускат да удължат договора му с лейбъла, което води до подписване на нов петалбумен договор.[10]

Крету запазва някои от характерните елементи на MCMXC a.D., но целенасочено търси ново музикално изживяване. „Исках да смеся възможно най-много рок, етно и класически елементи“, споделя той. В албума са използвани множество семпли от песни на Дженезис, Блак Сабат, Вангелис и Ю Ту. За разлика от дебюта, The Cross of Changes включва значително по-малко грегориански песнопения. Тематично, текстовете са вдъхновени от нумерологията – Крету изучава книги по темата по време на създаването на албума.[11]

The Cross of Changes е издаден през декември 1993 г. и постига значителен търговски успех – достига номер едно в Обединеното кралство и номер девет в класацията Билборд 200 в САЩ. Продаден е в над 8 милиона копия по света. Въпреки успеха срещу първите два албума на Енигма са заведени съдебни дела, свързани с използването на семпли от различни източници.

През 1994 г. от албума са издадени четири сингъла: „Return to Innocence“, „The Eyes of Truth“, „Age of Loneliness“ и „Out from the Deep“. Първият става международен топ 10 хит в дванадесет страни и е със златен сертификат в САЩ за продажба в половин милион копия.

През 1996 г. Енигма издава третия си студиен албум – Le Roi Est Mort, Vive Le Roi!. Майкъл Крету описва албума като „дете“ на предишните два – MCMXC a.D. и The Cross of Changes – и съответно включва познати елементи като грегориански и санскритски песнопения, вплетени в характерната за проекта електронна и атмосферна продукция.

Въпреки концептуалната приемственост, албумът не достига същото ниво на комерсиален успех като предшествениците си. От първоначално планираните три сингъла са издадени само два. Въпреки това Le Roi Est Mort, Vive Le Roi! продава над 1 милион копия в Съединените щати, получава златен сертификат в Обединеното кралство и е номиниран за две награди „Грами“ – за дизайн на обложката и за най-добър ню ейдж албум.[12]

След издаването на албума Крету установява, че на пазара са се появили няколко фалшиви албума, представяни като част от каталога на Enigma, което води до допълнителни усилия за защита на идентичността и автентичността на проекта.[13]

2000-те години: албуми The Screen Behind the Mirror (1999), Voyageur (2003), 15 Years After (2005), A Posteriori (2006), Seven Lives Many Faces (2008) и The Platinum Collection (2009)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. „Енигма“ издава четвъртия си албум – The Screen Behind the Mirror. В него Майкъл Крету използва семпли от кантатата „Кармина Бурана“ на Карл Орф в четири композиции, като грегорианските елементи са сведени до минимум. Вместо това се запазват японските флейти сякухати и други традиционни за Енигма музикални елементи. Единствените сингли от албума са „Gravity of Love“ и „Push the Limits“.[14]

В този албум за първи път участват Рут-Ан Бойл от трип-хоп групата „Олив“ и Андрю Доналдс, които впоследствие се превръщат в постоянни гост-изпълнители в продукциите на Крету.[15]

През 2001 г. Enigma издава новия сингъл „Turn Around“, който съпътства компилациите Love Sensuality Devotion: The Greatest Hits и Love Sensuality Devotion: The Remix Collection. По думите на Крету, с тези издания се поставя край на първата глава от проекта Enigma. В чест на събитието в Мюнхенския планетариум се провежда светлинно шоу.[16][17]

През 2003 г. излиза петият студиен албум – Voyageur, който бележи радикална промяна в звученето на Enigma. Почти всички познати елементи – грегориански песнопения, етно мотиви и сякухати – отсъстват.[18] Новото звучене предизвиква смесени реакции сред феновете, като мнозина се отнасят с недоверие към стилистичната трансформация. Това се отразява и на търговския успех – статистически всеки следващ студиен албум на Enigma продава приблизително половината от предходния.

