Петър I Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петер I Савойски)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър.
Петър I Савойски
маркграф на Торино
Pietro I di Savoia Denaro Segusino.jpg
Управление1057 или 1060 – 9 юли 1078
НаследилОто I Савойски
НаследникАмадей II (де факто Аделхайд от Суза)
Лични данни
Роден
ок. 1043, 1047/1049 или 1048
Починал
9 юли 1478
Семейство
ДинастияДом Савоя
БащаОто I Савойски
МайкаАделхайд
БракАгнес Поатиенска
ПотомциАгнес
Алиса ?
Берта?
ГербArmoiries Savoie Ancien.svg
Петър I Савойски в Общомедия

Петър I Савойски, Петър от Мориен (на италиански: Pietro I di Savoia, на френски: Pierre Ier de Savoie, Pierre de Maurienne; * ок. 1043[1], 1047/1049[2] или 1048[3], † 9 юли 1078) от Дом Савоя е маркграф на Торино от 1060 г. до смъртта си. Понякога е включван, без следи от употреба в известните актове, в списъка на графовете на Савоя като 4-ти граф на Савоя.[4]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Петър, според френския историк Самюел Гишенон, е първороден син на Ото I (* 1030, † 1060), граф на Мориен, на Аоста и на Шабле, и на съпругата му Аделхайд (* 1016, † 1091), маркграфиня на Торино и Суза[5] от рода Ардуини. Негови дядо и баба по бащина линия са Хумберт I Белоръки, граф на Мориен и на Шабле, и Аксиленда или Аксилия,[6] а по майчина – Оделрик Манфред II, маркграф на Торино и Суза, и Берта от Отбертините.[7]

Има един или двама братя и две сестри:

Има и двама полубратя и една полусестра от първия брак на майка си с Херман IV Швабски, херцог на Швабия.

  • Ото I, баща

    Ото I, баща

  • Аделхайд, майка

    Аделхайд, майка

  • Амадей II, брат

    Амадей II, брат

  • Берта, сестра

    Берта, сестра

  • Хумберт I Белоръки, дядо по бащина линия

    Хумберт I Белоръки, дядо по бащина линия

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на дядо му Хумберт I между 1047 и 1048 г. неговият чичо Амадей го наследява във всичките му титли.[12] След смъртта на чичо му Амадей I след 12 декември 1051 г.[13][14], тъй като най-големият му син Хумберт е починал преди него, а вторият му син Аймон е духовник (може би също е починал преди него), неговите титли преминават към бащата на Петър, Ото.

През май 1057 г. Петър, родителите му Ото I и Аделхайд, брат му Амадей и двете му сестри правят дарение на църквата в Улкс.[15]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Петър става маркграф на Торино след смъртта на баща си Ото I, който умира млад, вероятно на 19 януари 1057 г.[16] или на 21 май 1060 г.[17], оставяйки всичките си потомци почти деца. Петър е поверен на регентството на младата си майка Аделхайд и управлява само номинално, тъй като властта се държи от нея. Аделхдайд освен съпруга си надживява и децата си и ефективно държи властта до смъртта си през 1091 г. в ролята си на регентка първо на Петър I и на брат му Амадей, а след това на Хумберт II – син на Амадей.

През 1064 г. Аделхайд е начело на управлението заедно със сина си Петър.[18] Тогава Петър I потвърждава, заедно с нея, дарение от трета страна на Абатство Фрутуария в Сан Бениньо (3 януари). Също около 1064 г. той се жени за Агнес Поатиенска, дъщеря на херцога на Аквитания Вилхелм VII и внучка на едноименната императрица. Този брак е в съответствие с политиката на майка му за създаване на широкообхватни политически връзки чрез бракове. Още един резултат от тази политика е бракът, скоро след това, между сестрата на Петър, ​​Берта, с Хайнрих IV.[19]

