Новиодунум (Мизия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Новиодунум.

Новиодунум (Novioduni xli) на римската карта Tabula Peutingeriana

Новиодунум (Noviodunum) e римски град в Мизия на южния бряг на Долен Дунав. Намира се на 2 км от днешния град Исакча в Добруджа в Румъния на 30 км източно до започването на Дунавската Делта и Тулча.

В северозападната част на Исакча e съществувало селище още през 4000 пр.н.е. По-късно тук идват гетите. През 3 век пр.н.е. келтите му дават името Новиодунум. [1] През 514 пр.н.е. тук се бие персийския цар Дарий I против скитите.

Римляните контролират града през 46 г. и той става част от провинция Мизия. Окрепяват го и той става най-важният военен и икономически център на областта. Тук се намирал базисът на римската марина на Долен Дунав. След това става главна квартира на легионите V Македонски легион (106-167), I Италийски легион (167-) и Legio I Iovia. През 170 г. дакийските костобоки нападат града. През 3 век градът е постоянно нападан и разрушаван от карпите и готите. Римляните напускат града вероятно през 247 г. По времето на император Константин Велики (306–337) стените са подновени.

В началото на 4 век градът е център на християнския живот.

Император Валент строи мост на Дунав през Четвъртата готска война против гретунгите и тервингите на Атанарих. На отстрещния бряг на Дунав се бият римляни и вестготи в Битка при Новиодунум през 369 г. По-късно градът е към Византийската империя и е важен флотски център.

Между 434 и 441 г. градът е в Хунското царство. След смъртта на Атила е част от царството на Ернах. През ранния 6 век (551 г.) започват да се заселват славяни. [2] Градът е към Византия, но е нападан от номадските народи кутригури (559) и авари (561/562). [3] През средата на 6 век Юстиниан I го прави епископско седалище. 681 г. градът е в Българското царство. През 13 век тук се заселват татари. През 14 век е под управлението на валахския княз Mircea cel Bătrân.

През 1417 г. е превзет от османите на Мехмед I. През 1462 г. е взет обратно от влашкия княз Влад Цепеш и неговите войници извършват клане над местните български и турски жители. През 1484 г. османите превземат отново града и го включват към голямата провинция Силистра (Vilayet Silistra).

След Руско-турската война (18771878) заедно с Добруджа става част от Румъния.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alexandru Barnea, Noviodunum, azi Isaccea (I)
  2. Йорданес: The Origins and Deeds of the Goths, Charles C. Mierow. S. 35
  3. Bărbulescu et al., S. 103

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Paul Stephenson, Byzantium's Balkan frontier: a political study of the Northern Balkans, 900-1204
  • J. J. Wilkes, "The Roman Danube: An Archaeological Survey", The Journal of Roman Studies, ISSN 0075-4358, Vol. 95, 2005, p.217

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]