През 2005 г., по повод 15-годишнината от създаването на проекта Enigma, е издаден специален бокс сет с ограничено издание, озаглавен 15 Years After. Комплектът е с размерите на винилова плоча и включва художествено оформление, вдъхновено от творчеството на Леонардо да Винчи, както и голяма брошура с допълнителни визуални материали. Изданието съдържа осем компактдиска: всички предишни студийни албуми на Enigma до този момент, DVD-то Remember the Future и ексклузивен бонус диск – The Dusted Variations.

The Dusted Variations включва чилаут версии на няколко от най-известните композиции на проекта, като всички песни са преработени с минимални перкусии и нови аранжименти, различни от оригиналите.[19] Дискът съдържа и сингъл версията на „Hello and Welcome“, която по-късно е издадена като самостоятелен сингъл.

На 28 август 2005 г. мениджърите на Enigma обявяват издаването на самостоятелния сингъл „Hello and Welcome“. Първоначално насрочен за октомври, издаването е отложено за 25 ноември 2005 г., а в крайна сметка песента излиза на 10 март 2006 г. в Германия.[20] Композицията е използвана като интродукция за немския боксьор Феликс Щурм и се отличава с по-комерсиално звучене, което се разграничава от по-ранните идеи на проекта.

На 26 септември 2006 г. Enigma издава шестия си студиен албум – A Posteriori, който съдържа нова версия на „Hello and Welcome“, както и песента „Goodbye Milky Way“, обявена като сингъл, но така и не издадена официално. Албумът се отличава с по-силна насоченост към електронната музика и техното, в контраст с предишните етно и ню ейдж влияния. Концептуално, A Posteriori разглежда теми като астрономия, физика, история и социология.

На 16 декември 2006 г. излиза DVD версия на албума, включваща калейдоскопични визуализации, синхронизирани с многоканалното звучене. A Posteriori получава номинация за награда „Грами“ в категорията „Най-добър ню ейдж албум“ – втората за проекта след Le Roi Est Mort, Vive Le Roi! (1996).[21]

В края на март 2007 г. в АйТюнс е пусната ремиксирана версия на албума под заглавие Private Lounge Remix Edition, съдържаща дванадесет нови интерпретации от изпълнители като Boca Junior, Tocadisco и други. Част от тези ремикси са били достъпни и в оригиналната дигитална версия и DVD изданието.

На 19 септември 2008 г. излиза седмият студиен албум – Seven Lives Many Faces, предшестван от пилотния двоен сингъл „La Puerta del Cielo / Seven Lives“ (8 август). Водещият сингъл „Seven Lives“ съчетава модерни и класически елементи, продължавайки експерименталната линия на проекта.

На 27 ноември 2009 г. в Германия, а на 9 февруари 2010 г. в световен мащаб, Енигма издава компилацията The Platinum Collection – тридисков бокс сет, който обобщава творчеството на проекта до този момент: Диск 1: Най-големите хитове на Enigma, Диск 2: Ремикси на избрани композиции и Диск 3: „Изгубени песни“ – музикални експерименти, които не са били финализирани или издавани досега.[22]

2010 – 2020: инициатива „The Social Song“ (2010), албум The Fall of a Rebel Angel (2016), колекция The Colours of Enigma – The Vinyl Series (2018)

[редактиране | редактиране на кода]

На 5 октомври 2010 г., по повод 20-годишнината от издаването на дебютния албум MCMXC a.D., проектът Енигма стартира инициативата „The Social Song“ – първото музикално произведение, създадено съвместно с феновете чрез Интернет.[23] Феновете са поканени да изпратят вокални записи, като след гласуване е избрана песента „Fei Mea“ на латвийската певица Фокс Лима (Ализе Кетнере)[24] за основа на припева.[25] Първите трима подгласници – Марк Джошуа от Бразилия, Дж. Спринг от Испания и Раса Сера от Литва – допринасят с вокали за бридж-а, беквокалите и куплета във финалната версия на композицията.[26]