През същите години е изяснено разграничението между компетенциите на Петър, ограничени до управлението на Маркграфство Торино, и тези на по-малкия му брат Амадей II, който наследява графските прерогативи на Хумбертините в района на Бургундия и няма достъп до титлата на маркграф и след смъртта на Петър. Политическите ефекти от това разделение са смекчени от силното влияние, което майка им Аделхайд упражнява върху двата сектора, започвайки от годините на непълнолетието на Петър и Амадей. В района на Бургундия Аделхайд ръководи лично (1066 – 1067) споразуменията с епископа на Виен, свързани с потискането на злоупотребяващия монетен двор на Егбел, както и преговорите с Хайнрих IV по повод неговото слизане в Италия през Мон Сени (1076 – 1677). В тези случаи братът на Петър, Амадей, се ограничава до гарантиране на собственото си уважение към постановеното от майка им; в спора за Егбел той е придружен от Петър. Единственото относително автономно действие на Петър в областта на Бургундия[19] е потвърждението, чрез подпис без дата, на привилегия, дадена от дядо му Хумберт I, на канониците на „Сан Джовани“ и „Сан Орсо“ в Аоста (1040 г.); текстът подчертава, че в този случай Петър е действал като син на Ото и Аделхайд.[20]

На италианския фронт ситуацията е почти аналогична на бургундската. В почти всички документи, касаещи Петър, той е придружен от майка си. Той се появява в малка част от документите, които съставляват големия корпус от дарения на Аделахайд – документи, в които той действа като обикновен свидетел или декларира съгласието си. През юли 1078 г. Петър заедно с майка си Аделхайд и брат си Амадей прави дарение на Абатство „Новалеза“.[21]

Според Chronique de Savoye на Жан Кабаре д'Орвил абат Рудолф от Сен Морис д'Агон дава на Петър II Пръстена на Свети Маврикий.[22][23] Това е инсигния, наследена от последните крале на Бургундия чрез императора, даваща на графовете на Савоя [24] „могъщество чрез преноса на пръстена“.[25] Днес изглежда много вероятно Петър I да е бил този, на когото е бил даден пръстенът около 1076 г.[26] [24] [27] Той приема и титлата на абат.[22] Впоследствие този пръстен става знак за инвеститура за Савойския дом, както е и за кралете на Бургундия.[24]

Отношения с епископите[редактиране | редактиране на кода]

Петър действа по-автономно в контактите с епископите на Маркграфство Торино, по-специално с тези на Асти и Торино. В случая с Асти действията му са в съответствие с политиката на майка му Аделхайд, целяща да възстанови контрола на маркиза върху епархия със слабо присъствие на Ардуините. До 1066 г. тя е издигнала кандидатурата за епископ на Ингон, който е необичан от градската аристокрация; кандидатурата му е наложена със силата на оръжието през 1070 г. Около този период Петър влиза в конфликт с него относно Веца.

През 1078 г. Петър оказва военна помощ епископа на Торино Куниберт, който е в конфликт с монасите от манастира Сан Микеле дела Киуза, като предявява претенции да назначава техния абат. Конфликтът възниква през 60-те години на IX век и се задълбочава около 1078 г., когато Куниберт се опитва да прогони избрания от монасите абат с въоръжена намеса. Подкрепата на епископа, който е в трудни отношения с папа Григорий VII, би трябвало да се постави във връзка с отношението на равновесие, което майката му Аделхайд поддържа през онези години между папството, чиято централизираща политика тя подкрепя, и империята, с която е обвързана с брачни съюзи.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Последният датиран източник относно Петър е харта за Провостурата на Улкс от 1073 г.[19]

Петър I умира на 9 август 1078 г.,[28][29][30] вероятно насилствено.[31][32] След смъртта му е поставен въпросът за наследството между дъщеря му Агнес и брат му Амадей.[33] Изглежда, че въпросът е решен чрез следване на Салическия закон,[34] така че наследникът на Петър в неговите титли е брат му Амадей с името Амадей II.[35] Управлението на Амадей обаче е само номинално, тъй като то де факто остава в ръцете на майка им Аделхайд.[36]

