Направо към съдържанието

Петър I Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петер I Савойски)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър.
Петър I Савойски
маркграф на Торино
Роден
ок. 1043, 1047/1049 или 1048
Починал
Управление
Период1057 или 1060 – 9 юли 1078
ПредшественикОто I
НаследникАмадей II (де факто Аделхайд от Суза)
Семейство
РодСавойска династия
БащаОто I[1]
МайкаАделхайд от Суза[1]
Братя/сестриАмадей II Савойски
Берта Савойска
Аделхайд Савойска
Ото Савойски
СъпругаАгнес Аквитанска
ДецаАгнес Савойска
Алиса Савойска (вероятна)
Берта Савойска
Петър I Савойски в Общомедия

Петър I Савойски, Петър от Мориен или Петър от Аоста[2] (на италиански: Pietro I di Savoia, на френски: Pierre Ier de Savoie, Pierre de Maurienne, Pierre d'Aoste; * ок. 1043[3], 1047/1049[4] или 1048[3][5], † 9 август 1078[3][6][7]) от Дом Савоя, е маркграф на Торино от 1060 г. до смъртта си. Понякога е включван, без следи от употреба в известните актове, в списъка на графовете на Савоя като 4-ти граф на Савоя.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Петър, според френския историк Самюел Гишенон, е първородният син на Ото I Савойски (* 1030, † 1060), граф на Мориен, на Аоста и на Шабле, и на съпругата му Аделхайд (* 1016, † 1091), маркграфиня на Торино и Суза[3][8] от рода Ардуини. Негови дядо и баба по бащина линия са Хумберт I Белоръки, граф на Мориен и на Шабле, и Аксиленда или Аксилия,[9] а по майчина – Оделрик Манфред II, маркграф на Торино и Суза, и Берта от Отбертините.[10] Има един или двама братя и две сестри:

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на дядо му Хумберт I между 1047 и 1048 г. неговият чичо Амадей го наследява във всичките му титли.[15] След смъртта на чичо му Амадей I след 12 декември 1051 г.[16][17], тъй като най-големият му син Хумберт е починал преди него, а вторият му син Аймон е духовник (може би също е починал преди него), неговите титли преминават към бащата на Петър, Ото.

През май 1057 г. Петър, родителите му Ото I и Аделхайд, брат му Амадей и двете му сестри Берта и Аделхайд правят дарение на църквата в Улкс.[18]

Управление

[редактиране | редактиране на кода]

Петър става маркграф на Торино след смъртта на баща си Ото I, който умира млад, вероятно на 19 януари 1057 г.[19] или на 21 май 1060 г.[20], оставяйки всичките си потомци почти деца. Петър е поверен на регентството на младата си майка Аделхайд и управлява само номинално, тъй като властта се държи от нея. Аделхдайд освен съпруга си надживява и децата си и ефективно държи властта до смъртта си през 1091 г. в ролята си на регентка първо на Петър I и на брат му Амадей, а след това на Хумберт II – син на Амадей.

През 1064 г. Аделхайд е начело на управлението заедно със сина си Петър.[21] Тогава Петър I потвърждава, заедно с нея, дарение от трета страна на Абатство Фрутуария в Сан Бениньо (3 януари). Също около 1064 г. той се жени за Агнес Поатиенска,[2] дъщеря на херцога на Аквитания Вилхелм VII и внучка на едноименната императрица. Този брак е в съответствие с политиката на майка му за създаване на широкообхватни политически връзки чрез бракове. Още един резултат от тази политика е бракът, скоро след това, между сестрата на Петър, ​​Берта, с Хайнрих IV.[22]

През същите години е изяснено разграничението между компетенциите на Петър, ограничени до управлението на Маркграфство Торино, и тези на по-малкия му брат Амадей II, който наследява графските прерогативи на Хумбертините в района на Бургундия и няма достъп до титлата на маркграф и след смъртта на Петър. Политическите ефекти от това разделение са смекчени от силното влияние, което майка им Аделхайд упражнява върху двата сектора, започвайки от годините на непълнолетието на Петър и Амадей. В района на Бургундия Аделхайд ръководи лично (1066 – 1067) споразуменията с епископа на Виен, свързани с потискането на злоупотребяващия монетен двор на Егбел, както и преговорите с Хайнрих IV по повод неговото слизане в Италия през Мон Сени (1076 – 1677). В тези случаи братът на Петър, Амадей, се ограничава до гарантиране на собственото си уважение към постановеното от майка им; в спора за Егбел той е придружен от Петър. Единственото относително автономно действие на Петър в областта на Бургундия[22] е потвърждението, чрез подпис без дата, на привилегия, дадена от дядо му Хумберт I, на канониците на „Сан Джовани“ и „Сан Орсо“ в Аоста (1040 г.); текстът подчертава, че в този случай Петър е действал като син на Ото и Аделхайд.[23]

