Направо към съдържанието

Падежи във финския език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Падежи във фински език)
Падежни форми
Име Окончание Единствено число Множествено число Обяснение
Именителен (Nominatiivi) -t (мн. ч. окончание) talo – къща talot – къщите nimentö – наименование
Родителен (Genetiivi) -n, -en, -in, -den, -ten, ten talon – на къщата talojen – на къщите omanto – притежание
Винителен (Akkusatiivi) yksikkö -n, monikko -en, -den/-tten tai -ten, -en, -in talo tai talon talojen tai taloiden/taloitten kohdanto
Партитив (Partitiivi) -a, -ä, -ta, -tä taloa – къщата taloja – къщите osanto – частност
Есив (Essiivi) -na, -nä talona – като къща taloina – като къщи olento – форма, олицетворение на
Транслатив (Translatiivi) -ksi, (-kse) taloksi на къща taloiksi на къщите tulento – преобразование
Sisäpaikallissijat – падежни форми, обозначаващи място
Инесив (Inessiivi) -ssa, -ssä talossa – в къщата taloissa – в къщите sisäolento – вътре, в нещо, за състояние
Елатив (Elatiivi) -sta, ssä talosta – от къщата taloista – от къщите sisäeronto – от къщата навън, посока, движение
Илатив (Illatiivi) повторение на крайната гласна + n, h + savartalon loppuvukaali + n, -seen, -siin taloon taloihin движение навътре, посока
Ulkopaikallissijat – външни падежни форми
Адесив (Adessiivi) -lla. -llä talolla на къщата taloilla – на къщите ulko-olento – външно състояние
Аблатив (Ablatiivi) -lta, -ltä talolta taloilta ulkoeronto – движение, посока от повърхността към говорещия
Алатив (Allatiivi) -lle talolle taloille ulkotulento – движение, посока от говорещия към повърхността
Muut
Абесив (Abessiivi) -tta talotta – без къща taloitta – без къщи vajanto – липса
Комитатив (Komitatiivi) -ne- taloneen с (цялата) къща(та) taloineen с (всичките) къщи(те) keinonto – заедно с
Инструктив (Instruktiivi) -n taloin с къщата taloin – с къщите seuranto – с помощта на инструмент, средство, спомагателен предмет

Акузативът (Akkusatiivi) няма собствени окончания, затова ползва това на родителния (-n) в ед.ч. и това на именителния (-t) в мн.ч.

1. Прякото допълнение е във винителен падеж, когато:

– конкретно бройно съществително, определено или известно количество;
– изречението е положително;
– глаголното действие предполага резултатност, завършеност и не е продължителен процес, който се извършва при говорене.
Saanko yhden ruusun? (Може ли да ми дадете една роза?)
Juon kupin teetä. (Ще изпия чаша чай)
Millaisen ruusun haluatte? (Каква роза искате?)

NB! Luen lehden. (Ще прочета вестника)

NB! Akk. = Nom. Прякото допълнение е в именителен падеж, ако:

а) е в множествено число и изразява всички или всички известни предмети от даден вид;
Otan nämä ruusut. (Ще взема (всички) онези рози.)
Hän avaa ikkunat. (Той отваря прозорците (всички в стаята).)
Pesen astiat ja vien sitten roskat ulos. (Ще измия съдовете и после ще хвърля боклука.)
Tunnetko Lahtiset? (Познаваш ли сем. Лахтинен?)
б) е число +име, числото (без 1) е в Nom., а името – в Part.
Haluan kaksi isoa voileipää. (Искам два големи сандвича.)
в) когато глаголът е в повелително наклонение, изречениео е от типа: On hyvä... (добре е...), Minun täytyy... (аз трябва...)
Osta ruusu! Ota taksi! (Купи (една) роза! Вземи такси!)
On hyvä pitää pieni tauko. (Добре е да правим/да се прави малка почивка.)
Minun täytyy ottaa taksi. (Трябва да взема такси.)

2. Рекцията на глагола го изисква: tavata (срещам), muistaa (помня), nähdä (хващам, улавям *с поглед*) и т.н.

Kaisa tapaa Antin kadulla. (Каиса среща Анти на улицата.) *да, и имената се поставят под нужните падежи*
Muistatko koko filmin? (Помниш ли целия филм?)
Näetkö tuon kauniin pojan? (Виждаш ли онова хубаво момче?)

Елативът (Elatiivi) се използва, когато трябва да кажем от къде е нещо/някой.

  • -sta/-stä
Oulusta (от Оулу)
Helsingista (От Хелзинки)
Mistä sinä olet? (От къде си?)
Mistä sinä olet kotoisin? (От къде си родом?)

Питаме с въпроса: Mistä? (от къде) ...също и с въпросите: Millainen? = Minkälainen? (от къде)

tällainen = tämä (тук)
tuollainen = tuo (там)
sellainen = se (там, вече споменато място)

-lainen/-läinen се използва, когато искаме да кажем какъв е човекът по характер (повечето фински фамилни имена завършват на това окончание). Използва се и за определяне на народност.

Lappalainen -> човек от Лапландия
Pohjalainen -> човек от север
Suomalainen -> финландец
Bulgarialainen -> българин
Norjalainen -> норвежец
Saksalainen -> германец

(Essiivi)

-na/-nä

Tiistaina (във вторник)
Maanantaina (в понеделник)
Keskiviikkona (в сряда) *появява се 1 изпаднало 'k' чрез консонантната градация*

Milloin?

