Нулеви отпадъци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Стратегията „Нулеви отпадъци“ възниква в средата на 90-те години като резултат от усилията на природозащитни организации, национални и местни власти, граждани и индустрии да намерят устойчиво решение на все по-нарастващия проблем с отпадъците.

Според международното обединение Нулеви отпадъци (Zero Waste International Alliance), “Нулеви отпадъци е етична, икономическа, ефективна и визионерска пътеводна цел за промяна на навиците и начина на живот по подобие на устойчивите природни цикли, където всички отпадни материали са предназначени да служат като суровини за други процеси. Нулеви отпадъци има за цел проектирането и управлението на продукти и процеси по начин, който системно ограничава обема и премахва токсичността на отпадъците и материалите, катозапазва и възстановява всички суровини, вместо да ги изгаря или погребва в сметища. Прилагането на подхода Нулеви отпадъци ще премахне изхвърлянето на земята, във водата или във въздуха на отпадъци, които са опасни за здравето на планетата, хората, животните и растенията.“

История на движението „Нулеви отпадъци“[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „нулеви отпадъци“ се появява за първи път в публичното пространство като име на компанията Zero Waste Systems Inc. (ZWS). Тя е основана в средата на 70-те г. на 20 век от д-р Пол Палмър в Оукланд, Калифорния. Нейната дейност се състои в намиране на нови собственици на голяма част от химическите вещества, използвани в зараждащата се електронна индустрия. Дейността на организацията бързо нараства и обхваща и други направления. И понеже е била единствената компания в света с подобна дейност, придобива световна известност посредством множество интервюта в популярни медии.

Наследник на компанията Zero Waste Systems Inc. е Института за нулеви отпадъци Zero Waste Institute, отново основан от д-р Пол Палмър. Институтът надгражда получения опит от ZWS, като вече не счита рециклирането за решение на проблема с отпадъците. Основната теория на ZWI е, че е необходим цялостен нов дизайн на всички търговски продукти, така че процесът на тяхното производство и продажба да оползотвори напълно тяхната стойност, за да не се налага тяхното изхвърляне, което от своя страна вече не изисква повторна употреба или рециклиране, тъй като липсва отпадък. Интернет сайтът на Института предлага множество примери за нов дизайн на продукти, с което удължава техния живот до близо 100 години. Представен е пълен набор от принципи и анализи, чрез които се постига здрав и дълготраен дизайн на различните продукти.

В рамките на няколко десетилетия концепцията „Нулеви отпадъци“ набира скорост в различни части на света, вече под формата на движение със свои последователи, като достига своеобразен връх в развитието си в периода 1998 – 2002 г. Тогава става преминаването от теория към практика с фокус върху „обществото за нулеви отпадъци“ с неговата структура и поведение. Интернет сайтът на международното обединение Нулеви отпадъци (Zero Waste International Alliance) съдържа списък на общности от целия свят, които са създали политики за насърчаване на практики за нулеви отпадъци. Различни страни из света и някои американски общности са започнали да преоценяват и преструктурират сегашните си системи, за да насърчават възстановяването на ресурсите и да създават икономика, която използва по-ефикасно материалите.

Един от пилотните градове, който си поставя за цел да постигне нулеви отпадъци е Сан Франциско, САЩ. Целта е поставена през 2002 г., а през 2010 г. градът постига рекордния за САЩ 80% спад на генерирания отпадък. Успехът на Сан Франциско се крие в прилагането на троен подход, който включва общински наредби, отношения с фирмата за събиране, извозване и преработване на отпадъците и информационна работа с гражданите. В резултат Сан Франциско получава престижното отличие за най-зелен град в Северна Америка.

Към 2014 г. движението „Нулеви отпадъци“ има последователи от целия свят, които са доказателство за неговата изпълнимост в реални условия. Сред пионерите са както отделни общности и градове, така и компании-производители на различни продукти.