На италианския фронт ситуацията е почти аналогична на бургундската. В почти всички документи, касаещи Петър, той е придружен от майка си. Той се появява в малка част от документите, които съставляват големия корпус от дарения на Аделахайд – документи, в които той действа като обикновен свидетел или декларира съгласието си. През юли 1078 г. Петър заедно с майка си Аделхайд и брат си Амадей прави дарение на Абатство „Новалеза“.[24]

Според Chronique de Savoye на Жан Кабаре д'Орвил абат Рудолф от Сен Морис д'Агон дава на Петър II Пръстена на Свети Маврикий.[25][26] Това е инсигния, наследена от последните крале на Бургундия чрез императора, даваща на графовете на Савоя[27] „могъщество чрез преноса на пръстена“.[28] Днес изглежда много вероятно Петър I да е бил този, на когото е бил даден пръстенът около 1076 г.[27][29] Той приема и титлата на абат.[25] Впоследствие този пръстен става знак за инвеститура за Савойския дом, както е и за кралете на Бургундия.[27]

Отношения с епископите

[редактиране | редактиране на кода]

Петър действа по-автономно в контактите с епископите на Маркграфство Торино, по-специално с тези на Асти и Торино. В случая с Асти действията му са в съответствие с политиката на майка му Аделхайд, целяща да възстанови контрола на маркиза върху епархия със слабо присъствие на Ардуините. До 1066 г. тя е издигнала кандидатурата за епископ на Ингон, който е необичан от градската аристокрация; кандидатурата му е наложена със силата на оръжието през 1070 г. Около този период Петър влиза в конфликт с него относно Веца.[22]

През 1078 г. Петър оказва военна помощ епископа на Торино Куниберт, който е в конфликт с монасите от манастира Сан Микеле дела Киуза, като предявява претенции да назначава техния абат. Конфликтът възниква през 60-те години на IX век и се задълбочава около 1078 г., когато Куниберт се опитва да прогони избрания от монасите абат с въоръжена намеса. Подкрепата на епископа, който е в трудни отношения с папа Григорий VII, би трябвало да се постави във връзка с отношението на равновесие, което майката му Аделхайд поддържа през онези години между папството, чиято централизираща политика тя подкрепя, и империята, с която е обвързана с брачни съюзи.[22]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Последният датиран източник относно Петър е харта за Провостурата на Улкс от 1073 г.[22]

Петър I умира на 9 август 1078 г.,[3][6][7] вероятно насилствено.[2][30] След смъртта му е поставен въпросът за наследството между дъщеря му Агнес и брат му Амадей.[31] Изглежда, че въпросът е решен чрез следване на Салическия закон,[32] така че наследникът на Петър в неговите титли е брат му Амадей с името Амадей II.[33] Управлението на Амадей обаче е само номинално, тъй като то де факто остава в ръцете на майка им Аделхайд.[34]

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

∞ ок. 1064[3] или 1078[35] за Агнес Поатиенска/Агнес Аквитанска (* ок. 1052, † сл. 18 юни 1089), дъщеря на Вилхелм VII[36], граф на Поатие и херцога на Аквитания (1039 – 1058), и Ема от Шартър[37], и вдовица на крал Рамиро I Арагонски от 1064 г., от която има една, две или три дъщери:

Титли и домейни

[редактиране | редактиране на кода]

Френският историк Самюел Гишенон (1660) го определя като Петър Савойски, маркиз на Суза и Италия.[44] Баща му Ото I разделя имуществото си между двамата си сина: Петър, най-големият, наследява италианските земи и маркграфската титла от Ардуините, а по-малкият му брат Амадей – земите на Кралство Бургундия и титлата „граф“ от Хумбертините.[30][45] Виктор Флур дьо Сен Жени (1869) посочва, че в продължение на няколко години двамата братя имат съвместно притежание на савойските владения на баща им.[46]

След смъртта на Петър майка му Аделхайд от Суза си връща наследството – италианските земи, които предава на внучката си Агнес Савойска. Агнес е съпруга на Фридрих от Монбелиар.[45]

