Пастолов камък
| Пастолов камък | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Пастолов камък Местоположение в България Област Пазарджик | |
| Страна |  България |
| Област | Пазарджик |
| Археология | |
| Вид | Мегалитно светилище |
| Период | IV – II век пр. Хр. |
| Епоха | Желязна епоха – Античност |
Мегалитното светилище Пастолов камък се намира на 5 km от Стрелча, на връх на възвишение с надморска височина около 1000 m.[1]
Откритие[редактиране | редактиране на кода]
Светилището е открито по време на теренно проучване през 2011 г. от Николета Петкова. В резултат на същото това проучване са посетени, локализирани и документирани скалните култови комплекси в местностите Исара и Студен кладенец, както и укрепление в местността Имането край град Стрелча.[2]
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
Като своеобразен център на комплекса се оформя скална група с височина около 13 m с отвесни стени от север изток и запад, а на самия ѝ връх се наблюдава елипсовиден отвор, през който се вижда южният хоризонт. Споменатият отвор се намира на дъното на северната стена на елипсовидна „вана“. Размерите на „ваната“ са – дължина 1,60 m, широчина 1 m и дълбочина 0,75 m. Комплексът се допълва от съоръжение тип „пирустия“, която е с изключително големи размери. Стъпила е върху две подпори, ориентирана е изток-запад, като входът е от изток, а от срещуположната страна се наблюдава малък отвор, който вероятно е служил за изход.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Кулата (светилище)
- Скумсале
- Качулата
- Исара
- Студен кладенец (светилище)
- Светилище Гарванов камък (Старосел)
- Люляковото светилище
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ wikimapia.org – Мегалитно светилище „Пастолов камък“
- ↑ а б Ал. Гоцев, Н. Петкова. Издирвания на археологически обекти на територията на община Стрелча. – АОР през 2011, София, 2012, 545 – 546.
| |||||||