Над 300 общности, населени места и региони в света са тръгнали по пътя към нулевите отпадъци (такива има в Англия, Уелс, Шотландия, Италия, Испания, Франция, Унгария, Румъния, ЮАР, Сингапур, Филипините, Япония, Индия, Аржентина, Канада, САЩ, Австралия и Нова Зеландия).

Движението продължава да расте и неговите млади последователи от цял свят се обединяват в младежката организация Zero Waste Youth. Тя е основана в Бразилия, но намира последователи и в Аржентина, Пуерто Рико, Мексико, САЩ и Русия.

Организацията Zero Waste Europe е основана в Холандия и има членове от почти цяла Европа. Освен че подпомага споделянето на информация, знания и опит, мрежата осигурява застъпничество и представлява активните общности пред институциите на ЕС.

Нулеви отпадъци – нов системен подход[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на отпадъците е сред най-сериозните проблеми на съвременното общество. Сегашната индустриална система и общество на „изхвърлянето“ се базира на еднопосочен поток на първични материали към замърсяващите сметища и инсинератори за отпадъци. Извличането, обработването, транспортирането и прахосването на ресурси е основната причина за разрушаването на околната среда и глобалното затопляне.

Тази еднопосочна индустриална система може да бъде пренасочена към кръгова затворена система, при която в индустрията влизат както нови ресурси, така и рециклирани отпадъчни ресурси. Рециклирането все още все още не е в състояние да постави край на зависимостта от сметища и инсинератори, нито ще промени бързото изчерпване на природните ресурси. Тъй като световното население и потребление продължават да растат, еднопосочните схеми за извличане на девствени ресурси за пакетиране и продукция, която по-късно ще бъде депонирана или изгорена, не са устойчиви.

Нулевите отпадъци са нов начин за разглеждане на потока с отпадъците, което налага преди всичко промяна в мисленето. Вместо употребения материал да се разглежда като отпадък, който се нуждае от депониране, изхвърлените материали се приемат за ценен ресурс, което е предпоставка за осигуряване на устойчиво управление на материалите в процеса на производство.

Подходът „Нулеви отпадъци“ комбинира етиката със солидна икономическа визия както за местните общности, така и за големите корпорации. От една страна се създават местни работни места и бизнеси, които събират и преработват вторични суровини в нови продукти. От друга страна, на големите корпорации се предлага начин за увеличаване на тяхната ефективност чрез намаляване на нуждите от първични материали и разходите за депониране на отпадъци.

Нулевите отпадъци предвиждат цялостно преструктуриране на производствената система по такъв начин, че природата престава да бъде смятана за безкраен източник на суровини за производство, които след време се развалят и изхвърлят на сметища или в инсинератори.

Стратегията комбинира общностни практики като повторно използване, поправяне, рециклиране, обезвреждане и компостиране с индустриални практики като елиминиране на токсини и промяна в дизайна на опаковките и продуктите в ключовото изискване за 21 век – нуждата от развитие на устойчиви общности и устойчиви компании.

Стратегията цели максимизиране на рециклирането и минимизиране на отпадъците и структурен подход, който осигурява повторната употреба, ремонта или връщането обратно в природата или на пазара още по време на производството на продукта. Резултатът е по-устойчиво взаимоотношение с природата, включвайки принципи като опазване на ресурсите, ограничаване на замърсяването, увеличаване на трудовата заетост и създаване на възможно най-голям брой местни самоиздържащи се икономики.

Нулевите отпадъци са цел, според която правителствата, общностите и бизнес сектора не базират своята ползотворност на хабенето на земните ресурси.

Предпоставки и мерки за реализиране на стратегията за „Нулеви отпадъци“[редактиране | редактиране на кода]

Културна промяна[редактиране | редактиране на кода]

Настоящият модел на линейно производство, потребление и изхвърляне не отразява изчерпаемостта на природните ресурси и суровини.

През последните десетилетия разпределението и употребата на природните ресурси за производство и потребление е крайно несъразмерно в различните части на света, като развитите и развиващите се държави живеят с растящ екологичен дълг към останалата част от света, внасяйки в пъти пъти повече материали, отколкото се изнасят.

