Партизански отряд „Христо Ботев“

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Партизански отряд „Христо Ботев“ е подразделение на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944). Действа в района на Източна Средна гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите партизански групи в Средногорието се създават през 1941 г. На 4 ноември се формира Чехларската чета, а на 5 ноември Карловската чета.[1]

На 14 юли 1942 г. в местността „Хайдук конак“ край село Чехларе се обединяват в отряд „Христо Ботев“. Командир на отряда е Иван Самунов, помощник-командир Кольо Кичуков, Сребро Бабаков и Дечо Бутев. [2] Овладява фабрика в град Карлово произвеждаща колбаси за Вермахта и с. Бабек. Води престрелка при с. Славянин.

От 21 юни 1943 г. командир на отряда е Дечо Бутев, политкомисар Кою Коев. Отряда се прегрупира в пет чети.[3] Провежда наказателни и снабдителни акции в с. Пъдарско, с. Брезово, с. Александрово, с. Върбен, с. Винарово, мандрата на връх „Хайдут“, с. Трилистник, с. Стрелци, с. Чехларе, с. Богдан и др.[4] От 3 октомври 1943 г. командир е Стою Неделчев-Чочоолу. На 27 октомври 1943 г. правителствените части започват блокада на Средногорието, вследствие на която тежки загуби понасят ятаците. Едновременно отряда се масовизира и достига 600 партизани (най-голямата партизанска единица в България през 1943 г.). Разгромява полицейски подразделения при с. Малко Дряново и с. Бабек. Провежда тройните акции с. Калояново-с. Голям дол-с. Брезово и с. Спасово-с. Малко Шивачево-с. Яздач и много други. [5]

През зимната правителствена офанзива отряда губи 80 бойци от I- а и III- а дружина (убити, ранени и пленени).[6] От декември 1943 г. командир е Сребро Бабаков. Води бой с армейски подразделения при с. Долно Ново село.

През пролетта на 1944 г. отряда се прегрупира и активизира дейността си. Извършва многобройни бойни акции: с. Тюркмен, с. Меричлери, с. Калековец, с. Стряма. Води бой с полицейски подразделения при местността „Зюмбюлюка“. Провежда четворната акция с. Горно Черковище-гара Калояново- с. Бабек- с. Дрангово и др. [7]

На 15 юли 1944 г. отряда се масовизира и прераства в Първа средногорска бригада „Христо Ботев“.[8]

Боен марш[редактиране | редактиране на кода]

Бойният марш на отряда е написан от Кою Коев — Боцман по мелодия на руска партизанска песен.

По долини и рътлини

по средногорски върхове
бродим млади партизани
все народни синове...
И в борбата с фашизма
така ние ще се калим,
ще нараснем, ще закрепнем
ще се сплотим като един.
На германските фашисти
нищичко не ще дадем.
А пък техните лакеи
с куршум ще наградим.
Ние летим сред нощта,
нападаме и рушиме
и се губим без следа...
Опора сме на народа,
наш поддръжник ни е той,
че се борим за свобода
да запазим труда свой.
А над нашите полета
ново слънце ще изгрей.
В тракторните колелета
колективът ще запей.

Команден състав[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 212-213
  2. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 277
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 42
  4. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 42
  5. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 104
  6. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 101
  7. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 121
  8. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174