Никола Ванков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Ванков
български просветен деец
Роден
Починал
Научна дейност
Образование Софийски университет

Никола Иванов Ванков е български педагог, просветен деец[1] и историк на българското образование.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Габрово на 27 февруари 1876 г. През 1894 г. завършва педагогическото училище в Казанлък, а през 1902 г. философия и педагогика в Софийския университет. През 1894 – 1895 г. е учител във Видин, а от 1895 до 1897 г. в Сухиндол. След това е окръжен инспектор в Русе, директор на Девическата гимназия във Враца. Редактор е на списание „Училищен преглед“. Почива на 28 февруари 1948 г. в София.[1][3]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Работи в областта на историята на българското образование, теория и практика на началното образование и възпитание. Публикува текстове в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Във вестник „Правно дело“ публикува под псевдонима Нив-в. Автор е на биографичен очерк във връзка с 25-годишнината от смъртта на Неофит Рилски.[2]

  • „Училищното ни движение и педагогическа литература до Освобож­дението“ (1899)
  • „Учебното дело в Ловеч до Освобождени­ето“ (1903)
  • „История на учебното дело в България открай време до Освобождението“ (1903) – първата история на българското образование.
  • „Из архивата на Министерството на народното просвеще­ние“
  • „Развой на учебното дело и училищното законодателство в България“ (1906)
  • „Съюзът на учителите от средните учебни заведения и прогимназиите“ (1911)[1]
  • „История на учебното дело в България. Учебник за педагогическите училища и учителските институти“[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1290.
  2. а б Никола Ванков. // liternet.bg. Посетен на 19.12.2015. (на български)
  3. а б Никола Ванков. // istoria.bg. Посетен на 19.12.2015. (на български)