Подводница проект 611

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Подводница проект 611
(Подводные лодки проекта 611)
Soviet submarine Amsterdam.jpg
Zulu II class SS.svg
Флаг Флаг на СССР СССР
Клас и тип дизел-електрическа подводница
Живот
Влиза в строй 1952 година
Състояние излезли от употреба
Характеристика
Обозначение на проекта 611
Класификация на НАТО Zulu class
Дължина 90,5 m
Ширина 7,5 m
(9,54 m със стабилизаторите)
Газене 5,14 m
Задвижване 3 х дизелови двигателя, всеки с мощност 2000 к.с. (тип 37Д),
2 х електродвигателя, всеки с мощност 1350 к.с. (тип ПГ-101),
1 електродвигател с мощност 2700 к. с. (тип ПГ-102),
1 електродвигател с мощност 140 к.с. (тип ПГ-104),
3 витла
Скорост (надводна) 17 възела
Скорост (подводна) 15 възела
(16 възела без артилерия)
Работна дълбочина 170 m
Максимална дълбочина 200 m
Надводна
водоизместимост
1 831 t
Подводна
водоизместимост
2 600 t
Екипаж 61 души (68 с артилеристите)
Автономност 75 дни
Въоръжение
Торпеда 10 x 533 mm торпедни апарата (6 на носа и 4 на опашката)
22 x 533 mm торпеда или
6 торпеда и 32 мини
Подводница проект 611
(Подводные лодки проекта 611)
в Общомедия

Проект 611 (означение на НАТО: Zulu class) е името на клас съветски подводници, задвижвани от дизел-електрическа пропулсивна уредба, строени през 50-те години на 20 век. Първоначалните планове включват разработката на голяма конвенционална подводница, но през 1956 година шест подводници от проект 611 се превръщат в първите в света снабдени с балистични ракети.

Счита се, че първообраз на подводниците от проект 611 са германските подводници от тип XXI. В края на Втората световна война, Съветският съюз се снабдява с няколко германски подводници от тип XXI и редица от основните технологии биват копирани. Тези технологии служат първоначално за създаването на подводниците проект 611, както и на проект 613. Проектирането на подводниците започва през 1947 – 1948 година в ЦКБ-18 под ръководството на главния конструктор С. А. Егоров. В началото подводниците от този тип се строят в завод № 196 „Судомех“ в Ленинград (дн.Санкт Петербург), а по-късно и в завод № 402 в Молотовск (дн.Северодвинск). Общо от проект 611 са построени 26 подводници [1].

История[редактиране | редактиране на кода]

След края на Втората световна война, разработката на съветски подводници от нов тип става необходимост. Поради тази причина на 16 октомври 1946 година [2] правителството на СССР взима решение за модернизация на подводния флот до 1955 година. В предварителните планове се включват подводници с големи размери, които да могат да обезпечават мисии в открития океан, операции по блокиране на морски бази и да изпълняват специфични разузнавателни операции. Опитът, придобит от изучаването технологиите на германските подводници от тип XXI, подпомага създаването на редица проекти в това число и на проект 611. Началото на проект 611 се полага през 1947 година с предварителни проучвания в ЦКБ-18. След приключването на планировката през 1948 година проект 611 е окончателно утвърден и се възлага на главния конструктор С. А. Егоров.

Подводница проект 611

Първата подводница от проект 611 (Б-61) се залага на 10 януари 1951 година в корабостроителния завод в Ленинград „Судомех“ (№ 196). По време на строежа на тази подводница се отстраняват редица конструктивни недостатъци при аварийното манипулиране на главния баласт, усилва се кърмовата част за компенсиране на вибрациите при едновременна работа и на трите витла и се добавят и редица нововъведения. Подводницата Б-61 е завършена в завода „Судомех“ и спусната на вода за около шест месеца, но след това е предадена за дострояване и тестове в завод № 890 в Талин. Седмият съд от серията (Б-67) е започнат в завод № 196 („Судомех“), но към средата на строежа е преместен в завод „Северном машиностроительном предприятии“ (№ 402) в Молотовск, където строежът окончателно завършва. Това е фактически преместване на технологията към производствените мощности в Молотовск, като подводница Б-67 се превръща в първата от общо 18 построени в завод № 402. Междувременно още две подводници се дострояват в завод № 196 в Ленинград, с което количеството построени в „Судомех“ подводници наброява 8. Последните подводници от проект 611 се построяват през 1957 година и до края на годината и началото на 1958 се приемат на въоръжение.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Подводниците от проект 611 са с двукорпусна конструкция. Лекият външен корпус е направен от стомана с дебелина от 3 mm, но е допълнително усилен по ватерлинията до 8 mm за плаване в ледови условия [1]. Вътрешният здрав корпус е с дължина 67,5 m и е от високолегирана стомана с дебелина от 18 до 22 mm [1][2]. Новост за съветското подводно корабостроене е използването на външни шпангуоти/ребра/ на здравия корпус, което позволява увеличаването на вътрешното пространство и подобряване разполагането на оборудването и механизмите.