Някои автори считат Петър за 4-ти граф на Савоя.[47][48] Титлата „граф на Савоя“ всъщност се използва само от граф Амадей III през 1125 г.[49][50] Въпреки това братът на Петър Амадей II, който наследява графския дял от баща си, е споменат като „граф на Сабаудия“ след смъртта на Петър.[51]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б www.google.fr
  2. ↑ а б в г Szabolcs de Vajay (en), « Contribution a l'histoire de l'attitude des Royaumes Pireneens dans la querelle des Investitures : de l'origine de Berthe, reine d'Aragon et de Navarre », In Estudios Genealogicos, Heraldicos y Nobilarios en Honor de Vicente Cadenas y Vicent, Vol 2, Hidalguía, 1978, с. 375-408.
  3. ↑ а б в г д е Previté-Orton, 1912 (онлайн). с. 205
  4. ↑ MedLands (онлайн).
  5. ↑ Histoire de Savoie d'après les documents originaux depuis les origines les plus reculées jusqu'à l'annexion. Т. 3. Chambéry, Conte-Grand & Cie, 1869. p. 630. Посетен на 12 септември 2016. (на френски).
  6. ↑ а б (англ.) The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 240 и 241
  7. ↑ а б MedLands (онлайн).
  8. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 203
  9. ↑ Domenico Carutti (a cura di), Regesta comitum Sabaudiæ, Torino, 1889, с. 196-197
  10. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 200
  11. ↑ Georg Heinrich Pertz (a cura di), Chronica et annales ævi Salici, in Monumenta Germaniæ Historica, volume VI, Hannover, Impensis Bibliopolii Aulici Hahniani, 1844, с. 695
  12. ↑ Pertz V p. 319..
  13. ↑ Guichenon с. 207..
  14. ↑ Ludovico Vergano, Storia di Asti, parte I, Asti 1951. Ото III, проимперски настроен, поддръжник на антипапа Климент III, е считан от много историци за син на Аделхайд, но всъщност е неин върл враг и се бори с помощта на жителите на Асти, за да вземе териториите от диоцеза на Асти. При смъртта на Аделхайд епископът получава директно от Хайнрих IV титлата „Граф на Асти“.
  15. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с 194
  16. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de MAURIENNE - AMEDEE
  17. ↑ (англ.) #ES Genealogy: The House of Savoy - Amadeo I "Coda"
  18. ↑ Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, doc. VII, с. 7 - 10
  19. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. CLV, pag 54
  20. ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 124
  21. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 16, с. 5
  22. ↑ а б в г д Paolo Buffo. PIETRO di Moriana-Savoia // Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 83. 2015. Посетен на 2023-6-6.
  23. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XXVII, с. 196 и 197
  24. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, с. 142
  25. ↑ а б Demotz, 2000 .
  26. ↑ La Chronique de Savoye. La Fontaine de Siloé, 1995. ISBN 978-2-908697-95-7. p. 297. Посетен на 30 octobre 2015. (на френски).
  27. ↑ а б в Sache, Bernard. Le siècle de Ripaille, 1350-1450. Montmélian, La Fontaine de Siloé, 2007. ISBN 978-2-84206-358-0. p. 324. Посетен на 23 janvier 2016. (на френски).
  28. ↑ Laurent Ripart, «L’anneau de saint Maurice », в Bernard Andenmatten, Annick Vadon, Agostino Paravicini Bagliani (dir.), , vol. 10, Lausanne, Cahiers Lausannois d’histoire médiévale, 1994, с. 465-91
  29. ↑ Andenmatten, Bernard, Ripart, Laurent. Héraldique et emblématique de la Maison de Savoie. Т. 10. Lausanne, Cahiers lausannois d'histoire médiévale, 1994. p. 65. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  30. ↑ а б Bussière, 2000 . с. 5-6
  31. ↑ (англ.) C. W. Previté-Orton, The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 240-241
  32. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, с. 142
  33. ↑ (англ.) C. W. Previté-Orton, The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 242
  34. ↑ Victor Flour de Saint-Genis, Histoire de Savoie, с. 180
  35. ↑ Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie. G. Barbier, 1660. p. 203-205. Посетен на юли 2022. (на френски).
  36. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 203
  37. ↑ Chronicon Santi Maxentii Pictavinis, Chroniques des Eglises d´Anjou', с. 398
  38. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. CCXV, с. 76
  39. ↑ а б в Bussière, 2000 , стр. 7-8.
  40. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XXXVII, с. 205
  41. ↑ Regesto dei Marchesi di Saluzzo (1091-1340), doc. 3, с 2
  42. ↑ Medlands. Bonifazio // Посетен на 2023-6-5.
  43. ↑ Anales De La Corona De Aragon, Volume 1, с. 33
  44. ↑ Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie. G. Barbier, 1660. p. с. 203-205. Посетен на юли 2022. (на френски).
  45. ↑ а б Les fondements idéologiques du pouvoir des comtes de la maison de Savoie (de la fin du Шаблон:S mini au début du XIII). Т. 3. Université de Nice, 1999. p. 833. Посетен на juillet 2022. (на френски).
  46. ↑ Histoire de Savoie d'après les documents originaux depuis les origines les plus reculées jusqu'à l'annexion. Т. 3. Chambéry, Conte-Grand & Cie, 1869. p. 630. Посетен на 12 септември 2016. (на френски).
  47. ↑ Palluel-Guillard .
  48. ↑ André Palluel-Guillard,La maison de Savoie : Une ambition millénaire. Editions Le Dauphiné libéré, 2005. ISBN 978-2-91173-969-9. с. 51. (на френски).
  49. ↑ De la marche des études historiques en Savoie et en Piémont, depuis le Шаблон:S- jusqu'à nos jours, et des développements dont ces études sont encore susceptibles. Puthod, 1839. p. 117. Посетен на avril 2020. (на френски).
  50. ↑ Demotz, 2000 .
  51. ↑ Domenico Carutti, Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an, Turin, 1889, p. 6, no XV ; p. 71, no CC. (présentation en ligne des documents : no XV [архив] ; no CC [архив]).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pietro I di Savoia и страницата Pierre Ier de Savoie в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_I_Савойски&oldid=12372073“.