Публиката участва активно и в следващите етапи от създаването на песента, гласувайки за водещ инструмент, настроение и стил. Финалният микс, озаглавен „MMX (The Social Song)“, е публикуван на 15 декември 2010 г., превръщайки се в първата песен в историята на Енигма, създадена от и за феновете чрез онлайн платформа.[26]

През август 2016 г. Енигма обявява издаването на своя осми студиен албум – The Fall of a Rebel Angel, който излиза официално на 11 ноември същата година. Албумът представлява концептуално произведение, проследяващо духовното пътуване на главния герой през серия от метафорични и емоционални трансформации. В записа участват редица гост-музиканти, сред които: бразилският певец и текстописец Марк Джошер, индонезийската певица Ангун, вокалистката Нанук и английското електропоп дуо Акило. От албума са издадени два сингъла: "Sadeness (Part II)“, с участието на Ангун, и "Amen", с участието на Акило.

През май 2018 г. Енигма представя колекцията The Colours of Enigma – The Vinyl Series, включваща цветни винилови издания с ограничено разпространение на целия каталог на проекта. Комплектът съдържа нови художествени оформления и ремастерирани стерео миксове, създадени от оригиналните мастер касети.[27]

През 2019 и 2020 г. трима бивши вокалисти на Енигма – Андрю Доналдс, Ейнджъл Хикс и Фокс Лима – предприемат световно турне под името Original Enigma Voices. Това е първият път, когато музиката на Енигма се изпълнява на живо, като турнето включва интерпретации на най-известните композиции от дискографията на проекта.[28]

Музикален стил

[редактиране | редактиране на кода]

По думите на Майкъл Крету, типичното звучене на Enigma е вдъхновено от лична случка, когато заспива в лондонското метро – преживяване, което го подтиква да търси нови музикални изразни средства извън традиционните рамки. Проектът обикновено се свързва с жанровете уърлдбийт и ню ейдж, но се отличава с изразена експерименталност, като често съчетава елементи от ембиънт, поп, рок и електронна музика.[29][30][29]

Крету споделя в интервю, че винаги се стреми към непознатото и търси нови начини да изрази идеите си. „Енигма е свързана с достигане на границата и дори придвижване напред от вече познатото. Експериментите са голяма част от моята работа и с всеки запис, който Енигма е издала, има нещо ново“, казва той.[31]

Дебютният албум MCMXC a.D., съчетава григориански песнопения[32][33] и религиозни мотиви с атмосферни синтезатори,[34] хипнотичен музикален сет и ритъм, подобен на танц,[35] заедно с елементи на поп музика и ембиънт,[36] всичките допълнени от шепот на френски език и еротични въздишки, изпълнени от Сандра.[34] [35] Вторият албум, The Cross of Changes, заменя грегорианските песнопения от MCMXC a. D.[37] с етно и племенни песнопения.[38][39] Макар да запазва атмосферната и духовна насоченост на предшественика си, албумътсе отличава с по-добре развити бийтове[37] и текстове за любовта и самосъзнанието.[40]

Влияния

[редактиране | редактиране на кода]

Международният успех на Енигма с дебютния албум MCMXC a.D. вдъхновява създаването на редица други музикални проекти, които възприемат сходни стилови и маркетингови подходи. Особено характерно е използването на термина „музикален проект“ вместо „група“, както и възприемането на етикета „енигматична музика“ – термин, използван от радиостанции и слушатели за обозначаване на ню ейдж.[41]

Крету посочва прогресив рок групата Йес като едно от своите основни музикални влияния.[42]

Скоро след съвместната работа с Майкъл Крету по първия албум на Енигма, немският продуцент Франк Петерсон напуска проекта, за да се съсредоточи върху Gregorian – формация, която изпълнява кавър версии на съвременни поп и рок песни с грегориански вокали и симфонични аранжименти.[43] По същия начин френският музикален проект „Ера“ (на Ери Леви) включва грегориански песнопения, смесени с поп рок аранжименти, и често се сравнява с Енигма по стил и мащаб.[44][45]

Сред другите електронни проекти, които често се поставят в контекст с Енигма, са: френското дуо Дийп Форест,[46] канадското дуо Delerium,[47] датският проект Achillea (създаден от копродуцента на Енигма и гост китарист Йенс Гад)[48] и немският проект Шилер.[49][50]

Енигма и Дийп Форест се считат от мнозина за пионери в популяризирането на етно фюжъна – жанр, който съчетава електронна музика с традиционни и племенни мотиви. Освен това Енигма е възприеман като един от основоположниците на съвременния ню ейдж, активно допринесъл за утвърждаването му в глобалното музикално пространство.