Вътрешният здрав корпус се разделя на седем водонепроницаеми отсека [1][2]:

  1. Торпеден отсек с пространство за резервни торпеда.
  2. Акумулаторен отсек с офицерски каюти, душове, хидроакустичен комплекс.
  3. Централен пост за управление с щурманско, радиолокационно и хидроакустично оборудване, постове за управление на торпедната стрелба.
  4. Втори акумулаторен отсек с каюти на старшините.
  5. Двигателен отсек с три двигателя от тип 37Д (всеки с мощност от 2 000 к.с.) и два дизел-компресора от тип ДК-2.
  6. Електродвигателен отсек, в който се разполагат два странични електродвигателя тип ПГ-101 (всеки с мощност от 1 350 к.с.) и трети електродвигател по средата от тип ПГ-102 (с мощност 2 700 к.с.).
  7. Торпеден отсек с койки за екипажа. В този отсек се разполага и един електродвигател от тип ПГ-104 (с мощност 140 к.с.) за икономичен ход.

Подводниците от проект 611 се оборудват с мощно за времето си въоръжение. Въоръжени са с 10 торпедни апарата, 6 от които на носа и 4 на кърмата / в 7-ми отсек / [1][2]. Стандартното въоръжение включва 22 броя 533 mm торпеда, но вместо тях подводницата може да носи до 32 мини от тип АМД-1000. В носовата част на палубата на подводницата може да се разположи стандартно 57 mm оръдие СМ-243ИФ, а в кърмовата, 25 mm зенитен автомат 2М-8.

Навигационното оборудване на подводниците от проект 611 включва жирокомпас „Курс-3“ и ехолот „НЕЛ-4“, а радиолокацията се осъществява с радиопеленгатор „РНП-47-03“, хидролокацията се обезпечава от „Тамир-5ЛС“ [1].

Модификации на проект 611[редактиране | редактиране на кода]

С годините на експлоатация на подводниците от проект 611 се налагат редица модификации с цел подобрение на боеспособността и мобилността. Известни са следните варианти на проекта [1][2]:

  • В611 – за изпитание на балистични ракети с надводен старт.
  • АВ611 – серийна модификация на проект В611 (с ракети „Р-11ФМ“).
  • ПВ611 – за изпитание на балистични ракети с подводен старт (с ракети „С4,7“).
  • П611 – за изпитание на крилати ракети от тип „П-10“.
  • А611 – за изпитание на торпедно въоръжение.
  • 611М – за изпитание на артилерийско въоръжение.
  • АВ611ра – за изпитание на станция „Радиан-1“.
  • АВ611с – за изпитание на опитния образец на астокоректора „Символ“.
  • АВ611е – за изпитание на хидролокатора „Енисей“.
  • 611п – носител на автономни обитаеми апарати.
  • 611ру – за изпитание на хидролокатора „Рубин“.
  • 611рэ – за изпитание на хидролокатора „Керчь“ и антени „Рассвет“.
  • АВ611к – за изпитание на навигационната космическа система „Штырь-М“.
  • АВ611ц – за изпитание на комплексна апаратура за космическа връзка „Цунами-Б“.
  • АВ611д – за изпитание на апаратура, отчитаща изменението на физически полета.

През 1962 година в ЦКБ-16 се разработва и модификация, известна като АВ611Д7, която включва изпитание на ракетния комплекс „Д-7“, но тази модификация не е завършена [1].

Произведени подводници от проект 611[редактиране | редактиране на кода]

Списък на произведените в „Судомех“ (№ 196), Ленинград (Общо 8) [3]:

