Питър Брукс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Питър Брукс
Peter Brooks
американски литературовед
Роден
1938 г. (78 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Литературна теория, психоанализа
Образование Харвардски университет
Лондонски университетски колеж
Сорбона
Работил в Йейлски университет
Вирджински университет
Принстънски университет
Оксфордски университет
Повлиян Пол де Ман

Питър Брукс (на английски: Peter Brooks) е американски литературовед, почетен професор по сравнително литературознание в Йейлския университет и Андрю Мелън изследовател в департамента по сравнително литературознание и в Центъра за човешки ценности в Принстънския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1938 година в САЩ. Получава бакалавърската (1959) и докторската си степен (1965) от Харвардския университет. След това специализира в Лондонския университетски колеж (на английски: University College London, (UCL) със стипендия „Маршал“ и в Сорбоната.

Преподавателската си кариера започва в Йейл през 1965 г. и пак там става професор на пълен щат през 1975. През 1980 г. вече е Честър Трип професор по хуманитаристика. Професор след това в департамента по англицистика и в Училището по право към Университета на Вирджиния, за да се върне накрая отново в Йейл. Гост професор в Оксфорд през 2001 – 2002 г.

През 1997 г. става почетен доктор на Екол нормал (на френски: École normale supérieure, ENS) в Париж.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Сред многото му приноси е и създаването на Центъра по хуманитарни науки „Уитни“ в Йейлския университет.

Брукс е интердисциплинен учен, чиято работа най-често е в точката на пресичане на френската и английската литература, правото и психоанализата. Повлиян е от колегата си в Йейл Пол де Ман, на когото посвещава първата си книга – „Четенето на сюжета: Проектиране и намерение в повествованието“, в която се опира на повествователните кодове, въведени от Ролан Барт, като обаче от общо петте поставя акцент върху два – херменевтичния и проеретичния.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии, сборници с есета

  • The Novel of Worldliness: Crébillon, Marivaux, Laclos, Stendhal (Светският роман: Кребийон, Мариво, Лакло, Стендал) (1969)
  • The Melodramatic Imagination: Balzac, Henry James, Melodrama, and the Mode of Excess (Мелодраматичното въображение: Балзак, Хенри Джеймс, мелодрамата и модусът на ексцеса) (1976)
  • Reading for the Plot: Design and Intention in Narrative (Четенето на сюжета: Проектиране и намерение в повествованието) (1984)
  • Body Work: Objects of Desire in Modern Narrative (Работата на тялото: Обектите на желанието в модерното разказване) (1993)
  • Psychoanalysis and Storytelling (Психоанализа и разказване) (1994)
  • Law's Stories: Narrative and Rhetoric in the Law (Разкази от правния свят: Повествование и реторика в правото) (съредактор заедно с Пол Геуирц, 1996)
  • Troubling Confessions: Speaking Guilt in Law and Literature (Развълнувани изповеди: Изговарянето на вината в правото и литературата) (2000)
  • Whose Freud? The Place of Psychoanalysis in Contemporary Culture (Чий Фройд: Мястото на психоанализата в съвременната култура) (съредактор заедно с Алекс Уолак) (2000)
  • Realist Vision (Реалистичният подход) (2005)
  • Henry James Goes to Paris (Хенри Джеймс в Париж) (2007)
  • Enigmas of Identity (Енигмите на идентичността) (2011)
  • Anthologie du mélodrame classique (съсъставител заедно с Мириам Фатен Сфар, 2011)

Художествени произведения

  • World Elsewhere (Някъде в света) (2000)
  • The Emperor's Body (Тялото на императора) (2010)

По-важни студии и статии

  • Romania and the Widening Gyre“. – PMLA, 1972, Vol. 87, No. 1, pp. 7 – 11
  • Virtue and Terror: The Monk“. – ELH, 1973, Vol. 40, No. 2, pp. 249 – 263
  • Man and His Fictions: One Approach to the Teaching of Literature“. – College English, 1973, Vol. 35, No. 1, pp. 40 – 49
  • „Structuralist Poetics. Structuralism, Linguistics, and the Study of Literature by Jonathan Culler“. – Diacritics, 1976, Vol. 6, No. 1, pp. 23 – 26
  • „Freud's Masterplot“. – Yale French Studies, 1977, Vol. 55/56, pp. 280 – 300
  • Godlike Science/Unhallowed Arts: Language and Monstrosity in Frankenstein“. – New Literary History, 1978, Vol. 9, No. 3, pp. 591 – 605
  • Fictions of the Wolfman: Freud and Narrative Understanding“. – Diacritics, 1979, Vol. 9, No. 1, pp. 71 – 81
  • Repetition, Repression, and Return: Great Expectations and the Study of Plot“. – New Literary History, 1980, Vol. 11, No. 3, pp. 503 – 526
  • The Novel and the Guillotine; Or, Fathers and Sons in Le Rouge et le noir“. – PMLA, 1982, Vol. 97, No. 3, pp. 348 – 362
  • Narrative Transaction and Transference (Unburying „Le Colonel Chabert“)“. – Novel: A Forum on Fiction, 1982, Vol. 15, No. 2, pp. 101 – 110
  • Incredulous Narration: Absalom, Absalom!“. – Comparative Literature, 1982, Vol. 34, No. 3, pp. 247 – 268
  • The Idea of a Psychoanalytic Literary Criticism“. – Critical Inquiry, 1987, Vol. 13, No. 2, pp. 334 – 348
  • Storied Bodies, or Nana at Last Unveil'd“. – Critical Inquiry, 1989, Vol. 16, No. 1, pp. 1 – 32
  • Aesthetics and Ideology: What Happened to Poetics?“. – Critical Inquiry, 1994, Vol. 20, No. 3, pp. 509 – 523
  • A Beginning in the Humanities“. – PMLA, 2000, Vol. 115, No. 7, pp. 1955 – 1957

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dino Felluga, „Modules on Brooks: On Plotting“, Introductory Guide to Critical Theory, Purdue University ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]