Междуславянски език
(пренасочване от Новославянски език)
| Междуславянски език medžuslovjansky, меджусловјанскы | |
| /mɛʤusɫɔ'vjanski 'jæzɪk/ | |
| Регион | Централна Европа Източна Европа |
|---|---|
| Говорещи | 2000 |
| Писменост | кирилица, латиница |
| Създател | Юрий Крижанич Ян ван Стенберген Войтех Мерунка |
| Цел | спомагателен език |
| Основа | Славянски езици |
| Ранглиста | не е в топ 100 |
| Систематизация по Етнолог | |
 Изкуствени Панславянски Междуславянски | |
| Официално положение | |
| Официален в | – |
| Регулатор | Комисия за междуславянския език |
| Кодове | |
| ISO 639-3 | isv |
 Междуславянското знаме | |
| Междуславянски език в Общомедия | |
Междуславянският език е проект за създаване на изкуствен общославянски език, който за първи път е бил описан от хърватския мисионер Юрий Крижанич в средата на 17 век.[1][2] Целта му е да улесни комуникирането между представители на отделните славянски народи, както и да позволи на незнаещите славянски езици да говорят със славяните. За последните езикът изпълнява и образователна роля. Той се основава на общите черти между славянските езици и ще бъде разбираем за 90 % от славяноговорещите.[3][4] В графиката на междуславянския се използва както кирилица, така и латиница.
Днешният междуславянски език е формиран през 2011 г. от два проекта:
- Словянски, създаден през 2006 г. от група лингвисти от различни страни, водени от нидерландския преводач Ян ван Стенберген, основан на съвременните славянски езици.[5] През 2012 го говорят няколкостотин души.[6]
- Новославянски, създаден през 2009 г. от преподавателите от Факултета по икономика на Чешкия земеделски университет в Прага Войтех Мерунка и Зденек Линхард. Основан на старобългарския език, посветен на всички славяни и имащ за цел тяхното удобство при комуникация и обмен на информация.
Утвърден е научен проект на ЕС, свързан с междуславянския език.
Правопис и правоговор
[редактиране | редактиране на кода]Междуславянският език може да се пише и на кирилица, и на латиница. Основната междуславянска азбука има 26 букви: 5 гласни, 20 съгласни и ер малък:
кирилица латиница МФА А а A a [ɑ] ~ [a] Б б B b [b] В в V v [v] Г г G g [g] ~ [ɦ] Д д D d [d] Е е E e [ɛ] ~ [e] Ж ж Ž ž [ʒ] ~ [ʐ] З з Z z [z] И и I i [i] ~ [ɪ] Ј ј J j [j] К к K k [k] Л л L l [l] ~ [ɫ] М м M m [m] Н н N n [n] О о O o [ɔ] ~ [o] П п P p [p] Р р R r [r] С с S s [s] Т т T t [t] У у U u [u] Ф ф F f [f] Х х H h [x] Ц ц C c [ʦ] Ч ч Č č [ʧ] ~ [tʂ] Ш ш Š š [ʃ] ~ [ʂ] Ь ь [ʲ]
Други букви по избор са:
кирилица латиница МФА ДЬ дь Ď ď [dʲ] ~ [ɟ] ~ [d] ЗЬ зь Ź ź [zʲ] ~ [ʑ] ~ [z] ЛЬ ль Ĺ ĺ [lʲ] ~ [ʎ] НЬ нь Ń ń [nʲ] ~ [ɲ] РЬ рь Ŕ ŕ [rʲ] ~ [r̝] ~ [r] СЬ сь Ś ś [sʲ] ~ [ɕ] ~ [s] ТЬ ть Ť ť [tʲ] ~ [c] ~ [t] Щ щ ŠČ šč [ʃʧ] ~ [ʂtʂ] Ђ ђ Đ đ [ʥ] Ћ ћ Ć ć [ʨ] КС кс X x [ks] Ъ ъ Ò ò [ǝ] ~ [ɤ̞] Ы ы Y y [i] ~ [ɪ] ~ [ɨ] Ю ю JU ju [ju] Я я JA ja [jɑ] ~ [ja] Є є JE je [jɛ] ~ [je] Ї ї JI ji [ji] Ѣ ѣ Ě ě [jɛ] ~ [ʲɛ] ~ [ɛ] Ѧ ѧ Ę ę [jæ] ~ [ʲæ] ~ [æ] Ѩ ѩ JĘ ję [jæ] Ѫ ѫ Ų ų [u] ~ [ow] Ѭ ѭ JŲ jų [ju] ~ [jow] — — Å å [ɒ]
Примерен текст
[редактиране | редактиране на кода]| Кирилица | Латиница | Църковнославянски | Старобългарски |
|---|---|---|---|
|
|
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ М.И. Исаев, Словарь этнолингистических понятий и терминов (Москва, 2001), с. 85 – 86.
- ↑ Словарь-справочник по славянской филологии. Посетен на 14 септември 2013.
- ↑ M. Prelević, Slovijanski da svako razume Вечерње Новости, 16 фебр. 2010. Посетен на 14 септември 2013.
- ↑ Готвят славянско есперанто, в-к Марица, 16 фебр. 2010. Посетен на 14 септември 2013., архив на оригинала от 3 март 2012, https://web.archive.org/web/20120303161508/http://www.marica.bg/show.php?id=21583, посетен на 14 септември 2013
- ↑ Датчанин твори общ славянски език. Vsekiden.com, 19 февруари 2010.
- ↑ Иван Г. Илиев, Кратка история на кирилската азбука (Пловдив, 2012), с. 139.
- ↑ Отче наш
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||