Първоначално название Заводски номер Заложена Спусната Приета на въоръжение Преименувана Изведена от експлоатация Съдба
Б-61 № 580 10 януари 1951 26 юли 1951 31 декември 1953 -- 22 юни 1980 [4] нарязана за скрап [4]
Б-62 № 631 6 септември 1951 29 април 1952 31 декември 1953 10 февруари 1978: УТС-432 [5] 29 януари 1996 [5] нарязана за скрап [5]
Б-63 № 632 6 февруари 1952 18 юли 1952 30 юни 1954 20 април 1970: Б-863 [6],
14 август 1980: УТС-578 [6]
5 януари 1985 [6] ?
Б-64 № 633 15 май 1952 29 ноември 1952 30 декември 1954 20 април 1970: Б-864 [7],
3 септември 1974: УТС-364 [7]
3 септември 1974 [7] ?
Б-65 № 634 24 юли 1952 21 март 1953 6 декември 1954 -- 29 юни 1981 [8] нарязана за скрап [8]
Б-66 № 635 15 декември 1952 30 юни 1953 29 декември 1954 20 април 1970: Б-866 [9] 9 юли 1982 [9] ?
Б-68 № 637 6 юни 1953 31 октомври 1953 27 ноември 1955 28 август 1972: УТС-299 [10] 1 февруари 1995 [10] ?
Б-69 № 638 14 септември 1953 18 юни 1954 31 декември 1955 3 август 1977: БС-69 [11] 19 април 1990 [11] нарязана за скрап [11]

Списък на произведените в „Северном машиностроительном предприятии“ (№ 402), Молотовск (Общо 18) [3]:

Първоначално название Заводски номер Заложена Спусната Приета на въоръжение Преименувана Изведена от експлоатация Съдба
Б-67 № 636 26 март 1953 15 септември 1953 30 юни 1956 20 април 1970: Б-867 [12],
15 май 1971: УТС-76 [12]
15 март 1976 [12] нарязана за скрап [12]
Б-70 № 351 14 май 1954 18 септември 1955 29 юни 1956 14 юни 1978: УТС-249 [13] 28 април 1989 [13] ?
Б-71 № 402 7 юни 1954 19 май 1956 30 септември 1956 28 август 1972: УТС-300 [14] 26 март 1998 [14] ?
Б-72 № 403 16 ноември 1953 18 септември 1955 30 юни 1956 -- 8 декември 1985 [15] ?
Б-73 № 404 16 август 1954 16 януари 1957 30 ноември 1957 -- 7 август 1974 [16] нарязана за скрап [16]
Б-74 № 305 27 септември 1954 5 юни 1956 31 октомври 1956 20 април 1970: Б-874 [17],
4 декември 1974: СМ-295 [17]
22 февруари 1980 [17] ?
Б-75 № 306 11 ноември 1954 8 юли 1956 6 ноември 1956 -- 17 юли 1988 [18] ?
Б-76 № 307 24 януари 1955 25 август 1956 28 ноември 1956 14 юни 1978: РЗС-248 [19] 31 март 1980 [19] ?
Б-77 № 208 7 май 1955 20 септември 1956 30 ноември 1956 20 април 1970: Б-877 [20],
23 юли 1976: УТС-226 [20]
14 март 1986 [20] ?
Б-78 № 209 16 юли 1955 13 юни 1957 30 ноември 1957 9 октомври 1962: Мурманский комсомолец [21],
3 август 1977: БС-78 [21]
22 юли 1986 [21] нарязана за скрап [21]
Б-79 № 210 19 декември 1955 16 юли 1957 3 декември 1957 20 април 1970: Б-879 [22] 22 юни 1980 [22] нарязана за скрап [22]
Б-80 № 111 1 февруари 1956 16 януари 1957 13 юли 1957 -- 19 април 1990 [23] музеен експонат
(Амстердам) [24][23]
Б-81 № 112 19 април 1956 16 януари 1957 13 юли 1957 20 април 1970: Б-881 [25] 25 април 1985 [25] нарязана за скрап [25]
Б-82 № 113 15 юни 1956 12 май 1957 17 август 1957 31 август 1977: БС-82 [26] 18 юли 1987 [26] нарязана за скрап [26]
Б-88 № 514 17 август 1956 4 юли 1957 25 септември 1957 24 август 1981: РЗС-253 [27] 17 май 1985 [28] ?
Б-89 № 515 3 февруари 1957 21 септември 1957 13 декември 1957 3 август 1977: БС-89 [29],
24 август 1981: УТС-352 [29]
17 май 1985 [30] потънала в залива Улисс,
Владивосток [30]
Б-90 № 516 25 октомври 1956 17 август 1957 30 октомври 1957 12 август 1983: УТС-423 [31] 17 май 1985 [31] ?
Б-91 № 517 25 януари 1957 26 ноември 1957 15 юли 1958 20 април 1970: Б-891 [32] 17 юли 1988 [32][33] нарязана за скрап [32][33]

Оператори на проект 611[редактиране | редактиране на кода]

Подводниците от проект 611 са били на въоръжение единствено във флота на Съветския съюз, за чиито нужди са били специфично разработвани.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]