Петър Попович (Пеция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Попович
сръбски хайдутин
Petar Popović Pecija.jpg
Роден
1826 г.
Починал
29 август 1875 г. (49 г.)
Ясеновац
Националност Флаг на Сърбия Сърбия
Петър Попович в Общомедия

Петър Попович (сръбска кирилица: Петар Поповић; 1826 – 29 август 1875 г.), известен като Пеция е сръбски хайдутин и бунтовнически лидер в две въстания срещу Османската империя в региона на Босненска Крайна – едното през 1858 г., а другото през 1875 г.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Петър Попович е роден в сръбско православно семейство в село Буцевиц, в Крупа на Уна (дн. Босна и Херцеговина), през 1826 г. Баща му се казва Петър, а майка му Илинка. Той прекарва по-голямата част от живота си в Босанска Костайница. Той е самоук, освен сръбски говори също турски. Като противник на османската държава, Петър, само на 22-годишна възраст през 1848 г., се присъединява към хайдути и активно, през останалата част от живота си, се бори с турците.

Първо въстание[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 1858 г. въстанието избухва в северозападна Босна, в резултат от османския натиск срещу местното сръбско население. В Иванишка в Крупа, сръбското население възстава. След кратки престрелки около Иванишка, другите села се вдигат на оръжие. През юни 1858 г. въстанието се разширява в Кнецполя. Воеводите са бившият хайдутин Петър Попович-Пециа, Петър Гараца, Симо Чосич и Ристо Джеич. Селското население на Кнецполя е предимно от сръбско-православно, докато мюсюлманското население предимно живее в градовете. На 20 юни, бунтовниците изтласкват мюсюлманите в град Нови. Около 600 бунтовници призовани извън Нови град, планират да атакува града. В същото време, Пециа и Гараца призовават около 3000 бунтовници, които отиват в Иванишка, за да помогнат на местните бунтовници. На 4 юли, в битката при Доляно, в близост до Бихач, около 100 турци падат, докато Джеик преминава в Австрия, опитвайки да се убеди австрийците да помогнат. На 15 юли, опората при Иванишка, където са Пеция и Гараца, се разпада. Бунтовнически групи близо Иванишка са разгромени, а Пеция и Гараца са от малкото оцелело въстаници в Кнецполя.

По това време османските войски се укрепват с помощни отряди, които са изпратени от всички региони на Босна и на 21 юли се състои битката за Тавия, близо до съвременния Костайница. Около 1000 бунтовника защитават окопите, но не успяват да се противопоставят и повечето от тях решават да избягат в Австрия след поражението. На следващия ден, се води битка в района на село Кулян. Пеция и Гараца, отслабнали от напускането на големия брой бунтовници, нямат силата да дадат сериозен отпор на добре организираната османска армия, затова те решават да избягат в Австрия. Въпреки това австрийците им отказват защита. Пеция и Гараца не се предават и с около 300 бунтовника пробиват османската блокада и избягват нагоре, в планината Просар.

В следващите месеци, Пеция и Гараца продължават да се борят при Кнецполя, обаче мащабите на въстанието намаляват. През декември, Гараца е убит близо до Костайница. След смъртта му, Пеция се оттегля в Австрия, но Австрийското правителство го залавя и предава на турците срещу 5000 гроша. Той е отведен в Константинопол, където е изправен пред съда. Там е осъден на смърт, защото, според обвинението, убива 98 турци. Смъртната присъда трябва да се извърши в родния му град Босна Еялет. По време на пътуването, Пеция успява да избяга и се премества в Княжество Сърбия.

Пребиваване в Крагуевац и Белград[редактиране | редактиране на кода]

За този период няма много информация. Според архимандрит Вуясинович той е посрещнат от княз Михайло, който го назначава да пази Крагуевац; Според Д. Алексич той е работи в леярната в Крагуевац; а според М. Екмецис е охрана в леярната Крагуевац. Той остава в Сърбия, докато избухва въстанието в Босна през 1875 г.

Босненско въстание (1875 – 1877)[редактиране | редактиране на кода]

Той веднага се присъединява към въстанието в Босненска Крайна (1875) и се бори в Гацниша на 28 август. Пеция за пореден път доказва, че е един от най-опитните вождове. Въпреки това, малко по-късно, поради предателството на Илия Цолановик, турците изненадват бунтовниците и след дълъг и жесток бой унищожават хайдушката групата, като само около 50 остават с Пеция и продължават борбата на брега на Сава.

Пеция и неговите бунтовници успяват да се възползват от една лодка и пресичат реката, но без защита. Повечето от мъжете умират от турските куршуми. Само Пеция и още двама мъже оцеляват, но Пеция от нервност и смелост вместо да избяга, излиза на открито и извиква: „Хей, турци, само да ви кажа, че не убихте Пеция, той все още е жив и веднага ще си отмъсти.“ Един куршум го удря в главата и той умира веднага, в нощта на 29 август 1875 г. Пеция, заедно с другите мъже, е погребан в село Ябланац. Едно десетилетие след смъртта му, останките на Пеция са преместени и съхранени в манастира Мостаника, в подножието на Козара близо до Козарска Дубица.

След смъртта[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Пеция, той е погребан на австрийската страна на река Сава, в района на Ясеновац. На сърбите не е позволено да преместят останките му в Босна. Сърбите от Козарска Дубица, сред които са Остожа Косанович, Йово Субановиц, Димитрие Мосалявиц, започват инициатива по преместване на останките на Пеция в Босна през 1901 г., за да го погребат с достойнство. Те, заедно с един свещеник от Млака, се договорят тайно да изровят останките и да ги прехвърлят в Козарска Дубица, където ги остават на тавана на Йован Жажцакин. Когато австрийците научават на това, Жажцакин и останалите прехвърлят останките му в манастира Мостаника, където е бил погребан. Архимандрит Кирил Хаджич предоставя права за погребението му в манастира (1885 – 86). През 1910 г. игуменът Ивансис благославя гроба му. През 1933 г. е издигнат мемориал, извън манастира, посветен на Пеция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]