Радко Влайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радко Влайков
български дипломат
Роден
Радко Тодоров Влайков
29 април 1956 г. (1956-04-29) (65 г.)

Етнос българи
Образование Университет за национално и световно стопанство
Политика
Образование Университет за национално и световно стопанство (УНСС)
Професия дипломат, журналист
Посолство на България в Белград
Извънреден и пълномощен посланик от октомври 2016 г.
Семейство
Деца 3

Радко Тодоров Влайков е български дипломат, занимавал се с научна и журналистическа дейност. От 2016 г. е посланик на България в Белград.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Радко Влайков е роден на 29 април 1956 г. в София, Народна република България. Той е правнук на политика и писател Тодор Влайков.[1]

През 1981 г. завършва Университета за национално и световно стопанство в София и става магистър по „Международни отношения“ в първия випуск на тази специалност в България. От 1981 до 1991 г. се занимава с научна и журналистическа дейност.

През 2001 г. се жени за дъщерята на Муравей Радев – Йоанна, която за известно време е кореспондент за вестник „Демокрация“ в Пловдив.[2] Имат 3 деца.[3]

Дипломатическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1991 г., след промените в България, постъпва като дипломат в МВнР. В периода август 1991 – март 1994 г. е съветник в посолството на Република България в Чехословакия, а след разделянето на страната в посолството в Прага (Чехия). В периода март 1994 – юли 2001 г. той е Говорител на МВнР. През същия период е и директор на дирекция „Информация“ и на дирекция „Информация и връзки с обществеността“ в МВнР.

Посланик в Сърбия

През октомври 2016 г. е назначен от второто правителство на Бойко Борисов за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Белград.[4] Като посланик работи активно по въпросите свързани с българското малцинство в Сърбия. През 2017 г. спомага за откриването на изложба в Инфо центърът на ЕС в Белград – „Босилеград преди и сега – Международен детски Великденски фестивал“, проведена за пръв път извън Босилеград, като изтъква ценностите по които Сърбия да върви към Европейския съюз.[5] През април 2018 г. участва на 8–та Кръгла маса на тема „Представяне на проектозакон за изменения и допълнения на Закона за националните съвети на националните малцинства“.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „150 години от рождението на Тодор Влайков“. // bnt.bg, 13 февруари 2015. Посетен на 20 март 2020.
  2. „Радко Влайков става зет на Муравей Радев“. // segabg.com, 2 май 2001. Посетен на 20 март 2020.
  3. „Посланик Радко Влайков празнува рожден ден в белградска кафана“. // 24chasa.bg, 28 април 2018. Посетен на 20 март 2020.
  4. „Радко Влайков – новия извънреден и пълномощен посланик на Република България в Белград“. // rtcaribrod.rs, 4 октомври 2016. Посетен на 20 март 2020.
  5. „Изложба за Босилеград в инфо центъра на ЕС в Белград“. // glaspress.rs, 3 март 2017. Посетен на 20 март 2020.
  6. „Кръгла маса за промени в закона за нс на малцинствата“. // rtcaribrod.rs, 19 април 2018. Посетен на 20 март 2020.

Външни препратка[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия