Понтийски гърци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Понтийци)
Карта на Понта
Традиционна понтийска къща

Понтийци са името на гърците, които идват от района на Понт, т.е. южните брегове на Черно море, в североизточна Мала Азия, както и от района на Кавказ. Наричат себе си римляни. Присъствието на гърци в региона на Понт датира от древността до съвремието, когато мнозинството от тях (християните понтийци) са прехвърлени в Гърция, с размяната на населението, последвала катастрофата в Мала Азия от 1922 г. и геноцида на гръцките понтийци отприщени от младотурците през 1919 г. Тези понтийци, които са имигрирали в Руската империя или са избягали в СССР, след кратък период на просперитет, последван от жестоко преследване от сталинисткия режим, са били принудени да се преместят в Гърция след разпадането на Съюза .

Понтийците (на гръцки: Πόντιοι, Ποντιακός Ελληνισμός, Έλληνες του Πόντου; на турски: Pontus Rumları) или още и понтийските гърци са етническа група от гръцки произход, потомци на имигранти от исторически Понт в североизточната част на Мала Азия (днес Турция). Говорят понтийски език.

Те живеят в Украйна, Грузия (по-голямата част са напуснали страната) и Русия (републиките и регионите на Северен Кавказ), Казахстан, Гърция и Турция. Самоопределението ромеи при тях преминава в понтийци, дадено им от гърците от метрополията. Говорят понтийски език, който сега е почти изчезнал. През ХХ век приемат за употреба руски или гръцки езики турски турски език.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите гръцки поселения в района на Черно море могат да се проследят още от древногръцката митология. Древна Колхида е разположена в Понта и към нея потеглят по море Язон и аргонавтите в търсене на Златното руно. Митът е записан от Аполоний Родоски в неговата работа „Аргонавтика“. Съвременните историци датират експедицията с Арго около 1200 г. пр.н.е. въз основа на описанието дадено от Аполоний Родоски.

Първата засвидетелствана древногръцка колония по брега на Понта е Синоп, който е основан на северния бряг на древна Анатолия около 800 г. пр.н.е. Поселниците в Синоп са били търговци от йонийския гръцки град-държава Милет. След колонизирането на брега на Черно море, морето става известно в гръцкия свят Pontos Axeinos (Неприветливо море), видоизменен топоним-антоним на името на Pontos Euxeinos (Гостоприемното море). По онова време по цялото Черноморско крайбрежие (днес в Турция, България, Грузия, Русия, Украйна и Румъния), броя на гръцките колонии нараства. Областта Трапезус, по-късно наречена от Комнините Трапезунд, сега Трабзон, се споменава в известната КсенофонтоваАнабазис“, в която авторът описва как той и останалите 10 000 гръцки наемници, пристигнали до бреговете на Понт и се стоварили по земите на Понта.

В Понтийския район е организирано около 281 г. пр.н.е. царството на Митридат I Понтийски, който родствено произлиза от Ариобарзан I, кмет на древногръцкия град Киос. Най-известния потомък на Митридат I, е Митридат VI Понтийски, който между 90 до 65 г. пр.н.е. води известните митридатови войни с Древен Рим, но в крайна сметка е победен и царството принудено да признае върховната власт на Рим, въпреки че, Понтийското царство непосредствено преди поражението се разширява към Витиния.

Една от спасилите се от римско завоевание понтийски колонии в Крим започва да се нарича Боспорско царство, докато през IV век не е превзета от хуните. Останалата малоазийска част от Понт става част от Римската империя, а планинския район на Халдия е изцяло включен към империята през 2 век. Понт е родно място на династията Комнини, управлявали Византийската империя от 1082 до 1185 г., време на своеобразна византийска реконкиста в Мала Азия срещу селджукските турци.

Колекция от снимки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]