Обикновен мунтжак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обикновен мунтжак
Muntjac deer.JPG
Мунтжак (Muntiacus muntjak)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Cervidae Еленови
род: Muntiacus Мунтжаки
вид: muntjak Обикновен
Научно наименование
Уикивидове Muntiacus muntjak
Zimmermann, 1780
Разпространение
Muntjac distribution map.gif


Обикновеният или индийски мунтжак (Muntiacus muntjak) е дребен вид елен – на височина достига едва 30 - 40 см., като мъжките са малко по-едри от женските. Тялото му е компактно; с къси и тънки крайници и малка глава с издължена муцуна. Предочните слъзни жлези са силно развити. Известен е с пословично дългия си език, с който стига дори ушите си. Отличителна черта на индийския мунтжак са неговите костни рогови пънчета, които започват от лицето като естествени продължения на очните дъги и обикновено са по-дълги от самите рога. Въпреки че и двата пола имат костни рогови пънчета само на мъжките им растат рога, но те рядко достигат до 15 см. дължина и са с едно единствено разклонение. Мъжките редовно сменят рогата си, но за това няма определен сезон, както при същинските елени. Предпочитаното оръжие на мъжките в техните битки обаче не са рогата, а силно развитите им горни кучешки зъби. Те достигат до 2 см. дължина и стърчат надолу от устата като къси бивни.

Разпространение[редактиране | edit source]

Индийският мунджак е най-многобройния и широко разпространен мунтжак. Среща се в тропическите гори на Индия и Шри Ланка, в цяла Югоизточна Азия до островите Суматра, Ява и Борнео.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Мунтжаките живеят самостоятелно или на семейни двойки. Те са териториални животни. Мъжките маркират територията си със секрет от предочните си жлези и ревностно я защитават от натрапници. Битките между мъжките за територия и женските в нея са ожесточени и понякога нараняванията са фатални. Мунтжаките са активни предимно нощем. Менюто им е разнообразно: листа, филизи, горски плодове, гъби, дори яйца на птици. Имат много естествени врагове и когато са разтревожени издават къси излайвания, заради което ги наричат и “лаещи елени”. Те обикновено продължават да лаят дълго след като опасността е отминала – понякога повече от час.

Размножаване[редактиране | edit source]

Мунтжаките нямат определен размножителен сезон. Женските обикновено раждат само едно малко след 200 - 220 дневна бременност. Първите няколко седмици от живота си малкото остава скрито в гъстата растителност. Отбива се на 2 - 3 месечна възрат и съзрява на 1 година, след което бива прогонено от територията на родителите си.

В плен мунтжаките доживяват до 10 години.

Подвидове[редактиране | edit source]

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

В Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като незастрашен[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Deer Specialist Group 1996. Muntiacus muntjak. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Downloaded on 30 April 2008.