В Европейската стратегия за устойчиво развитие се изтъква необходимостта от промяна на модела на производство и потребление. Но за да се постигне целта на общество без отпадъци, целта на Европейския съюз за „рециклиращо общество“ трябва да включва и намаляване на потреблението на материали и енергия.

Обществено участие[редактиране | редактиране на кода]

Образованието и обучението на професионалисти, управници и граждани е жизнено важно за осъществяване на промяната на модела и за постепенното премахване на отпадъците. Гражданите и общностите са включов фактор за успеха на всеки план за постигане на нулеви отпадъци като измислят и прилагат безотпадни практики и участват активно в проектирането на системи за управление на ресурсите, целящи намаляване на отпадъците. Необходими са продължителни кампании за обществено образование, които насърчават общественото участие.

Промяна на инфраструктурата[редактиране | редактиране на кода]

За постигане на целта за нулеви отпадъци, производствената система и инфраструктурата за управление на отпадъците се пре-проектират според следните приоритети:

  • Предотвратяване на отпадъците

Рамковата директива за отпадъците на ЕС изисква от държавите-членки да развият планове за предотвратяване на отпадъците. Необходими са цели за предотвратяване, които да мотивират действия на национално ниво.

Отговорността на промишлеността е ключов принцип за откриване на зелени работни места и за премахване на отпадъците от системата:

  1. чрез проектиране на трайни продукти, които са лесни за поддържане и поправка и пре-проектиране на онези продукти, които не са безопасни за компостиране, повторна употреба или рециклиране;
  2. чрез намаляване на опаковките чрез подобрен дизайн, повишена издръжливост, повторна употреба и рециклируемост;
  3. чрез създаване на системи за приемане на употребяваните си продукти и осигуряване на повторна употреба на части и материали, според принципа на кръговата икономика, където всеки „отпадъчен“ изходен продукт от даден процес се превръща във входяща суровина за друг процес, така че да се извлече възможно най-голяма полза от материала.


  • Разделно събиране

За да се запази полезността на материалите, е необходимо разделното събиране при източника на годни за повторна употреба продукти и части, разнообразни материали, подлежащи на рециклиране, хранителни и градински отпадъци, както и оставащите отпадъци. Опитът на европейските общини, възприели подхода „Нулеви отпадъци“, показва, че разделното събиране реализира 80 – 90% рециклиране. По този начин остават по по-малко от 100 кг на жител остатъчни битови отпадъци годишно. Сметосъбирането чрез индивидуални контейнери/чували спира увеличаването на количеството смесени отпадъци, за сметка на повече чисти материали, разделени при източника.

Приложението на икономически стимули спомага за промяна на поведението на населението и бизнеса по отношение на събирането на отпадъците:

  • Програми за потребителски депозит – ефективни стратегии за промоция на рециклирането и повторната употреба.
  • Цени на единица отпадък според видовете отпадъци – възможност обществеността да елиминира сметката си за отпадъци ако реши да постигне нулев отпадък.
  • Пълен отчет на разходите и на цената на намаляването на ресурсите, възстановителните дейности и деградацията на околната среда, причинени от разточителството със сурови материали.
  • Прекратяване на субсидиите за добив на сурови ресурси, за да се даде възможност на рециклираните и повторно употребените продукти да се съревновават на равна основа.
  • Въвеждане на стриктни правила и стандарти, които прекратяват евтиното изхвърляне на отпадъци и отчитат вярно дълготрайните последствия от системите да изхвърляне на отпадъци.
  • Инвестиране в нови работни места чрез рециклиране и повторна употреба.
  • Кампании за финансова реформа: даване на данъчни кредити и икономически облаги за намаляването на отпадъците и оползотворяване на събраните обратно материали.
  • Отчитане на „истинските цени“: в стойността на един продукт не е включена цялата цена на вредите за околната среда и общественото здраве, свързани с извличането на девствени ресурси, тяхното преработване, включване в производствения процес и изхвърляне. Когато в продажните цени започнат да се включват всички разходи, продуктите, които са по-благоприятни за околната среда ще имат за индикатор по-ниски цени.
  • Инвестиране в инфраструктура за рециклиране, компостиране или съоръжения за повторна употреба за сметка на нови депа и инсинератори.


