Пневмокониоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Пневмокониоза е сборно понятие за реакция на белодробиата тъкан спрямо инхалирен прах[1]. Тъканната реакция може да бъде преходна, доброкачествена или да доведе до образуване на грануломи с трайна ретикулинова формация или колагена фиброза.

Белите дробове на един здрав човек (вляво), и белите дробове на човек, който се разболява от пневмокониоза (вдясно). Източник[2].

Видове пневмокониоза[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от инхалационен прах, разграничаване на различните видове пневмокониоза[1]:

- силикоза[3] (най-старата професионална болесть, установена в мумии на строители на пирамидите), причинено от свободен кристален силициев двуокис;

- антракосиликоза (от въглищен прах[4] със съдъержание на кварц под 10%);

- карбокониоза (въздействие на на чист въглеродграфит, саджи, кокс);

- каолиноза (след пръдолжително вдишвание на голямо количество чист каолин, или прахов аерозол с кварцов примес);

- пневмокониоза от слюда (от мусковит или флогопит);

- пневмокониоза от цимент;

- нефелинова пневмокониоза (от вдишвание на аерозол на алуминиевая силикат нефелия);

- апатитоза (от фосфорен анхидрид с примес на калций, желязо и флуор);

- сидероза (прах на желязо, вдишино в чист вид, или в различни смеси с други минерали, пари и газове);

- пневмокониоза от алуминий (финодисперсен алуминиев прах, боксит и криолит, алуминиеви абразиви);

- берилиоза (прах на берелият; берилиевият флуорид, хлорид, нитрит и сулфат, и други съединения);

- баритоза (при добива на чист барит или смилането на бил пигмент – литопон, и други);

- Пневмокониоза от азбест (азбестоза);

- станоза (развива при инхалиране на парите на калая);

и от вдишване на аерозол на други не са токсични и неразтворими видове прах. Рискът от развитие на болестта зависи от общата (сумарната) количеството на прах, попавшей в дихателна система[5].

  • Застрашени групи

Всички дейности, свързани с наличие на аерозол на прах, представляват опасност за здравето на работниците: каменоделците, миньорите, колелците, и други работници, експонирани на прах.

Признаци на заболяването[редактиране | редактиране на кода]

Оплаквания могат да липсват или да са неспецифична – кашлица, експекторация с черно (цветът зависи от цвета на прах) оцвятяване. Задух не се намира освен при съпътствуваща обструкция на дихателните пътища.

Подробни проучвания на вентиляторната функция показват незначително понижаване на виталния капацитет с нарастване на категорията на пневмокрниозата, и нерушено разпределение на газовете в емфизематозните участъци. Тези отклонения сами по себе си не са в състояние да доведат до оплаквания (ако не се прибави друго белодробно заболяване, като туберкулоза, хроничен бронхит)[1].

Болестта се развива незабелязано. Първо отбелязват болки в гърдите, суха кашлица.

Основно значение за диагнозата има рентгеновото изследване, и изяснена експозиция на прах.

Азбестоза

Лечението[редактиране | редактиране на кода]

Лечението доскоро беше симптоматично[1] (тъй като самото заболяване е неизлечимо и необратимо[6][2][4][7]). Се състоеше в борба с бронхиалната обструкция, хипоксемията, кашлицата, задръжката на секрет с вторична белодробна инфекция и десностранното сърдечно обременяване.

Пневмокониоза е нелечимо и необратимо. Но състоянието на пациента може да се подобри, така че то в някои случаи, да могат да работят, ще живеят по-дълго, и животът му ще бъде по-пълноценен[8].

За лечение на пневмокониоза или силикоза може да се използва бронходилататори (лекарства, които помагат разширяват дихателните пътища), или допълнителен кислород. След като е установено, че появата на болестта, е важно за защита на белите дробове срещу инфекциозни заболявания на дихателната система[8].

При лечението на пациентите трябва да се съсредоточи върху мерките за намаляване на депозитите прах в белите дробове; и подобряване на неговото отстраняване от тях; и които забавят развитието на фиброзни процес в белите дробове. В същото време да извършва дейности, които увеличават (общо) на съпротивлението на пациент, увеличаване на белодробната вентилация и циркулация. Использват[8]:

  • Вдишване на аерозол разтвор (алкална и сол-алкална). Това активира покривните тъкани (лигавицата на дихателните пътища), изтънява слуз разположен върху тях; и по този начин – допринася за отстраняване (частично) прах. Използване на 2% разтвор на натриев бикарбонат – една сесия на ден продължителност на 5 – 7 минути при оптимална температура на аерозол 38 – 40 °С; курс – 15 – 20 сесии. Като аерозол могат да се използват алкални и калциеви минерални води.
  • Ако пациентът не е определена туберкулоза, а след това за забавяне на фиброзного процес се използват физиотерапевтични методи: гръдни облъчване с ултравиолетови лъчи; и висока честота на електрическо поле. Смята се, че ултравиолетовите лъчи повишават съпротивителните сили на организма; и електрическо поле (висока честота) подобрява лимфен и кръвен поток (в белодробната циркулация).

