Павел Крушеван

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Крушеван
руски писател
Pavel Krushevan.jpg
Роден
Починал
Кишинев, Русия

Религия Руска православна църква
Националност  Русия
Партия Съюз на руския народ
Работил в журналист, писател
Павел Крушеван в Общомедия

Па́вел (Павола́кий) Алекса́ндрович Крушева́н (на молдовски: Cruşeveanu – Крушевяну) е руски журналист от молдовско-румънски произход, прозаик, публицист, дяснорадикален деятел и активен черносотенец.

Крушеван е известен с първата публикация на протоколите на Ционските мъдреци, след което е набеден и за вдъхновител на най-големия погром в историята на Русия – Кишиневския.

Крушеван произхожда от семейство на потомствен помешчик от Кишинев. Животът и дейността му са свързани основно с този главен град в Бесарабия. От 1897 до 1901 г. е издател на вестник „Бесарабец“, в който е описано ритуалното убийство на 14-годишния Михаил Рибаченко, като от страниците на вестника се намеква, че това е дело вероятно на евреите по повод на т.нар. кръвна обида.

Обществената и публична дейност на Крушеван в родния край и Кишинев е свързана с непрестанни скандали. Най-вероятно Крушеван като адвокат и публицист е таен сътрудник на царската тайна полиция.

През 1906-1909 г. Крушеван е представител в Кишиневската градска дума, а сетне е и депутат във Втората руска Държавна дума (парламент).

Крушеван е автор на няколко повести и романа. Известен е с непримиримата си позиция спрямо еврейското малцинство в Русия (вижте и история на евреите в Русия).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • А. В. Чанцев. Крушеван // Русские писатели. 1800—1917: Биографический словарь / Гл. ред. П. А. Николаев. Т. 3: К—М. Москва: 1994. С. 172—173.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]