Пребънд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пребънд
Прѣбѫдъ
княз на ринхините
Роден
Починал

Пребънд или Пребонд (на гръцки: Περβοῦνδος, Первундос, на старобългарскиПрѣбѫдъ) е княз на славянското племе ринхини, живяло в южна Македония. Около 675 година Пребънд е заловен от Византийската империя, заради враждебните му намерения спрямо Солун и отведен в Константинопол. Пребънд успява да избяга, но е заловен отново и екзекутиран, което предизвиква въстание на славянските племена в Македония и обсада на Солун.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пребънд е засвидетелстван единствено в „Чудесата на Свети Димитър“, сборник от VII век с омилии на Свети Димитър, светецът покровител на Солун, който дава уникални сведения за разпада на имперската власт и славянските поеления на Балканите.[1]

Във втората книга на „Чудесата“ Пребънд е наречен „цар на ринхините“ (от старогръцки: ὀ τῶν Ῥυγχίνων ρῆξ), очевидно относително силно славянско племе, живеещо край Солун.[2][3] Според „Чудесата“ около 675 година византийският архонт на Солун решава, че Пребънд е враждебно настроен и планира атака срещу града. Архонтът информира за това императора, който заповядва Пребънд да бъде заловен и по време на негово посещение в Солун той е арестуван, окован и изпратен в столицата Константинопол.[3] Ринхините заедно с другите славянски племена, живеещи в долината на Струма – стримонците, изпращат посланици при императора с искане за освобождаването му. Императорът обещава да го пуне веднага щом бъде вдигната арабската обсада на Константинопол.[3]

Междувременно обаче Пребънд открива съюзник в лицето ан императорския преводач, който го кара да избяга. Облечен по ромейски и говорещ отличен гръцки Пребънд просто излиза извън града през Влахернската порта и се укрива в имението на преводача край Виза.[3] Императорът праща войска да го търси и уведомява солунския управител, че градът може да бъде нападнат скоро. След 40 дни е забелязана жената на преводача да носи храна на Пребънд със скривалището му.[3] Преводачът и семейството му са екзекутирани, а Пребънд разпитан.[3] Пребънд заявява, че ако е върне в земите си, „щял да събере всички съседни нему племена и... нито по суша, нито по море нямало да остави занапред място, незасегнато от войната, но щял да воюва непрекъснато и не щял да остави жив който и да било християнин“.[4] След повторен опит за бягство и след като намерението му да вдигне на бунт всички славянски племена става ясно, той също е екзекутиран.[3]

Тъй като източникът не обръща голямо внимание на последователността на събитията, съществува алтернативна хронологизация на събитията в 40-те години на VII век, според която Пребънд е убит в 645 година и в същата година започва и славянската обсада на Солун, продължила до 657 година.[5]

При новината за екзекуцията на Пребънд, ринхините, стримонците и сагудатите се съюзяват и обсаждат Солун две години.[3][6]

Според академик Иван Дуриданов старобългарската форма на Περβοῦνδος е Прѣбѫдъ, откъдето където идва например топонимът Пребъдище.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Curta, Florin. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250. Cambridge University Press, 2006. ISBN 978-0-521-81539-0. с. 65ff.
  2. Curta, Florin. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250. Cambridge University Press, 2006. ISBN 978-0-521-81539-0. с. 96 – 97.
  3. а б в г д е ж з Perbundos (#5901). // Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit: I. Abteilung (641 – 867), 3. Band: Leon (#4271) – Placentius (#6265). Walter de Gruyter, 1998. ISBN 3-11-016673-9. S. 556 – 557. (на немски)
  4. История на България. Том ІІ: Първа българска държава. София, Българска академия на науките. Единен център по история. Институт по история. Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 42.
  5. История на България. Том ІІ: Първа българска държава. София, Българска академия на науките. Единен център по история. Институт по история. Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 41 – 42.
  6. Curta, Florin. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250. Cambridge University Press, 2006. ISBN 978-0-521-81539-0. с. 97.
  7. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 185.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България