Музиката на Енигма оказва влияние върху множество други проекти в ню ейдж средите. Сред популярните примери са: Албумът Semantic Spaces на Delerium, албумите на Майк Олдфийлд – Songs of Distant Earth и Tubular Bells III, всички албуми на Би-Трайб, както и някои песни на Сара Брайтман.

Семплиране и дела

[редактиране | редактиране на кода]

През 1991 г. срещу Майкъл Крету е заведено дело от името на мюнхенския хор Capella Antiqua и неговата звукозаписна компания „Полидор Германия“ за нарушаване на правото на индивидуалност чрез изкривяване на семпли, използвани в песните "Sadeness (Part I)" и "Mea Culpa (Part II)". Семплите са взети от плочата Paschale Mysterium на Capella Antiqua от 1976 г. Макар музикалните композиции да са обществено достояние, конкретният запис е защитен с авторски права. Европейското законодателство признава и неимуществените права (droit moral) върху произведенията, което допълнително усложнява случая.[51][52]

През 1998 г. Крету е съден от тайванските музиканти Дифанг и Игай Дуана (известни също като Kuo Ying-nan и Kuo Hsiu-chu), чиито вокали са използвани в песента "Return to Innocence" без предварително разрешение и без кредит.[53][54][55] Делото е уредено извънсъдебно за неразкрита сума, като всички следващи издания на песента включват официално признание и хонорари за Kuos.[56] Крету заявява, че е бил подведен да вярва, че записът е обществено достояние и че не е нарушил авторските права умишлено.[57]

След тези случаи, Крету предприема по-стриктен подход към използването на семпли. За следващите два албума – Voyageur (2003) и A Posteriori (2006) – той избягва употребата на външни семпли, като по този начин елиминира риска от бъдещи правни спорове.

Състав

[редактиране | редактиране на кода]

Настоящи членове

  • Майкъл Крету (Михай Крецу) – музика, текстове, вокали, продукция, аранжименти, програмиране, инженеринг (1990 – до момента)

Бивши членове и гост изпълнители[58]

  • Дейвид Феърстийн – текстове (1990 – 2000)
  • Франк Петерсон (Ф. Грегориън) – семплиране, продукция, инженерство, съавторство (1990 – 1991)
  • Сандра Крету – вокали, гласове (1990 – 2003)
  • Луиза Стенли – гласове (1990 – 1996 и 2006) (основен „шепнещ“ глас за първите три албума)
  • Йенс Гад – китари (1993; 2000 – 2003), аранжименти и съавторство (2000 – 2003)
  • Питър Корнелиъс – китари (1993 – 1996) (китарни сола за първия и втория албум)
  • Андреас Харде (Анди Джонас / Ейнджъл X) – вокали (1993)
  • Тод Пелег – беквокали (1993 – 1994)
  • Андрю Доналдс – вокали (1999 – 2008), съавторство (2008) (вокалист в Е4 и Е5)
  • Рут-Ан Бойл – вокали (1999 – 2003; 2008) (първоначално вокал на английската група Олив, вокал в E4 и Е5)
  • Елизабет Хотън – гласове (1999 – 2000) (в „The Voice of Enigma“ от Е1.)
  • Себастиан C. – вокали (2008)
  • Никита С. – вокали (2008)
  • Маргарита Ройг – вокали, съавторство (2008)
  • Нанук – гласове (2008, 2016)
  • Ализе Кетнере (Фокс Лима) – вокали, съавторство (2010)
  • Жером Пренго (Ж. Спринг) – вокали, съавторство (2010)
  • Марк Джошер (Марсело Амарал Понтело) – вокали, съавторство (2010, 2016)
  • Раса Верантенсевин (Раса Сера) – вокали, съавторство (2010)
  • Ангун – вокали (2016)
  • Акило – вокали (2016)
  • Михаел Кунце – история, съавторство (2016)
  • Дифанг – тайвански народен изпълнител – беквокал в „Return to Innocence“.
  • Йохан Замбриски – дизайнер на обложките за всички албуми.