Toissapäivänä <- eilen <- tänään -> huomenna -> ylihuomenna.

Партитивът (Partitiivi) е най-разпространеният падеж във финския език.

1. -а/-ä – това окончание се слага на думи, завършващи на гласна без „e“ (има няколко изключения)

talo -> taloa (къща)
kirja -> kirjaa (книга)
tyttö -> tyttöä (момиче)

2. -ta/-tä – това окончание се слага на думи, завършващи на съгласна (+тези, които завършват на дълги гласни)

vastaus -> vastausta (отговор)
kysymys -> kysymys (въпрос)
maa -> maata (страна, земя)
puu -> puuta (дърво)
yö -> yö (нощ)
työ -> työ (работа)
tie -> tie (път)
mies -> mies (мъж)

*Това окончание служи и при думи, които завършват на -nen, след като претърпяват известно видоизменение:

ihminen -> ihminen +s -> ihmis + (окончанието) -> ihmistä (човек)
nainen -> naista (жена)
sininen -> sinis (синьо)

*Изключения:

pieni -> pientä (малък)
kieli -> kieltä (език)
uni -> unta (сън)
saari -> saarta (остров)
suuri -> suurta (голям, огромен)
meri -> merta (море)
lohi -> lohta (сьомга)
kuusi(puu) -> kuuta (елхово дръвче)
puoli -> puolta (половин)
tuli -> tulta (огън)
tuuli -> tuulta (вятър; настроение)
mieli -> mieltä (душа; мнение)
sieni -> sientä (гъба)
hiiri -> hiirtä (мишка)
nuoli -> nuolta (стрела)
nuori -> nuorta (млад)
huoli -> huolta (безпокойствие, тревога)
moni -> monta (много)
ääni -> ääntä (звук, глас)
vuori -> vuorta (планина)
veri -> verta (кръв)
lapsi -> lasta (дете)
veitsi -> veistä (нож)
lumi -< lunta (сняг)
и др.
Suomi -> Suomea (Финландия)
Lahti -> Lahtea (Лахти) *тук просто се изменя без наличието на съблюдаема логика*

3. -tta/-ttä – това окончание се слага на думи, завършващи на е и на si *най-рядко употребяваното окончание*

huone -> huonetta (стая)
tiede -> tiedettä (наука)
uusi -> uutta (нов)
kuukausi -> kuukautta (месец)
hirsi -> hirttä (греда)
kuusi(6) -> kuutta (шест)

1. е небройно или абстрактно съществително, неопределен брой или трудно определимо количество от нещо;

Syön lämmintä ruokaa ja juon olutta. (Ям топла храна и пия бира)

2. има отрицателен глагол;

En osta ruusua. (Няма да купя роза)
Et saa uutta kirjettä. (Няма да получиш ново писмо)
Emme juo viiniä. (Не пием вино)
Etkö halua omenaa? (Не искаш ли ябълка?)

3. действието е продължително или незавършено, действието не води до резултат;

He rakentavat uutta taloa. (Те строят нова къща)
Luen lehteä. (Чета вестник)
Katson televisiota. (Гледам телевизия)
Marja rakastaa Pekkaa. (Маря обича Пека) *дори собствените имена се спрягат в нужната падежна форма*

4. след бройното числително, различно от 1, и след думи като: paljon (много, much, many), monta (много, a lot of), vähän (малко, few), pari (няколко, dyad), puoli, kilo (килограм), litra (литър), kuppi (чаша), lasi (чаша за вода), pullo (бутилка), aski (кутия?!), purkki (кенче, метална кутийка за напитки), tölkki(кутия за натурален сок) и т.н.

Syön kolme sämpylää ja juon kaksi kuppia teetä. (Ям/Ще изям три хлебчета и пия/ще изпия две чаши чай.)
Otan viisi punaista ruusua. (Ще взема пет червени рози.)
Ostan pari omenaa. (Ще купя няколко ябълки.)

5. рекцията на глагола го изисква: toivottaa (желая, пожелавам), odottaa (чакам), katsoa (гледам), kuunnella (слушам, преслушвам музика), rakastaa (обичам), puhua (говоря) и т.н. *това не са основните форми на глаголите*

Toivotan Teille onnea! (Пожелавам Ви щастие!)
Rakastan sinua. (Обичам те.)
Kuinka kauan odotat minua? (Колко дълго ще ме чакаш?)
Puhutko suomea? (Говориш ли фински?)

Транслативът (Translatiivi) се използва най-често, когато искаме да попитаме как някоя дума се превежда на друг език.

-ksi

на фински -> suomeksi
на шведски -> ruotsiksi
на норвежки -> norjaksi
на исландски -> islanniksi
на датски -> tanskaksi
на немски -> saksaksi
на френски -> ranskaksi
на гръцки -> kreikaksi
на английски -> englanniksi
на италиански -> italiaksi
на руски -> venäjäksi
Finland on suomeksi Suomi. (Финландия, на фински е Суоми)
Norja on norjaksi Norge. (Норвегия на норвежки е Норие)
Islanti on islanniksi Island (Исландия на исландски е Исландия)