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ ок. 1064[37] или 1078[38] за Агнес Поатиенска (или Агнес Аквитанска, * ок. 1052, † сл. 18 юни 1089), дъщеря на Вилхелм VII[39], граф на Поатие и херцога на Аквитания (1039 – 1058), и Ема от Шартър[40], и вдовица на крал Рамиро I Арагонски от 1064 г., от която има една, две или три дъщери:

Титли и домейни[редактиране | редактиране на кода]

Френският историк Самюел Гишенон (1660) го определя като Петър Савойски, маркиз на Суза и Италия.[48] Баща му Ото I разделя имуществото си между двамата си сина: Петър, най-големият, наследява италианските земи и маркграфската титла от Ардуините, а по-малкият му брат Амадей – земите на Кралство Бургундия и титлата „граф“ от Хумбертините.[49][50] Виктор Флур дьо Сен Жени (1869) посочва, че в продължение на няколко години двамата братя имат съвместно притежание на савойските владения на баща им.[51]

След смъртта на Петър майка му Аделхайд от Суза си връща наследството – италианските земи, които предава на внучката си Агнес Савойска.[52] Агнес е съпруга на Фридрих от Монбелиар.[52]

Някои автори считат Петър за 4-ти граф на Савоя.[53][54] Титлата граф на Савоя всъщност се използва само от граф Амадей III, през 1125 г. [55] [56] Въпреки това братът на Петър Амадей II, който наследява графския дял от баща си, е споменат като граф на Сабаудия след смъртта на Петър.[57]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Previté-Orton, 1912 (lire en ligne).
  2. ↑ MedLands (lire en ligne).
  3. ↑ Histoire de Savoie d'après les documents originaux depuis les origines les plus reculées jusqu'à l'annexion. Т. 3. Chambéry, Conte-Grand & Cie, 1869. p. 630. Посетен на 12 septembre 2016. (на френски).
  4. ↑ Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име Sabaudia p.6
  5. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 203
  6. ↑ Domenico Carutti (a cura di), Regesta comitum Sabaudiæ, Torino, 1889, с. 196-197
  7. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 200
  8. ↑ Georg Heinrich Pertz (a cura di), Chronica et annales ævi Salici, in Monumenta Germaniæ Historica, volume VI, Hannover, Impensis Bibliopolii Aulici Hahniani, 1844, с. 695
  9. ↑ Pertz V p. 319..
  10. ↑ Guichenon с. 207..
  11. ↑ Ludovico Vergano, Storia di Asti, parte I, Asti 1951. Ото III, проимперски настроен, поддръжник на антипапа Климент III, е считан от много историци за син на Аделхайд, но всъщност е неин върл враг и се бори с помощта на жителите на Асти, за да вземе териториите от диоцеза на Асти. При смъртта на Аделхайд епископът получава директно от Хайнрих IV титлата „Граф на Асти“.
  12. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с 194
  13. ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de MAURIENNE - AMEDEE
  14. ↑ (англ.) #ES Genealogy: The House of Savoy - Amadeo I "Coda"
  15. ↑ Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, doc. VII, с. 7 - 10
  16. ↑ Шаблон:La Regesta comitum Sabaudiae, doc. CLV, pag 54
  17. ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 124
  18. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 16, с. 5
  19. ↑ а б в Paolo Buffo. PIETRO di Moriana-Savoia. // Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 83. 2015. Посетен на 2023-6-6.
  20. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XXVII, с. 196 и 197
  21. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, с. 142
  22. ↑ а б Demotz, 2000 .
  23. ↑ La Chronique de Savoye. La Fontaine de Siloé, 1995. ISBN 978-2-908697-95-7. p. 297. Посетен на 30 octobre 2015. (на френски).
  24. ↑ а б в Sache, Bernard. Le siècle de Ripaille, 1350-1450. Montmélian, La Fontaine de Siloé, 2007. ISBN 978-2-84206-358-0. p. 324. Посетен на 23 janvier 2016. (на френски).