Хронология

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дискография на Енигма

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Love Sensuality Devotion: The Greatest Hits (2001)

Ремикс албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Love Sensuality Devotion: The Remix Collection (2001)

Бокс сетове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Trilogy (1998)
  • 15 Years After (2005)
  • The Platinum Collection (2009)
  • Enigma: Classic Album Selection (с първите 4 албума) (2013)

Други албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • In the Beginning... (1997) – промо компилация на CD
  • The Dusted Variations (2005) – бонус диск с кавъри на Енигма в 15 Years After
  • A posteriori (Private Lounge Remixes) (2007) – ремикси базирани на парчета от албума A posteriori, ексклузивно за Ай Тюнс

Видеография

[редактиране | редактиране на кода]

Видео албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Remember the Future (2001)
  • MCMXC a.D.: The Complete Video Album (2003)
  • MCMXC a.D.: The Complete Video Album / Remember the Future box set (2004)
  • A posteriori (2006)
  • Seven Lives Many Faces (2008)

Музикални видеоклипове

[редактиране | редактиране на кода]

От албума MCMXC a.D.

От албума The Cross of Changes

От албума Le Roi Est Mort, Vive Le Roi!

От албума The Screen Behind the Mirror

От албума Love Sensuality Devotion: The Greatest Hits

От албума Voyageur

От албума 15 Years After

От албума Seven Lives, Many Faces

От сингъла MMX (The Social Song)

От албума The Fall of a Rebel Angel

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Световни музикални награди
    • Най-популярен немски солов изпълнител, 2002[59]
  • Музикална награда „Ехо“[60]
    • Най-успешна немска продукция в чужбина, 1991
    • Най-добър маркетинг, 1992
    • Най-добър национален изпълнител, 1992
    • Най-успешна немска продукция в чужбина, 1995
    • "Beyond the Invisible", 1997
  • Над 100 платинени награди по целия свят[61][62]
    • 7 платинени награди на RIAA
    • 2 златни награди на RIAA
    • 5 платинени награди на BPI
    • 2 златни награди на BPI

