Венера (програма)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Програма Венера)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Венера.


Венера е името на поредица от космически апарати изстреляни от СССР в периода 1961 до 1984, с цел изследване на планетата Венера. За космическите апарати по програмата е характерно изстрелването им по двойки, с интервал от една или две седмици.

Осем сонди от програмата се приземяват успешно на планетата и събират информация от нейната повърхност (също и една сонда от програма Вега с подобна конструкция). В допълнение три апарата от програмата изпращат информация за атмосферата на Венера (както и две атмосферни сонди от програма Вега).

Успехите на мисията включват първия апарат, навлязъл в атмосферата на друга планета от Слънчевата система, първия апарат, осъществил меко кацане на повърхността на друга планета, първите снимки и механични измервания на повърхността, както и първите изследвания на релефа на друга планета с помощта на радар.

Ранни конструкции[редактиране | редактиране на кода]

Венера 1 е изстреляна на 12.02.1961 г.След отдалечаването ѝ на 7,5 милиона км, връзката с нея е прекъсната.Преминала е на около 100 000км от планетата.Венера 2 изстреляна на 12 ноември 1965 г., прелита на 27.02.1966 г. на 24 000 км от планетата. Апаратите Венера 3, 4, 5 и 6 имат сходна конструкция с тегло около един тон. Изстреляни са от ракетата-носител Мълния. Състоят се от орбитален модул и спускаем модул, снабден с инструменти за извършване на атмосферни измервания. Въпреки че на спускаемият модул липсва устройство, позволяващо меко кацане, се допуска, че е възможно той да достигне до повърхността все още функциониращ. Малко преди навлизане в атмосферата на Венера спускаемият модул се отделя от орбиталния модул, като орбиталния модул изгаря в атмосферата на планетата. Спускаемият модул предава телеметрия към наземния контрол.

Първи успехи[редактиране | редактиране на кода]

Венера 7 е първият апарат с конструкция, позволяваща достигане на повърхността на Венера и осъществяване на меко кацане. Част от повърхностните измервания са изгубени поради повреда в електрониката на спускаемия модул, но Венера 7 успява да предаде първите директни измервания на температурата и налягането. Както и в предишните 3 мисии, чрез помощта на наземен доплеров радар, използвайки радиосигналите на спускаемия модул, биват измерени високи стойности на ветровете в горните слоеве на атмосферата на Венера (около 100 m/s).

Венера 8 е оборудван с допълнителни инструменти, като гама-спектрометър. Орбиталният модул на Венера 7 и 8 е сходен с предишните конструкции и подобен на мисията Зонд 3.

Усъвършенствани конструкции[редактиране | редактиране на кода]

Апаратите Венера 9, 10, 11, 12, 13 и 14 имат подобрена конструкция, включваща значително количество оборудване. Стартовото им тегло е около 5 тона. Изстреляни са с помощта на ракетата-носител Протон. За разлика от предишните модели, при които орбиталният модул навлиза директно в атмосферата на Венера, за пръв път при мисиите Венера 9, 10, 15 и 16 е осъществено влизане в орбита около планетата. Орбиталният модул ретранслира сигналите на спускаемия модул към Земята.

Значителната температура и налягане на повърхността на Венера налагат използването на сферична конструкция на спускаемия модул, вътрешността на който е под значително по-ниско налягане и бива охлаждана. В горната част на модула се намира въздушната спирачка, приличаща на антена. Поради значителната плътност на атмосферата на Венера, въздушната спирачка е изключително ефективна, позволяваща на апарата да намали скоростта си до около 20 km/h непосредствено преди достигане на повърхността. В долната част е монтиран сферичен пръстен, конструиран с цел поглъщане на енергията при контакт с повърхността. За разлика от апарати изпратени към Марс и Луната, на спускаемия модул не са установени ракетни ускорители. Спускаемите модули функционират на повърхността от около 20 мин до 2 часа, значително по-кратко от аналогични мисии до Марс и Луната.

Спускаемият модул на Венера 15 и 16 е заменен с радар с цел изследване на релефа на планетата.

На спускаемите модули на Венера 9 – 14 са установени две камери. Получени са данни само от една от камерите на Венера 9 и 10, тъй като защитният капак на другата камера не се отваря. В случая с Венера 11 и 12 и двете камери не проработват. Проблемите са разрешени едва при Венера 13 и 14.

Мисията Вега с цел изследване на Венера и Халеевата комета през 1985 г. е подобна на предишните мисии, но за разлика от тях включва и атмосферна сонда, която предава данни в продължение на около два дни.

Мисии по програма Венера[редактиране | редактиране на кода]

