Николо Паганини (филм)

Николо Паганини
	Николо Паганини
Никколо Паганини
Режисьори	Леонид Менакер
Сценаристи	Олег Стукалов-Погодин; Леонид Менакер
В ролите	Владимир Мсрян; Стефан Василев; Алберт Филозов; Алла Чернова
Музика	Сергей Баневич
Оператор	Владимир Ковзел
Филмово студио	Ленфилм. Творческое объединение телевизионных фильмов.; Българска телевизия
Жанр	исторически, биографичен, драма
Премиера	1982 г.
Времетраене	4 серии = 256 мин.
Страна	СССР; България
Език	Руски
Цветност	цветен
Бюджет	$15 000 000
Външни препратки
	IMDb

„Николо Паганини“ (на руски: Никколо Паганини) е съветско-български 4-сериен телевизионен игрален филм (исторически, биографичен, драматичен) от 1982 година на режисьора Леонид Менакер, по сценарий на Олег Стукалов-Погодин и Леонид Менакер. Оператор е Владимир Ковзел. Музиката във филма е на Сергей Баневич.

Филмът е посветен на 200 годишнината от рождението на великия цигулар и композитор Николо Паганини (1782 – 1840).

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Действието се развива в XVIII век.

Юлиус Шмидт, биограф на Николо Паганини, разказва историята на великия италиански композитор и цигулар, за неговото тежко и тъжно детство, за блестящата му кариера, падения, любов и конфликти с католическата църква, опитва се да разбере природата на гения, да разкрие причината за неговите гениални произведения.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Роля	Изпълнител
	В главните роли
Николо Паганини	Владимир Мсрян
Паганини като дете	Стефан Василев
Юлиус Шмид, магистър по философия	Алберт Филозов
Антония Бианки	Ала Чернова
Дино Киарели	Армен Джигарханян
княз Боргезе	Владимир Самойлов
Луиджи Джерми, адвокат	Донатас Банионис
	В ролите
Франтишек	Георги Георгиев – Гец
Урбино	Юрий Катин-Ярцев
Росини	Всеволод Шиловски
	Виолета Донева
Антонио Паганини, бащата на Николо	Петър Слабаков
	Валерий Ерьомичев
Венцел	Владимир Пицек
Ахило Паганини, синът на Николо	Габриел Воробьов
Клеменс фон Метерних	Олгерт Кродерс
	Георги Попов
граф Разумовски	Иван Дмитриев
Дида/Карлотта/Крошка	Ваня Цветкова
Верон	Борис Арабов
	Александър Бакгоф
	Серьожа Тимофеев
	Любен Петров
цигулар	Александър Романцов
Ребицо	Марин Янев
Ектор Берлиоз	Юозас Будрайтис
	Райна Василева
	Стефан Илиев
синът на Паганини	Юрис Стренга
Джон	Витаутас Томкус
	Леонид Коган
	Саулюс Баландис
свещеник	Римгаудас Карвялис
Фердинандо Паер	Борис Клюев
	Галина Омелченко
	Татяна Маневска
италианец	Евгений Бочаров
журналист	Александър Бахаревски
	Георгий Тейх
	Изил Заблудовски

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

Първоночално за главната роля Леонид Менакер е искал да покани диригента Юрий Темирканов, но получава категоричен отказ.^[1]
В началото и в края на всяка серия световноизвестния цигулар Леонид Коган изпълнява откъси от произведения на Паганини, а (след смъртта на Коган) Михаил Гантварг.
Текстът на автора зад кадър се чете от Александр Демяненко.
Сергей Шакуров озвучава Паганини.
През 1983 година Владимир Мсрян е удостоен с наградата за най-добра мъжка роля на X конкурс ВФТФ.
Главната музикална тема във филма на композитора Сергей Баневич, става впоследствие популярна песен по стиховете на Татяна Калинина „Път без край“ (на руски: „Дорога без конца“) в изпълнение на Алберт Асадулин.
Голямата част от филма се снима в България, в градовете Балчик, Несебър, Пловдив, Велико Търново и София, останалата – в Ленинградска област и непосредствено в Ленинград (СССР) и във Вилнюс (Литовска ССР).
Дворецът на Канцлера в действителност е Шереметевският дворец на Фонтанка.