Никола Николов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола М. Николов
български военен деец
Роден:
Починал:

Никола Матеев Николов е български офицер, полковник

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Никола Матеев Николов е командир на 10-и допълващ ескадрон (1944) в Шумен и последен командир на Втори конен полк от ноември 1944 г до неговото разформироване през 1945 г.[1] В 10-и допълващ ескадрон командван от (тогава) подполк. Николов се случва самоубийството на подпоручик Петър Добрев Петров, дежурен по полк на 9-и септември 1944 г, отказал да предаде оръжието си на съветското военно командване[2]. В периода 1945 – 1946 г. полк. Николов е командир на Лейбгвардейския конен полк в София. Роден е на 1-и декември 1902 г. в Свищов, умира на 2-и юни 1986 г. в София. Завършва Търговското Училище (сега Стопанска академия) в гр. Свищов и Военното училище в София. Носител е на ордените За военна заслуга IV ст., Свети Александър IV ст., Орден за храброст II-a степен, медал „За Победата над Германия във Великата Отечествена Война“ (СССР) и др. След чистката на царските офицери в армията от 1946 г. и последващата забрана те да бъдат назначавани на държавна работа[3], работи като счетоводител в ТПК „Пещострой“ (сега Пещострой ЕООД).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр.107
  2. Войнов, Б., „Подпоручик Петров“, София, 2014, „Пропелер“, ISBN 9789543922499
  3. Панайотов, Ф. България 20 век: Алманах. София 1999, Книгоиздателска къща „Труд“, ISBN 9545281464, стр. 227