  25. ↑ Laurent Ripart, «L’anneau de saint Maurice », в Bernard Andenmatten, Annick Vadon, Agostino Paravicini Bagliani (dir.), , vol. 10, Lausanne, Cahiers Lausannois d’histoire médiévale, 1994, с. 465-91
  26. ↑ Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име Demotz с.186
  27. ↑ Andenmatten, Bernard, Ripart, Laurent. Héraldique et emblématique de la Maison de Savoie. Т. 10. Lausanne, Cahiers lausannois d'histoire médiévale, 1994. p. 65. Посетен на 17 octobre 2015. (на френски).
  28. ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 240 и 241
  29. ↑ MedLands (онлайн).
  30. ↑ Previté-Orton, 1912 (онлайн).
  31. ↑ « Contribution a l'histoire de l'attitude des Royaumes Pireneens dans la querelle des Investitures : de l'origine de Berthe, reine d'Aragon et de Navarre », в Estudios Genealogicos, Heraldicos y Nobilarios en Honor de Vicente Cadenas y Vicent, Vol 2, Hidalguía, 1978, .
  32. ↑ Bussière, 2000 .
  33. ↑ (англ.) C. W. Previté-Orton, The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 240-241
  34. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, с. 142
  35. ↑ (англ.) C. W. Previté-Orton, The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 242
  36. ↑ Victor Flour de Saint-Genis, Histoire de Savoie, с. 180
  37. ↑ Previté-Orton, 1912 .
  38. ↑ Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie. G. Barbier, 1660. с. Шаблон:Pp. Посетен на juillet 2022. (на френски).
  39. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 203
  40. ↑ Chronicon Santi Maxentii Pictavinis, Chroniques des Eglises d´Anjou', с. 398
  41. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. CCXV, с. 76
  42. ↑ Bussière, 2000 , стр. 7-8.
  43. ↑ Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XXXVII, с. 205
  44. ↑ Regesto dei Marchesi di Saluzzo (1091-1340), doc. 3, с 2
  45. ↑ Medlands. Bonifazio. // Посетен на 2023-6-5.
  46. ↑ а б Bussière, 2000 , стр. 7-8.
  47. ↑ Anales De La Corona De Aragon, Volume 1, с. 33
  48. ↑ Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie. G. Barbier, 1660. с. Шаблон:Dabbr 203-205. Посетен на juillet 2022. (на френски).
  49. ↑ Bussière, 2000 .
  50. ↑ Les fondements idéologiques du pouvoir des comtes de la maison de Savoie (de la fin du Шаблон:S mini au début du XIII). Т. 3. Université de Nice, 1999. p. 833. Посетен на juillet 2022. (на френски).
  51. ↑ Histoire de Savoie d'après les documents originaux depuis les origines les plus reculées jusqu'à l'annexion. Т. 3. Chambéry, Conte-Grand & Cie, 1869. p. 630. Посетен на 12 септември 2016. (на френски).
  52. ↑ а б Les fondements idéologiques du pouvoir des comtes de la maison de Savoie (de la fin du Шаблон:S mini au début du XIII). Т. 3. Université de Nice, 1999. p. 833. Посетен на juillet 2022. (на френски).
  53. ↑ Palluel-Guillard .
  54. ↑ La maison de Savoie : Une ambition millénaire. Editions Le Dauphiné libéré, 2005. ISBN 978-2-91173-969-9. с. 51. (на френски).
  55. ↑ De la marche des études historiques en Savoie et en Piémont, depuis le Шаблон:S- jusqu'à nos jours, et des développements dont ces études sont encore susceptibles. Puthod, 1839. p. 117. Посетен на avril 2020. (на френски).
  56. ↑ Demotz, 2000 .
  57. ↑ Carutti, Domenico. Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. Turin, 1889. с. Шаблон:P.6, Шаблон:N°Шаблон:XV ; Шаблон:P.71, Шаблон:N°Шаблон:CC. Посетен на avril 2020. (на латински) (présentation en ligne des documents : [[iarchive:regestacomitums00carugoog/page/n22/mode/2up|Шаблон:N°Шаблон:XV]] ; [[iarchive:regestacomitums00carugoog/page/n86/mode/2up|Шаблон:N°Шаблон:CC]]).
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pietro I di Savoia“ и страницата „Pierre Ier de Savoie“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_I_Савойски&oldid=11821718“.