Парс про тото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Парс про тото (на латински: Pars pro toto) означава в превод: „Една част [описва] цялото“ – т. е. една част от нещо се възприема като синоним за цялото. Принципът парс про тото като лингвистичен феномен може да описва реторично стилистично средство, но може да бъде разбран и практически като социално или психологическо поведение и по-специално като форма на фетишизъм. Във философията съществува т. нар. „погрешно заключение парс про тото“.

Противоположно обратното на този принцип е тотум про парте („цялото [описва] една част“).

Риторичен лексикална фигура[редактиране | редактиране на кода]

Като лексикална фигура парс про тото спада към групата на тропите и представлява от една страна специална форма на метонимията (подмяна на имена, преименуване), а от друга страна специална форма на синекдохата (промяна на значението). Антиподът на парс про тото е тотум про парте (на латински: Totum pro parte – „цялото (описва) една част“).

Примери от ежедневния език:

Психологични свойство на зрителното възприятие[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като в зрителното възприятие полезрението не се сканира ивица по ивица, ред по ред, а евристично селективно в определени точки, тренираното око на даден наблюдател знае, върху кои части от възприятието трябва да фокусира, за да разпознае наблюдаваното цяло. Например, на един добър читател не му е нужно да поглежда всички букви на дадена дума, буква по буква, за да може да я прочете; един бърз, бегъл поглед често е достатъчен, защото много от буквите се възприемат подсъзнателно с периферното зрение.

Парс про тото тук означава, че възприемането на решаващите части на даден обект е достатъчно за неговата идентификация.[1]

Това също обяснява феномена, защо колкото по-запознати сме с група от някакви определени обекти, толкова по-бързо е възприятието ни спрямо тях.

Социален феномен[редактиране | редактиране на кода]

Ставайки дума за „жертва pars-pro-toto“ се има предвид, че част от тялото се жертва символично, символизирайки целия човек. В магията и окултизма също се използват съотношения pars-pro-toto, за да се въздейства върху хора – например коса от даден човек, за да се въздейства върху целия човек.

За Карл Маркс парс про тото е един от принципите на стоковия фетишизъм: При стоковия фетишизъм, процесът на човешкия труд е заместен и по този начин забулен/потулен от неговия изолиран резултат – стоката, която се появява на пазара. Социалните процеси и взаимоотношения, свързани с производството на стоки, по този начин не могат да бъдат видяни в крайните продукти. Например при покупка на текстилни продукти произведени в Бангладеш, виждаме продукта като такъв сам по себе си, дали визуално ни харесва или не, без да имаме представа за социалните условия на труд, под които той е бил изработен; разпространената експлоатация на деца и жени в Бангладеш като „модерни роби“[2] е забулена от продукта.[3]

Принципът парс про тото може да се пренесе и приложи и в сферата на сексуалния фетишизъм, както той бива схванат в психоанализата. В сексуалния фетишизъм, даден фетиш обект, като например женски чорапогащник, представлява символично отделна част от сексуален обект (в този пример – жената) и успява да замести по този начин присъствието на цял човек и става сам обект на сексуално желание.

Археология[редактиране | редактиране на кода]

В археологията под названието „обичай парс про тото“ се разбира вид погребален обичай, при който части от по-голям обект символично са поместени в гроба вместо целия обект, който те представляват. Една малка част (обикновено по-евтина и по-обикновена в материално отношение) от дадено цяло символизира дарението на целия (ценен) предмет, като напр. гвоздей от носещата ос на каруца вместо цяла каруца/карета, колан за меч вместо цял меч, юзда вместо кон и т.н. Чрез символичен погребален дар „парс про тото“ се възпрепятства загубата на ценно материално имущество с цел по-нататъшното му използване от потомците и се предотвратява отслабването на тяхната икономическа мощ.

Приложения в литературата[редактиране | редактиране на кода]

Добрите хора се влюбват лесно в чифт хубави очи, простират и двете си ръце към приятната личност, на чието лице блестят споменатите очи, заключват красавицата в кръг, който става все по-тесен и по-тесен, докато най-сетне се смалява до годежен пръстен, който надяват на пръста на любимата като pars pro toto. Вие разбирате малко нещо латински, милостива принцесо, като pars pro toto казвам, като брънка от веригата, на която завеждат задържаната в любовен плен у дома — в брачния затвор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hans-Werner Hunziker: Im Auge des Lesers: foveale und periphere Wahrnehmung – vom Buchstabieren zur Lesefreude. Transmedia Stäubli Verlag, Zürich 2006, ISBN 978-3-7266-0068-6
  2. Made in Bangladesh: Промяната, която не стига до хората. // Булевард България. 29.12.2019. Посетен на 07.11.2020.
  3. На нас да ни е евтино, пък другите да мрат!. // Дойче Веле България. 22.11.2010. Посетен на 07.11.2020.
  4. Хофман, Ернст Теодор Амадеус. Житейските възгледи на котарака Мур. Или фрагментарна биография на капелмайстора Йоханес Крайслер върху случайни макулатурни листа. София, Отечествен фронт, 1973, [1819–1821]. с. 139.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pars pro toto“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.