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Weinert, Ellie. Billboard: Casebook Enigma // Billboard magazine. 4 March 1995. Посетен на 10 юни 2023.
  2. ↑ RIAA – Gold & Platinum – Search: Enigma // Recording Industry Association of America. Посетен на 10 юни 2023.
  3. ↑ "Enigma artist page on the official Grammy Awards website". Grammy Awards. Посетен на 10 юни 2023 г.
  4. ↑ Cretu highlights 'stealing' acts // BBC. Посетен на 10 юни 2023.
  5. ↑ Pride, Dominic (23 November 1996). "Virgin Stays With Proven Marketing for Enigma". Billboard. с. 1, 95. Посетен на 10 юни 2023 г.
  6. ↑ "This Day in Music on Billboard". Billboard (magazine), 18 May 2006. Посетен на 10 юни 2023 г.
  7. ↑ Most Successful Virgin-Act 1990/91 | The Enigma Archives // Enigma-music.com. Архивиран от оригинала на 2014-4-17. Посетен на 17 April 2014.
  8. ↑ а б Sullivan, Jim. Michael Cretu: Enigma's musical alchemist // Архивиран от оригинала на 2017-2-18. Посетен на 18 February 2017.
  9. ↑ "Silver Soundtrack on AllMusic". Посетен на 10 юни 2023 г.
  10. ↑ Alexander, Mike. The Man and the Enigma // Daily Star. Архивиран от оригинала на 2018-6-12. Посетен на 29 декември 2021.
  11. ↑ Sullivan, Jim. Michael Cretu: Enigma's musical alchemist // Архивиран от оригинала на 2017-2-19. Посетен на 18 февруари 2017.
  12. ↑ "Le Roi est Mort, Vive le Roi! on UDiscoverMusic. Посетен на 10 юни 2023 г.
  13. ↑ Bungey, John. How to be an Enigma // Архивиран от оригинала на 2001-10-26. Посетен на 18 февруари 2017.
  14. ↑ "The Screen Behind the Mirror on AllMusic". Посетен на 10 юни 2023 г.
  15. ↑ "Andru Donalds' Official Site Statement on Enigma". Посетен на 25 август 2016.
  16. ↑ "Love Sensuality Devotion on AllMusic". Посетен на 10 юни 2023
  17. ↑ "A. R. T. Studios on EnigmaMusica (in Spanish)". Посетен на 10 юни 2023
  18. ↑ "Voyageur on AllMusic". Посетен на 10 юни 2023
  19. ↑ "15 Years After on AllMusic". Посетен на 10 юни 2023
  20. ↑ "Crocodile Music's Note on Hello and Welcome". Crocodile-music.de, Посетен на 10 юни 2023
  21. ↑ "49th Annual Grammy Nominees". Librarything.com, Посетен на 25 август 2016.
  22. ↑ "The Platinum Collection on AllMusic". Посетен на 10 юни 2023
  23. ↑ Welcome to Enigma Moments // Enigma Social Song. Посетен на 2023-6-10.
  24. ↑ Home - Fox Lima // Посетен на 2023-6-10. (на американски английски)
  25. ↑ Enigma Social Song Winner Announced | // Newagemusic.nu. Архивиран от оригинала на 2012-3-15. Посетен на 7 March 2012.
  26. ↑ а б Enigma's "Social Song" // Enigmasocialsong.com. Посетен на 2023-6-10.
  27. ↑ Peacock, Tim. Coloured vinyl editions of Enigma's complete catalogue set for release // UDiscovermusic. Посетен на 2023-6-10.
  28. ↑ MEMBERS OF THE MYSTERIOUS ENIGMA PROJECT PERFORMED LIVE FOR THE FIRST TIME // Original Enigma Voices. Архивиран от оригинала на 2023-06-10. Посетен на 2023-6-10.
  29. ↑ а б Erlewine, Steven Thomas. Enigma Biography // AllMusic. Посетен на 5 September 2020.
  30. ↑ Cretu highlights 'stealing' acts // BBC. Посетен на 25 August 2016.
  31. ↑ Cretu, Michael (25 September 2007). "Michael Cretu answering questions from the fans". Enigma Space. Посетено на 5 септември 2020.
  32. ↑ Bungey, John. How to be an Enigma // Архивиран от оригинала на 2001-10-26. Посетен на 18 February 2017.
  33. ↑ Sexton, Paul. 'MCMXC A.D.': The Electronic Phenomenon Of Enigma // uDiscover. Посетен на 12 September 2020.
  34. ↑ а б Raggett, Ned. MCMXC a.D. // AllMusic. Посетен на 8 September 2020.
  35. ↑ а б Bourgoin, Suzanne B. Contemporary Musicians. Т. 14. Gale Research Inc., May 1995. ISBN 9780810357389. с. 83–84. Посетен на 8 September 2020.
