Патрик Лий Фермор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Патрик Лий Фермър
Patrick Leigh Fermor.jpg
Патрик Лий Фермор 1994
Псевдоним Пади Фермър
Роден 11 февруари 1915 г.
Починал 10 юни 2011 г. (96 г.)
Професия писател, учен, войник
Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Известни творби Време на подаръци
Подпис Manifestation of Patrick Michael Leigh Fermor's Greek signature and address manuscript stamp.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Патрик Лий Фермър в Общомедия

Патрик Лий Фермър, също познат като Пади Фермър (на английски: Patrick Leigh Fermor) (11 февруари 1915 – 10 юни 2011) е британски писател, учен и войник изиграл значима роля в Критската война (инвазията на Хитлеристка Германия над о.Крит, Гърция) [1].

Широко почитан като „най-великият пътуващ автор на Великобритания“ с пътеписи като „Време на подаръци (Патрик Фермър)“. Журналист на Би Би Си го описва като съчетание между Индиана Джоунс, Джеймс Бонд и Греъм Грийн. Свободно е владеел гръцки, немски и латински език

В последната издадена книга от 2013 г. се пише и за пътуването му през България.[2]Тъй като Фермър умира през 2011 г., голяма част от тази неиздадена от самият него книга е във формата на дневник, който той си е водил през своят поход от Холандия до Цариград.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младост и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Лондон, син на сър Луис Лий Фермър, виден геолог и Мюриел Айлийн. Малко след раждането на Патрик, майка му и сестра му се присъединяват към баща му в Индия, оставяйки кърмачето с едно семейство в Нортхемптъншир в Англия. Той се среща със семейството си едва когато е на четири години. Като дете, Патрик Фермър има проблеми с академична структура и ограниченията. В резултат на това е изпратен в училище за „трудни деца“. По-късно той е изгонен от Кралското Училище в Кентърбъри, когато е хванат ръка за ръка с дъщерята на зарзаватчията.

Той продължава обучението си четейки текстове на гръцки, латински, Шекспир и история, с намерение да влезе в Кралския Военен Колеж – Сандхърст. Постепенно промени решението си, желаейки да стане автор. Така през лятото на 1933 се премества в Shepherd Market в Лондон и живее с няколко приятели. Скоро, изправен пред предизвикателствата на живота на авторите в Лондон, бързо стопяване на финанси и решава да потегли към Европа.

Ранни пътешествия[редактиране | редактиране на кода]

На 18-годишна възраст Фермър решава да прекоси Европа пеш – от Hook of Holland – Холандия до Константинопол. [3] Той потегля на 8 декември 1933 г., по-малко от година след като Хитлер е на власт в Германия. Целият му инвентар се състои от шанел втора употреба, здрави ботуши, няколко референтни писма, том с Одите на Хораций и така популярния сборник от поеми „Oxford Book of English Verse“. Често нощува в плевни и овчарски колиби, но се радва и на гостоприемството на местната аристокрация в провинциалните им домове. Манастирите по пътя на Патрик Фермър са най-честия пристан, където той се радва на убежище и топло гостоприемство. Два от по-късните му летописи „Време на подаръци“ (1977) и „Между гората и водата“ (1986) са базирани именно на това пътуване. Третият том на пътеписа, описвайки последната част на пътуването, така и не е издаден приживе, но редакция на дневника и по-ранна чернова на книгата (писана през 60-те) води до издаването на „The Broken Road: Travels from Bulgaria to Mount Athos“ през септември 2013.[4]

Фермър пристига в Константинопол на 1 януари 1935 г., а от там продължава да обиколя Гърция. През март той взема участие в кампанията на роялистки сили в Македония в опит за бунт срещу Народната партия. В Атина той се срещна с Balash Cantacuzèn (Балаш Кантакузин), румънска аристократка принадлежаща на кнежеската фамилия Кантакузин, в която той се влюбва. Те споделиха една стара воденица, извън града, с гледка към Порос, където тя рисува и той пише. По-късно се местят във Балани, Галац, в семийната къща на Кантакузин в Молдова, където и посрещат избухването на Втората световна война.

