Пламен Вълчев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пламен Вълчев
български художник
Роден
16 април 1951 г. (73 г.)
Учил вНационална художествена академия

Пламен Петров Вълчев е български художник, професор в Националната художествена академия (НХА).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 16 април 1951 г. в София в семейството на художника Петър Нинков Вълчев. Родът му е от град Кула. Завършва специалност „Живопис“ в класа на професор Петър Михайлов в Художествената академия през 1977 г.[1] Работи като учител в Националната художествена гимназия.[2] От 1981 до 2017 г. работи като асистент, доцент и професор по живопис в специалност „Плакат и визуална комуникация“ при НХА.[1] Работи и като заместник-ректор на НХА.[3]

Участва в множество изложби в България, Швеция, Норвегия, Германия, Чехия, Турция и Гърция.[1] Негови картини са изложени в Добричката художествена галерия.[4]

През 2015 г. участва в комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика на Столичен общински съвет.[5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Пламен Вълчев се свързва с пресъздаването образа на Васил Левски в изобразителното изкуство.[6] През 1987 г. създава картината „Губя само мене си...“, в която предава Апостола Васил Левски „с меланхоличен лик, погледът е мътен, премрежен, печален, зареян нейде в невнятната безкрайност; опрял е Дякона главата си на стената с безнадеждност и обреченост. Облечен е в изхабено шаячно палто, измачкано, яката от лявата му страна е вдигната, от дясната – не, шията е оголена, сякаш готова още отсега за въжето. Ръцете на Апостола са кръстосани, дясната стиска силно левия лакът, цялата поза на снагата му подсказва примиреност и causa perduta.“[7] През 2018 г. картината е отпечатана в календар на Общобългарския комитет „Васил Левски“.[8] През 1988 г. рисува „И студ, и мраз...“, също вдъхновена от Апостола.[9]

Същата година участва в изложба от картини с Левски на открито в градинката „Кристал“ в София.[10]

По проект на проф. Пламен Вълчев през 2017 г. е изработена и монтирана паметна плоча-барелеф на кулския художник Йордан Николов Гешев във връзка със 110-ата годишнина от неговото рождение. Тя е експонирана върху чешма в двора на СУ „Васил Левски“ в Кула, където е била родната къща на Йордан Гешев.[1]

През 2020 г. участва в изложба на картини на автомобили в галерия „Серяковата къща“ в Троян, в която са представени сто картини от частна колекция.[11]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. е носител на Наградата на София за принос в развитието на изобразителните изкуства.[1]

Маркоиздаване[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 г. е пусната пощенска марка от серия на тема „Строители на българската държава“ от Дея Вълчева, по картини на Пламен Вълчев.[12]

През 2017 г. създава пощенска карта (пощенско-филателно издание), посветено на 180 г. от рождението на Васил Левски.[6]

През 2018 г. са издадени две пощенски марки на тема „Световно първенство по футбол – Русия 2018“, нарисувани от Пламен Вълчев.[13]

През 2019 г. става член на Специализиран експертен съвет по маркоиздаване, който действа за две години, започвайки от 12 ноември 2019 г.[14]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Изоставена“[15]
  • „Губя само мене си...“ (1987)[7]
  • „И студ, и мраз...“ (1988)[9]
  • „Цар Самуил посреща ослепените си войници“[16]
  • „Равносметка“ (ок. 1988)[17]
  • „Пролетно тайнство“ (ок. 1989)[18]
  • „Децата на града“ (1984)[19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е проф. Пламен Петров ВЪЛЧЕВ (vidin-almanac.bg) // Видински Алманах. Видински АЛМАНАХ. Посетен на 15 април 2021 г.
  2. ↑ Еленкова, Людмила. Ясен Гюзелев: Когато видя вътрешно всичките рисунки, тогава взимам молива // nalis.bg. NALIS Foundation. Посетен на 15 април 2021 г.
  3. ↑ Макрокосмос за двама // krug-bg.org. 30 май 2012 г. Посетен на 15 април 2021 г.
  4. ↑ Живопис // dobrichgallery.org. Художествена галерия – Добрич. Архивиран от оригинала на 2021-04-15. Посетен на 15 април 2021 г.
  5. ↑ Проект „Повишаване активността на гражданския сектор за налагане на прозрачност в работата на Столичен общински съвет“ // forum-bg.org. Фондация „Форум за наблюдение и анализ на публични политики" – ФОРУМ, 2015 г. Посетен на 21 април 2021 г.[неработеща препратка]
  6. ↑ а б Спасов, Николай. В Карлово валидираха пощенска карта, посветена на 180 – годишнината от рождението на Васил Левски // trud.bg. „Труд медия“ ЕООД. Посетен на 15 април 2021 г.
  7. ↑ а б Новков, Митко. На Дякона Левски Светото Евангелие, рисувание– трета (последна) част // www.marginalia.bg. Marginalia, 12 октомври 2015 г. Посетен на 15 април 2021 г.
  8. ↑ КАЛЕНДАРЪТ 2019 Г. НА ОБК “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ ЗА 2019 Г. // vasil-levski.bg. Общобългарски Комитет „Васил Левски“, 17 декември 2018 г. Посетен на 15 април 2021 г.
  9. ↑ а б Левски през погледа на българските художници // www.ploshtadslaveikov.com. Площад Славейков ЕООД, 19 февруар 2016 г. Посетен на 15 април 2021 г.
  10. ↑ Рошкев, Стоил. Изложба от картини с Левски на открито в центъра на София // bntnews.bg. Българска национална телевизия, 17 юли 2017 г. Посетен на 15 април 2021 г.
  11. ↑ Петрова, Галя. Събраха картини на коли на уникална изложба // politika.bg. „Вестник Телеграф“ ЕООД, 21 юли 2020 г. Посетен на 15 април 2021 г.
  12. ↑ Общонародна почит // www.zabukvite.org. Университет по библиотекознание и информационни технологии, октомври 2014 г. Архивиран от оригинала на 2021-04-15. Посетен на 15 април 2021 г.
  13. ↑ Откриването на Световното първенство по футбол се отбелязва с пощенско-филателно издание // www.cross.bg. Агенция Кросс, 14 юни 2018 г. Посетен на 15 април 2021 г.
  14. ↑ Желязков, Росен. Заповед № РД-08-539/12.11.19 г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България // www.mtitc.government.bg. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България, 12 ноември 2019 г. Посетен на 15 април 2021 г.
  15. ↑ Изоставена // www.artprice.bg. ArtPrice.bg, 2008 г. Посетен на 15 април 2021 г.
  16. ↑ Благоев, Горан. Онзи прочут Самуил! // epicenter.bg. Епицентър.бг, 6 октомври 2014 г. Посетен на 15 април 2021 г.
  17. ↑ Националната художествена академия излага живопис, създадена между 1944 и 1989 г. // impressio.dir.bg. Dir.bg, 5 април 2021 г. Посетен на 15 април 2021 г.
  18. ↑ Картина проф. Пламен Вълчев темпера // balkan.auction. Аукцион.БГ ООД, 8 април 2021 г. Архивиран от оригинала на 2021-04-15. Посетен на 15 април 2021 г.
  19. ↑ Христо Смирненски. Фотоархив // www.slideshare.net. Scribd. с. 25. Посетен на 15 април 2021 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пламен_Вълчев&oldid=12130885“.