Профилактиката[редактиране | редактиране на кода]

Основа на техническата профилактика е праховият контрол[7][2]. Средносменните концентрации от дихателиата зона на работника трябва да бъде по-ниска от гранична стойность ГС (пределно допустима концентрация ПДК, Permissible Exposure Limit PEL). За тази цел могат да се използват: безотпадъчни технологии, променящите се технологии, автоматизация на производството, изолация източници на прах (херметизация и капсуловка), пневмотранспорт, добра промишлена вентилация, оросяване на отбитата маса (вътре в мината)[9], мониторинг на концентрацията на прах в зоната на дишане[10], и много други.

Медицинската профилактика обхваща предварителни и периодични прегледи, курортно лечение на застрашените и заболелите в специальизирани санаториуми, диспансерно наблюдение.

Използването на респираторов обикновено не осигурява профилактика на заболявания[11][12]; но малко по малко намалява риска от заболявания, и забавя появата и развитието. Ето защо работодателят е длъжен да осигури на служителите средства за защита от прах; и тези респиратор трябва да отговарят на условията на работното място[13][14], и те трябва да отговарят на всеки служител.

Лицата с клинична диагноза пневмокониоза трябва да преминат прахова работа (за трудова експертиза). Работнице със запазена функции са в състояние да извършат работа без контакт с прах и дразнеще газове. Ако трудоустройство им не свързано с деквалификация, определя се трета группа инвалидност за компенсиране на разликата в зарплата.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Бурилков, Тодор. Професионални белодробни болести. София, Издателство „Медицина и физкултура“, 1990. с. 193.
  2. а б в Colinet, Jay F., Rider, James P. и др. Best Practices for Dust Control in Coal Mining. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2010 – 110, 2010. с. 84. (на английски); PDF Wiki (на руски)
  3. Иванова, И.С. Силикоза (лекция). // Медицина труда и промышленная экология (10). 10 1994. с. 19 – 23. ISSN 1026 – 9428 (на руски)
  4. а б Howard, John et al. Coal Mine Dust Exposures and Associated Health Outcomes (Current Intelligence Bulletin (No. 64) ). Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2011 – 172, 2011. с. 56. (на английски); Wiki (на руски)
  5. Измеров НФ (ред.), Кириллов ВФ (науч. ред.). Професионални заболявания. Национално ръководство. (Профессиональные заболевания. Национальное руководство.). Москва, Издателство „Гэотар-Медиа“, 2011. с. 784.
  6. Измеров НФ, Кириллов ВФ (ред.). Здравословни условия на труд (Гигиена труда. Учебник). Москва, Издателство „Гэотар-Медиа“, 2010. с. 592.
  7. а б Cecala, Andrew B., O'Brien, Andrew D. и др. Dust Control Handbook for Industrial Minerals Mining and Processing. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2012– 112, 2012. с. 314. (на английски); PDF Wiki (на руски)
  8. а б в Артамонова, Воля, Мухин, Николай. Професионални болести (Профессиональные болезни. 4 изд. Учебник за студенти от медицинските висши учебни заведения). Москва, Издателство „Медицина“, 2009. с. 480.
  9. Скочински, Александър. Руднична вентилация. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1955. с. 565.
  10. Volkwein, Jon C., Vinson, Robert P. и др. Laboratory and Field Performance of a Continuously Measuring Personal Respirable Dust Monitor. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2006 – 145, 2006. с. 55. (на английски); PDF Wiki (на руски)
  11. Кириллов, Владимир и др. О средствах индивидуальной защиты органов дыхания работающих (обзор литературы). // Медицина труда и промышленная экология (4). 4 2013. DOI:10.17686/sced_rusnauka_2013-1033. с. 25 – 31. (на руски); On Individual protective means for workers' respiratory organs (review of literature) (на английски)
  12. Кириллов, Владимир и др. Обзор результатов производственных испытаний средств индивидуальной защиты органов дыхания (СИЗОД). // Токсикологический вестник (6 (129)). 11 2014. DOI:10.17686/sced_rusnauka_2014-1034. с. 44 – 49. (на руски) ; Overview of Industrial Testing Outcome of Respiratory Organs Personal Protection Equipment (на английски)
  13. Bollinger, Nancy, Schutz, Robert и др. NIOSH Guide to Industrial Respiratory Protection. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 87 – 116, 1987. с. 305. Посетен на 07.08.2016.. Има превод на руски език: PDF Wiki
  14. Bollinger, Nancy. NIOSH Respirator Selection Logic. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2005 – 100, 2004. с. 32. Посетен на 07.08.2016.. Има превод на руски език: PDF Wiki