  • Намаляване на остатъчните отпадъци

Онази най-малка част от отпадъците, която не подлежи на повторна употреба, рециклиране или компостиране, се намалява до възможния предел, но същевременно бива изложена на показ, за да мотивира постоянни усилия за намаляването ѝ. За премахването на остатъчните отпадъци се работи във фазата на проектиране на продуктите, най-вече чрез засилени изисквания към разширената отговорност на производителя. Остатъчните отпадъци подлежат на постоянно проучване в изследователски центрове, за да предизвикат пре-проектирането или изтеглянето от пазара на онези изделия, които не могат да бъдат оползотворени.

Докато местните системи за управление на отпадъците повишават повторната употреба, разделното събиране, рециклиране и компостиране, и намаляват количеството на отпадъците, преходна мярка е да се разреши безопасното депониране на този малък и постоянно намаляващ дял от стабилизирани остатъчни отпадъци.

Ползи от реализирането на стратегията „Нулеви отпадъци“[редактиране | редактиране на кода]

  • Нулеви отпадъци за устойчив ЕС

Едно от главните предизвикателства пред ЕС е създаването на икономика, която е нисковъглеродна, използва ефективно ресурсите и включва всички социални групи, като опазва разнообразието на екосистемите и повишава обществената сплотеност.

Стратегията „Нулеви отпадъци“ е основно предварително условие за постигането на тази цел, тъй като тя има потенциала да осигури допълнителни работни места, да помогне да се затвори кръговрата на материалите, да намали зависимостта на Европа от вноса на материали и суровини, да връща хранителните вещества обратно в почвата, да намали въздействието върху околната среда, което оказва понастоящем изхвърлянето на отпадъците, да даде тласък на новаторството при проектирането на изделия и, не на последно място, да въвлече гражданите в изграждането на една по-добра Европа.

  • Енергия и отпадъци

Стратегията „Нулеви отпадъци“ оказва важно влияние върху управлението на потоците от енергия в икономиката.

В жизнения цикъл на повечето изделия, най-интензивното използване на енергия е в момента на добиване на суровините, производството и във фазата на употреба. Затова, от енергийна гледна точка, „Нулеви отпадъци“ намалява емисиите, свързани с извличането на суровини и производството, благодарение на това, че връща повечето суровини и хранителни вещества обратно в естествения цикъл – както на промишлеността, така и на почвите, чрез повторна употреба и рециклиране. Емисиите, свързани с употребата на изделия, се намаляват чрез подобрен продуктов дизайн и екоиновации.

Стратегията „Нулеви отпадъци“ крие голям потенциал за спестяване на енергия и съхраняване на вградената в продуктите енергия. Изследвания на жизнения цикъл доказват, че мащабът на енергията, спестена чрез повторна употреба или рециклиране, до голяма степен надхвърля енергията, която може да се извлече от изгарянето на отпадъци (и конвенционално, и неконвенционално).

Относно производството на енергия, стратегията „Нулеви отпадъци“ подкрепя системи, които работят с биологични температури и налягане. Такова е безкислородното разграждане, което произвежда биогаз, и е последвано от компостиране на утайките, за да се оптимизира максимално влагането на органичен материал обратно в почвите.

Кръговата икономика има възможност да създаде много работни места и предприятия, които да се справят с повторната употреба и рециклирането на суровините, и сама по себе си е необходимо условие за създаване на устойчива жизнена среда за хората на планетата.