Сонди по програма Венера
Име Tип означение,
сериен номер
№ по COSPAR Старт Цел на мисията Пристигане на Венера Резултат
Спутник 7 1ВA, № 1 1961-002A 4 февруари 1961 Прелитане Нeуспешен старт на 4-тата степен на ракетата-носител, сондата остава в земна орбита, изгаря в атмосферата на 26 февруари 1961 г.
Спутник 8 1ВA, № 2 1961-003С 12 февруари 1961 Извеждане на сондата в посока към Венера Успешно извеждане, платформата остава в земна орбита, изгаря в атмосферата няколко дни по-късно.
Венера 1 1ВA, № 2 1961-003A 12 февруари 1961 Прелитане 19 май 1961 На 27 февруари по пътя за Венера се загубва връзката със сондата. Тя прелита край планетата на разстояние около 100 000 km.
Спутник-19 2MВ-1, № 1 1962-040A 25 август 1962 Влизане в атмосферата Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 28 август 1962 г.
Спутник-20 2MВ-1, № 3 1962-043C 1 септември 1962 Влизане в атмосферата Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 6 септември 1962 г.
Спутник-21 2MВ-2, № 1 1962-045A 12 септември 1962 Прелитане Неуспех при задействането на 3-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 14 септември 1962 г.
Космос 21 3MВ-1, № 1 1963-044A 11 ноември 1963 Прелитане Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 16 ноември 1963 г.
Венера 1964А 3MВ-1, №. 2 19 февруари 1964 Прелитане Експлозия на третата степен на ракетата-носител при старта, апарата е унищожен.
Космос 27 3MВ-1, № 3 1964-014A 27 март 1964 Прелитане Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 28 март 1962 г.
Зонд 1 3MВ-1, № 4 1964-016D 2 април 1964 Влизане в атмосферата 19 юли 1964 След неуспешен опит за корекция на маршрута на 14 май се загубва връзката със станцията. Корабът преминава на няколко млн. км от Венера
Венера 2 3MВ-4, № 4 1965-091A 12 ноември 1965 Прелитане 27 февруари 1966 Връзката със сондата се загубва преди прелитането около планетата.
Венера 3 3MВ-3, № 1 1965-092A 16 ноември 1965 Влизане в атмосферата 1 март 1963 Връзката със сондата се изгубва малко преди навлизането в атмосферата. Това е първият обект, създаден от човек, кацнал на друга планета.
Космос 96 3MВ-4, № 6 1965-094A 23 ноември 1965 Прелитане Поради авария на третата степен сондата не успява да напусне орбитата си около Земята. Изгаря на 9 декември 1965 г. в плътните слоеве на атмосферата.
Венера 4 4В-1, № 310 1967-058A 12 юни 1967 Влизане в атмосферата 18 октомври 1967 Влиза в атмосферата и предава данни докато се спуска до височина 28 km от повърхността.
Космос 167 4В-1, № 311 1967-063A 17 юни 1967 Влизане в атмосферата Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 25 юни 1967 г.
Венера 5 4В-1, №  330 1969-001A 5 януари 1969 Влизане в атмосферата 16 май 1969 Влиза в атмосферата и предава данни докато се спуска до височина 26 km от повърхността.
Венера 6 4В-1, №  331 1969-002A 10 януари 1969 Влизане в атмосферата 17 май 1969 Влиза в атмосферата и предава данни докато се спуска до височина 11 km от повърхността.
Венера 7 4В-1, №  630 1970-060A 17 август 1970 Кацане 15 декември 1970 Първо кацане на друга планета. Предава данни от повърхността в продължение на 23 минути.
Космос 359 4В-1, №  631 1970-065A 22 август 1970 Кацане Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 6 ноември 1970 г.
Венера 8 4В-1, №  670 1972-021A 27 март 1972 Кацане 22 юли 1972 Успешно кацане на повърхността. Предава данни в продължение на 50 минути..
Космос 482 4В-1, №  671 1972-023A 31 март 1972 Кацане Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 5 май 1981 г.
Венера 9 4В-1, №  660 1975-050A 8 юни 1975 Орбитален и кацащ апарат. 22 октомври 1975 Орбиталния модул става първият изкуствен спътник на друга планета. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера, включително и сниммки в продължение на 53 минути.
Венера 10 4В-1, №  661 1975-054A 14 юни 1975 Орбитален и кацащ апарат. 25 октомври 1975 Орбиталният модул става изкуствен спътник на планетата. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера, включително и сниммки в продължение на 65 минути.
Венера 11 4В-1, №  360 1978-084A 9 септември 1978 Прелитащ и кацащ апарат 25 декември 1978 Орбиталният модул след преминаването около планетата минава в хелиоцентрична орбита. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера в продължение на 95 минути. Снимки не са предавани, тъй като камерата не се задейства.
Венера 12 4В-1, №  361 1978-086A 14 септември 1978 Прелитащ и кацащ апарат 21 декември 1978 Орбиталният модул след преминаването около планетата минава в хелиоцентрична орбита. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера в продължение на 110 минути.
Венера 13 4В-1 1981-106A 30 октомври 1981 Прелитащ и кацащ апарат 1 март 1982 Кацащият апарат се приземява на Венера. Предава данни от повърхността в продължение на 127 минути, получени са първите цветни снимки от повърхността. Прелитащият модул след преминаването си около планетата остава в хелиоцентрична орбита.
Венера 14 4В-1 1981-110A 4 ноември 1981 прелитащ и кацащ апарат 5 март 1982 Кацащият апарат се приземява на Венера. Предава данни от повърхността в продължение на 57 минути, получени са и цветни снимки от повърхността. Прелитащият модул след преминаването си около планетата остава в хелиоцентрична орбита.
Венера 15 4В-2 1983-053A 2 юни 1983 Спътник на Венера 10 октомври 1983 Достига и остава в орбита на Венера и в продължение на 8 месеца провежда радарно картиране на северното полукълбо на планетата до 30 градуса от Северния полюс (с разделителна способност от 1-2 км).
Венера 16 4В-2 1983-054A 7 юни 1983 Спътник на Венера 14 октомври 1983 Достига и остава в орбита на Венера и картографира повърхността на планетата. Контактът със сондата продължава до 12 юли 1984 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]