Пневмокониоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пневмокониоза е сборно понятие за реакция на белодробната тъкан спрямо инхалиран прах[1]. Тъканната реакция може да бъде преходна, доброкачествена или да доведе до образуване на грануломи с трайна ретикуларна формация или колагенна фиброза.

Белите дробове на един здрав човек (вляво), и белите дробове на човек, който развива пневмокониоза (вдясно). Източник[2].

Видове пневмокониоза[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от инхалационния прах, се разграничават следните видове пневмокониоза[1]:

  • силикоза[3] (най-старата професионална болест, установена в мумии на строители на пирамидите), причинена от свободен кристален силициев двуокис;
  • антракосиликоза (от въглищен прах[4] със съдържание на кварц под 10%);
  • карбокониоза (въздействие на чист въглерод – графит, саджи, кокс);
  • каолиноза (след пръдолжително вдишвание на голямо количество чист каолин, или прахов аерозол с кварцов примес);
  • пневмокониоза от слюда (от мусковит или флогопит);
  • пневмокониоза от цимент;
  • нефелинова пневмокониоза (от вдишвание на аерозол на алуминиев силикат нефелин);
  • апатитоза (от фосфорен анхидрид с примес на калций, желязо и флуор);
  • сидероза (прах на желязо, вдишано в чист вид, или в различни смеси с други минерали, пари и газове);
  • пневмокониоза от алуминий (финодисперсен алуминиев прах, боксит и криолит, алуминиеви абразиви);
  • берилиоза (прах на берилия; берилиевият флуорид, хлорид, нитрит и сулфат, и други съединения);
  • баритоза (при добива на чист барит или смилането на бил пигмент – литопон, и други);
  • Пневмокониоза от азбест (азбестоза);
  • станоза (развива при инхалиране на парите на калая);

и от вдишване на аерозол на други не са токсични и неразтворими видове прах. Рискът от развитие на болестта зависи от общото (сумарното) количество прах, попадащо в дихателната система[5].

Застрашени групи[редактиране | редактиране на кода]

Всички дейности, свързани с наличие на аерозол на прах, представляват опасност за здравето на работниците: каменоделците, миньорите, колоездачите, и други работници, експонирани на прах.

Признаци на заболяването[редактиране | редактиране на кода]

Оплаквания могат да липсват или да са неспецифична – кашлица, експекторация с черно (цветът зависи от цвета на прах) оцветяване. Задух не се наблюдава, освен при съпътствуваща обструкция на дихателните пътища.

Подробни проучвания на вентилаторната функция показват незначително понижаване на виталния капацитет с нарастване на категорията на пневмокониозата и нарушено разпределение на газовете в емфизематозните участъци. Тези отклонения сами по себе си не са в състояние да доведат до оплаквания (ако не се прибави друго белодробно заболяване, като туберкулоза, хроничен бронхит)[1].

Болестта се развива незабелязано. Първо се отбелязват болки в гърдите, суха кашлица.

Основно значение за диагнозата има рентгеновото изследване, и изяснена експозиция на прах.

Азбестоза

Лечението[редактиране | редактиране на кода]

Лечението е симптоматично[1] (тъй като самото заболяване е неизлечимо и необратимо[6][2][4][7]). То се състои в борба с бронхиалната обструкция, хипоксемията, кашлицата, задръжката на секрет с вторична белодробна инфекция и десностранното сърдечно обременяване.

Пневмокониоза е нелечимо и необратимо. Но състоянието на пациента може да се подобри, така че той в някои случаи да може да работи, ще живее по-дълго, и животът му ще бъде по-пълноценен[8].

За лечение на пневмокониоза или силикоза може да се използва бронходилататори (лекарства, които помагат разширяват дихателните пътища), или допълнителен кислород. След като е установено, че появата на болестта, е важно за защита на белите дробове срещу инфекциозни заболявания на дихателната система[8].

При лечението на пациентите трябва да се съсредоточи върху мерките за намаляване на депозитите прах в белите дробове; и подобряване на неговото отстраняване от тях; и които забавят развитието на фиброзни процес в белите дробове. В същото време да извършва дейности, които увеличават (общо) на съпротивлението на пациент, увеличаване на белодробната вентилация и циркулация. Използват се:[8]

  • Вдишване на аерозолен разтвор (алкална и сол-алкална). Това активира покривните тъкани (лигавицата на дихателните пътища), изтънява слуз разположен върху тях; и по този начин – допринася за отстраняване (частично) прах. Използване на 2% разтвор на натриев бикарбонат – една сесия на ден продължителност на 5 – 7 минути при оптимална температура на аерозол 38 – 40 °С; курс – 15 – 20 сесии. Като аерозол могат да се използват алкални и калциеви минерални води.
  • Ако пациентът не е определена туберкулоза, а след това за забавяне на фиброзния процес се използват физиотерапевтични методи: гръдни облъчване с ултравиолетови лъчи; и висока честота на електрическо поле. Смята се, че ултравиолетовите лъчи повишават съпротивителните сили на организма; и електрическо поле (висока честота) подобрява лимфен и кръвен поток (в белодробната циркулация).