Общини за Нулеви отпадъци[редактиране | редактиране на кода]

Европейската мрежа Нулеви отпадъци (Zero Waste Europe) обединява европейски общини и свързва международни неправителствени организации с местни групи за „Нулеви отпадъци“ с цел постепенно премахване на отпадъците, като начин за подобряване на екологичната и икономическа устойчивост и обществената сплотеност.

Мрежата от европейски общини, стремящи се към Нулеви отпадъци цели да направи по-видими успехите на най-добре представящите се общини, но и да подпомага и признава усилията на онези общини, които, макар и с незадоволителни резултати, са твърдо решени да постоянстват по пътя си към Нулевите отпадъци. Целта на Мрежата Нулеви отпадъци е да приобщи общините като:

  • Показва посоката и стратегията за постигане на целта „Нулеви отпадъци“
  • Предоставя примери за най-добри практики, за улесняване на първите стъпки в правилната посока.

За да поеме една община по пътя на Нулевите отпадъци е нужно твърдото и истинско обвързване с целта „Нулеви отпадъци“. Потвърждението на това обвързване са резултатите, постигнати с времето.

Европейската мрежа Нулеви отпадъци изготвя система от десет условия за присъединяване към мрежата от Общини, стремящи се към Нулеви отпадъци.

Според тях Общината:

  1. Приема определението за „Нулеви отпадъци“ на Международния съюз за Нулеви отпадъци и поема задължението да прилага принципите за постигане на Нулеви отпадъци.
  2. Поема задължението да въведе програми за разделно събиране от домакинствата на вторични суровини и биоотпадъци (включително и хранителни остатъци) до определен краен срок.
  3. Взима под внимание всички отпадъци, отделяни на нейна територия, независимо дали са под прекия контрол на общината (вкл. отпадъците, отделяни от административни, търговски и промишлени обекти).
  4. Призовава за преосмисляне на проблемни материали, които не подлежат на рециклиране или компостиране.
  5. Докладва ежегодно за своя напредък към целите, определени в общинския план за Нулеви отпадъци, с цел да разгласи своите резултати и да сподели своите най-добри практики с други общини и с Mрежата „Нулеви отпадъци“.
  6. Внедрява система за плащане според количеството изхвърлени отпадъци или други финансови стимули за жителите, с цел да ги насърчи да разхищават по-малко и да рециклират повече.
  7. Създава съвещателна комисия за Нулеви отпадъци, или използва друг процес, включващ всички заинтересовани страни (жители, бизнес, персонал или служители на избираеми длъжности, експерти по Нулеви отпадъци и неправителствени организации) в разработването и привеждането в действие на план или стратегия за Нулеви отпадъци, за да оценява ключовите стъпки, предлага алтернативни решения, или взема други важни решения, свързани с подходите, графика и изпълнението на общинския план за Нулеви отпадъци.
  8. Извършва ревизия на материалите, изхвърлени на нейна територия най-малко на всеки пет години, за да оцени съдържанието на остатъчните отпадъци, да очертае стратегии и кампании за постигане на подобрения, да дава обратна връзка на производителите и да си сътрудничи с тях, с цел преосмислянето на материали, продукти и опаковки, които понастоящем трудно или изобщо не се поддават на повторна употреба, рециклиране или компостиране.
  9. Противопоставя се на всякакъв вид съоръжения за изгаряне на отпадъци на своя територия. Това включва всички технологии, работещи с температури над 93 градуса по Целзий, и се отнася както за вече изградените („наследени“ съоръжения), така и за съоръжения, които са в процес на планираните или на изграждане. Общностите, в които работят инсталации за изгаряне на отпадъци поемат писмен ангажимент за постепенно извеждане на изгарянето от употреба.
  10. Определя количествени цели в средносрочен (10 години) и дългосрочен план (20 години) за намаляване на остатъчните отпадъци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Конет, П. и Шийхан, Б., Нулеви отпадъци, София 2002

http://zwia.org/

http://www.zerowasteeurope.eu/

http://zerowasteyouth.org/en/

http://zwia.org/standards/zw-definition/

http://zerowasteinstitute.org/