  36. ↑ Weinert, Ellie. Billboard: Casebook Enigma // Billboard magazine. 4 March 1995. Посетен на 24 August 2013.
  37. ↑ а б Raggett, Ned. The Cross of Changes // AllMusic. Посетен на 12 September 2020.
  38. ↑ Erlewine, Steven Thomas. Enigma Biography // AllMusic. Посетен на 5 September 2020.
  39. ↑ Sexton, Paul. reDiscover Enigma's 'Enigma 2: The Cross Of Changes' // uDiscover. Посетен на 12 September 2020.
  40. ↑ Enigma's 'Cross of Changes' has New Age music, weak lyrics // The Free Lance-Star. 23 April 1994. Посетен на 13 September 2020.
  41. ↑ "Some European Acts Being Marketed as 'Brands' Instead of Faces". Billboard. 29 August 1998. Посетен на 14 октомври 2016.
  42. ↑ Sullivan, Jim. Michael Cretu: Enigma's musical alchemist // Архивиран от оригинала на 2017-02-19. Посетен на 18 февруари 2017.
  43. ↑ "Gregorian on Classical-Crossover.co.uk.". Classical-Crossover.co.uk. Посетен на 14 октомври 2016.
  44. ↑ "Some European Acts Being Marketed as 'Brands' Instead of Faces". Billboard. 29 August 1998. Посетен на 14 октомври 2016.
  45. ↑ "Era on Billboard.com". Billboard (magazine). Посетен на 14 октомври 2016.
  46. ↑ "Deep India by Deep Forest Review on New Age Music Guide". NewAgeMusic.Guide. Retrieved 14 October 2016.
  47. ↑ Hofmann, Pieter. In a Sacred State of Mind: Delerium's Bill Leeb // Drop-D Magazine. Посетен на 14 October 2016.
  48. ↑ "Achillea on AllMusic.com". AllMusic.com. Посетен на 14 октомври 2016.
  49. ↑ "Leben by Schiller Review on AllMusic.com". AllMusic.com. Retrieved 14 October 2016.
  50. ↑ "Voyage by Schiller Review on Billboard Magazine". Billboard (magazine). Посетен на 14 октомври 2016.
  51. ↑ Weinert, Ellie (14 September 1991). "'Sadeness' Creator Settles Sample Suit; Will Compensate For Unauthorised Usage". Billboard. Vol. 103, no. 37. с. 80. Посетено на 10 юни 2023 г.
  52. ↑ Taylor, Timothy Dean. Strange Sounds: Music, Technology & Culture, Routledge (2001): 233.
  53. ↑ Channel News Asia (28 March 1998). Taiwan Aborigines Sue Enigma, Music Companies // Посетен на 18 February 2017.. Channel News Asia.
  54. ↑ Rosen, Craig (4 March 1999). Enigma Sued By Aboriginal Couple Over Song Rights Архив на оригинала от 14 май 2005 в Wayback Machine.. LAUNCHcast.
  55. ↑ Guy, Nancy. "Trafficking Taiwan Aboriginal Voices", Handle with Care: Ownership and Control of Ethnographic Materials, ed. Jaarsma, S.R. University of Pittsburgh Press (2002): 195-206.
  56. ↑ Roper, Richard F. (23 June 1999). Taiwanese Settle Lawsuit Claiming Their Original Composition Was Stolen; They Will Now Set Up Foundation. Business Wire.
  57. ↑ http://www.geocities.com/enigmalair/rtiarticle5.html RTI Article (archived), EnigmaLair, Geocities.com
  58. ↑ "Enigma Members on Google Books". Retrieved on 25 August 2016.
  59. ↑ Music | Picture gallery: World Music Awards 2002 // BBC News. 7 March 2002. Посетен на 10 юни 2023.
  60. ↑ Enigma Awards // Посетен на 10 юни 2023.
  61. ↑ Son of the Cretu Machine - Sandra/Cretu/Enigma/T.A.A.W. Virtual Fan Club // Архивиран от оригинала на 2010-04-21. Посетен на 2023-06-10.
  62. ↑ Enigma's Seventh Studio Album, Seven Lives Many Faces, Transports Listeners to New... // Reuters. 19 август 2008. Архивиран от оригинала на 30 май 2012. Посетен на 14 октомври 2010.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Enigma (German band) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Музика“         Портал „Музика“          Портал „Германия“         Портал „Германия“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Енигма_(музикален_проект)&oldid=12734566“.