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Като кадет, Лий Фермър тренира заедно с Дерек Бонд [5], а по-късно се присъединява към Ирландските гвардейци. Благодарение на владеенето на гръцки е включен с чин капитан в главиня лист на Британските офицери през 1940 и бива изпратен в Албания. Бие се на о. Крит и континентална Гърция. По време на немската окупация, се завръща три пъти на о.Крит, един от които с парашут. Той е един от малкото офицери на британското разузнаване, натоварен със задачата да организира съпротивата на острова срещу окупаторите. Дегизиран като овчар с прякора Михалис или Фииледе, той прекарва две години в планините. Заедно с Бил Стенли Мос, като негов втори командир, Лий Фермър (по това време майор) организира отвличането на германския генерал Хайнрих Крайпе през 1944. [6]

След военни[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г. Фермър издава първата си книга, „The Traveller's Tree“ – пътепис за следвоенните пътувания в Карибския басейн. Книгата печели награда на Фондация Хайнеман за литература и предначертава кариерата му, въпреки че получава негативна критика за подхода си към расовите въпроси. Той е цитиран широко в L„ive and Let Die“, от Иън Флеминг. Следват няколко книги – пътеписи, включително Mani и Roumeli, разкази за пътуванията на гърба на муле и пеша около отдалечени части на Гърция.

Фермър превежда ръкописа „The Cretan Runner“ с автор Георгиос Психондакис – диспечерски бегач на остров Крит по време на войната, и му помогна да публикува книгата. Фермър е автор и на един роман – The Violins of Saint-Jacques, който е адаптиран като опера от Малкълм Уилямсън.

Неговият приятел Лорънс Даръл, в „Bitter Lemons“ (1957 г.), разказва как по време на Кипърския бунт срещу британското управление през 1955 г., Фермър е посетил вилата на Даръл в Кипър:

След една прекрасна вечеря край огъня, той започва да пее, песни за Крит, Атина, Македония. Когато излязох, да допълни бутилката с узо ... улицата бе изпълнена с хора слушащи в пълна тъмнина и тишина. Изглеждаха поразени. „Какво става?“ Питам Франгос „Никога не съм чувал англичанин да пее гръцки песни като този!“ Тяхната благоговейно удивление бяха трогателни, искаха да прегърнат където и да отиде. [7]

Съпружество и последни години[редактиране | редактиране на кода]

St Peter's church, Dumbleton, churchyard, PLF 08.jpg

След дълги години съвместно съжителство, Патрик Фермър се жени през 1968 г., за да Джоан Елизабет Райнър (по баща Айрес-Монсел), дъщеря на Болтън Айрес-Монсел, първи виконт Монсел. Тя го придружава в пътуванията му до смъртта си през юни 2003 г. в Кардамили, на възраст от 91. Те нямат деца.[8] Част от годината са прекарвали в къщата им насред маслинова горичка близо да Кардамили на полуостров Мани (Гърция) и част от годината в Глостършир.

