Пиета (Анибале Карачи)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиета
(Анибале Карачи)
Annibale Carracci 1560-1609 Pieta.jpg
Анибале Карачи
Година 1600 г.
Техника маслени бои върху платно
Размери 156 × 149 cm
Изложена Музей Каподимонте, Неапол, Италия

„Пиета“ (на италиански: Pietà) е картина рисувана през 1600 г. от италианския художник Анибале Карачи, използвана техника маслени бои върху платно, изложена в зала 20 на Музей Каподимонте, Неапол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Микеланджело, „Пиета“, 1497 – 1499, Рим, Ватикана, базилика Свети Петър

От различни източници се разбира, че картината „Пиета“ е рисувана от Анибале Карачи по поръчка на Одоардо Фарнезе (кардинал), за да бъде поставена в частния параклис на фамилията в двореца Фарнезе, Рим.

Въз основа на множество изследвания, датата на създаване на платното е определена между 1598 и 1600 г. Както много други картини от Колекция Фарнезе, така и тази бива преместена в двореца на фамилията в Парма. Наследената от Карлос III колекция пристига в Неапол между 17351739 г. и в наши дни картината на Анибале Карачи е изложена в Музей Каподимонте, Неапол.

Платното признато за една от най-добрите работи на художника, намира отглас в безброй копия и деривации, които безспорно свидетелстват за огромния успех на тази картина, наложена като истински канон за представянето на „Пиета“ в бароковия период.

Описание и стил[редактиране | редактиране на кода]

Антонио да Кореджо, „Плач за мъртвия Христос“, 1524, Национална галерия, Парма

При задълбочено наблюдение на картината на Анибале Карачи, безспорно можем да открием, повлияването на художника от статуята Пиета на великия Микеланджело Буонароти, майсторски пресъздадена в платното макар и с малки изменения.

И в трите ранните версии на предварителния дизайн изработен от Анибале Карачи, позицията на тялото на Христос е много близка до тази в скулптурата на Микеланджело, но за разлика от ренесансовата статуя, тук Христос не е поставен в скута на Дева Мария, която позиция се забелязва в картината „Плач за мъртвия Христос“ на Антонио да Кореджо. И в трите подготвителни варианта майката е приседнала, държейки главата и раменете на сина си в скута си. Крайният резултат, който виждаме в картината на Анибале Карачи е оригинална комбинация от два ренесансови модела, „Пиета“ на Микеланджело Буонароти и „Плач за мъртвия Христос“ на Антонио да Кореджо.

В картината си Анибале Карачи използва пирамидална композиционна схема, в която вмъква и два ангела, единият от които държи лявата ръка на Христос. Вторият малък ангел е изобразен в дясната страна на платното, убол пръста си в короната от тръни на мъченика и обърнал поглед директно към наблюдателя, приканвайки го със своето скръбно изражение да размишлява върху страданията, претърпени от Исус. В образа на Дева Мария художникът е пресъздал примирена със съдбата, страдаща майка, която държи главата на сина си в дяната си ръка. В тъмнината на нощта виждаме майката, сина и ангелите събрани в сцена извършваща се пред отворения гроб на Христос. Светлинните ефекти и силните цветове, създават в картината атмосфера на задушевна интимност между героите.

В последствие са създадени множество копия на картината, рисувани от различни художници.

Подготвителни рисунки[редактиране | редактиране на кода]

Копия на картината „Пиета“ от Анибале Карачи[редактиране | редактиране на кода]

Картини на Анибале Карачи в Музей Каподимонте[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pietà (Annibale Carracci)“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.