Профилактиката[редактиране | редактиране на кода]

Основа на техническата профилактика е праховият контрол[7][2]. Средносменните концентрации от дихателната зона на работника трябва да бъде по-ниска от гранична стойность ГС (пределно допустима концентрация ПДК, Permissible Exposure Limit PEL). За тази цел могат да се използват: безотпадъчни технологии, променящите се технологии, автоматизация на производството, изолация източници на прах (херметизация и капсуловка), пневмотранспорт, добра промишлена вентилация, оросяване на отбитата маса (вътре в мината)[9], мониторинг на концентрацията на прах в зоната на дишане[10], и много други.

Медицинската профилактика обхваща предварителни и периодични прегледи, курортно лечение на застрашените и заболелите в специальизирани санаториуми, диспансерно наблюдение.

Използването на респираторов обикновено не осигурява профилактика на заболявания[11][12]; но малко по малко намалява риска от заболявания, и забавя появата и развитието. Ето защо работодателят е длъжен да осигури на служителите средства за защита от прах; и тези респиратор трябва да отговарят на условията на работното място[13][14], и те трябва да отговарят на всеки служител.

Лицата с клинична диагноза пневмокониоза трябва да преминат прахова работа (за трудова експертиза). Работниците със запазена функции са в състояние да извършат работа без контакт с прах и дразнещи газове. Ако трудоустройството им не свързано с деквалификация, определя се трета група инвалидност за компенсиране на разликата в заплата.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Бурилков, Тодор. Професионални белодробни болести. София, Издателство „Медицина и физкултура“, 1990. с. 193.
  2. ↑ а б в Colinet, Jay F., Rider, James P. et al. Best Practices for Dust Control in Coal Mining. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2010 – 110, 2010. p. 84. (на английски) (на английски); PDF Wiki (на руски)
  3. ↑ Иванова, И.С. Силикоза (лекция) // Медицина труда и промышленная экология (10). 10 1994. с. 19 – 23. ISSN 1026 – 9428 (на руски)
  4. ↑ а б Howard, John et al. Coal Mine Dust Exposures and Associated Health Outcomes (Current Intelligence Bulletin (No. 64)). Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2011 – 172, 2011. p. 56. (на английски) (на английски); Wiki (на руски)
  5. ↑ Измеров НФ (ред.), Кириллов ВФ (науч. ред.). Професионални заболявания. Национално ръководство. (Профессиональные заболевания. Национальное руководство.). Москва, Издателство „Гэотар-Медиа“, 2011. с. 784.
  6. ↑ Измеров НФ, Кириллов ВФ (ред.). Здравословни условия на труд (Гигиена труда. Учебник). Москва, Издателство „Гэотар-Медиа“, 2010. с. 592.
  7. ↑ а б Cecala, Andrew B., O'Brien, Andrew D. et al. Dust Control Handbook for Industrial Minerals Mining and Processing. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2012– 112, 2012. p. 314. (на английски) (на английски); PDF Wiki (на руски)
  8. ↑ а б в Артамонова, Воля, Мухин, Николай. Професионални болести (Профессиональные болезни. 4 изд. Учебник за студенти от медицинските висши учебни заведения). Москва, Издателство „Медицина“, 2009. с. 480.
  9. ↑ Скочински, Александър. Руднична вентилация. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1955. с. 565.
  10. ↑ Volkwein, Jon C., Vinson, Robert P. et al. Laboratory and Field Performance of a Continuously Measuring Personal Respirable Dust Monitor. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2006 – 145, 2006. p. 55. (на английски) (на английски); PDF Wiki (на руски)
  11. ↑ Кириллов, Владимир и др. О средствах индивидуальной защиты органов дыхания работающих (обзор литературы) // Медицина труда и промышленная экология (4). 4 2013. DOI:10.17686/sced_rusnauka_2013-1033. с. 25 – 31. (на руски); On Individual protective means for workers' respiratory organs (review of literature) (на английски)
  12. ↑ Кириллов, Владимир и др. Обзор результатов производственных испытаний средств индивидуальной защиты органов дыхания (СИЗОД) // Токсикологический вестник (6 (129)). 11 2014. DOI:10.17686/sced_rusnauka_2014-1034. с. 44 – 49. (на руски); Overview of Industrial Testing Outcome of Respiratory Organs Personal Protection Equipment (на английски)
  13. ↑ Bollinger, Nancy, Schutz, Robert и др. NIOSH Guide to Industrial Respiratory Protection. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 87 – 116, 1987. с. 305. Посетен на 07.08.2016.. Има превод на руски език: PDF Wiki
  14. ↑ Bollinger, Nancy. NIOSH Respirator Selection Logic. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2005 – 100, 2004. с. 32. Посетен на 07.08.2016.. Има превод на руски език: PDF Wiki
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пневмокониоза&oldid=11015044“.