Патрик Фермър е посветен в рицарство в новогодишните отличие през 2004 г.[9] През 2007 г., той казва, че за първи път е решил да работи на пишеща машина, всички негови книги са писани на ръка дотогава. Къщата в Кардамили е включена във филма „Преди полунощ“ (2013). [10]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • The Traveller's Tree (1950)
  • The Violins of Saint-Jacques (1953)
  • A Time to Keep Silence (1957) [11] Ранна публикация от Queen Anne Press, издателство, принадлежащо на приятел на Фермър.
  • Mani: Travels in the Southern Peloponnese (1958)
  • Roumeli: Travels in Northern Greece (1966)
  • A Time of Gifts|A Time of Gifts – On Foot to Constantinople: From the Hook of Holland to the Middle Danube (1977, публикувана от Джон Мурай) – „Време на подаръци“
  • Between the Woods and the Water (1986) – „Между горите и водата“
  • Three Letters from the Andes (1991)
  • Words of Mercury (2003), редакция на Артемис Купър
  • Въведение към Into Colditz на Lt Colonel Miles Reid, Michael Russell Publishing Ltd, Уиктън (1983). Историята на пленничеството на Рийд в Колдиц и бягството му инсценирайки заболяване, така че да отговаря на изискванията за репатриране. Рийд е служил с Патрик Фермър в Гърция и е заловен там опитвайки се да защитят Коринтския канал през 1941.
  • Предговор на Albanian Assignment на David Smiley Colonel, Chatto & Windus, Лондон (1984). Историята на приятел по оръжие в Албания, който по късно става агент на Ми 6.
  • In Tearing Haste: Letters Between Deborah Devonshire and Patrick Leigh Fermor (2008), редактирана от Шарлот Мослей.
  • The Broken Road (Leigh Fermor book) (2013), редакция на Артемис Купър на недовършени ръкописи от третия том от пътеписите при пешеходния преход на Патрик Фермър през Европа.[12] на Националната Библиотека на Шотландия
  • Abducting A General – The Kreipe Operation and SOE in Crete (2014)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • No Innocent Abroad (публикувана в САЩ като Forever Ulysses) C. P. Rodocanachi (1938)
  • The Cretan Runner|The Cretan Runner: His Story of the German Occupation George Psychoundakis (1955)
  • Julie de Carneilhan and Chance Acquaintances Colette (1952)

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

Периодични[редактиране | редактиране на кода]

  • 'From Solesmes Abbey to La Grande Trappe', в The Cornhill Magazine, редактирано от Питър Кенел – Джон Мурай, Лондон, изд. 982, Пролет 1950.
  • 'The Rock-Monasteries of Cappadocia', в The Cornhill Magazine, Лондон, изд. 986, Пролет 1951.
  • 'The Entrance to Hades', в The Cornhill Magazine, Лондон, изд. 1011, Пролет 1957.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A man so charming he won over his hostage, „Telegraph“
  2. Flood, Alison. "Patrick Leigh Fermor's final volume will be published", The Guardian (20 декември 2011)http://www.theguardian.com/books/2011/dec/20/patrick-leigh-fermor-final-volume
  3. а б Gross, Matt. Frugal Europe, on Foot. // New York Times. 23 май 2010. Посетен на 23 май 2010. It was December 1933, and an 18-year-old Englishman named Patrick Leigh Fermor put on a pair of hobnail boots and a secondhand greatcoat, gathered up his rucksack and left London on a ship bound for Rotterdam, where he planned to travel 1,400 miles to Istanbul—on foot.
  4. Flood, Alison. „Patrick Leigh Fermor's final volume will be published“, The Guardian (20 декември 2011)
  5. Steady, Old Man! Don't You Know There's a War On, Derek Bond, (1990), Leo Cooper, London ISBN 0-85052-046-0 page 19
  6. Howarth, Patrick. Undercover: The Men and Women of the SOE, London: Weidenfeld & Nicolson, 2000; ISBN 978-1-84212-240-2.
  7. Durrell, Lawrence. Bitter Lemons, pp. 103 – 4
  8. „Joan Leigh Fermor“ (obituary) The Independent (10 юни 2003)
  9. Diplomatic Service and Overseas List London Gazette (31 декември 2003)
  10. Brevet, Brad. Before Midnight Location Map – Celine and Jesse Vacation in Greece. // Rope of Silicon. 22 май 2013. Посетен на 30 октомври 2013.
  11. Campbell, James. „Patrick Leigh Fermor obituary“ The Guardian (10 юни 2011)
  12. Leigh Fermor archive