Резолюция 39 на Съвета за сигурност на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Small Flag of the United Nations ZP.svg
ООН Съвет за сигурност
Резолюция 39
Дата 20 януари 1948 г.
Заседание 230
Код S/RES/39 (1948) (Документ)
Вот Symbol support vote.svg 9Symbol neutral vote.svg 2Symbol oppose vote.svg 0
Предмет Индо-пакистанският въпрос
Резултат Приета с мнозинство

Съветът за сигурност в състав от 1948 г.:

постоянни членове
 ROC  FRA  GBR  USA  SUN
непостоянни членове
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Резолюция 39 на Съвета за сигурност на ООН е приета на 20 януари 1948 по повод спора между Индия и Пакистан за областта Кашмир. Чрез резолюцията Съветът за сигурност предлага помощта си в уреждането на спорните въпроси между страните в конфликта, като постановява създаване на комисия към Съвета за сигурност в състав от трима членове на ООН: двама членове, посочени, съответно, от правителствата на Индия и Пакистан, и един член, посочен от станалите двама членове на комисията. Резолюцията задължава комисията във възможно най-кратки срокове да пристигне на мястото на конфликта, където да действа под ръководството на Съвета за сигурност и в съответствие с нарежданията, които би получила от него. Комисията трябва да информира постоянно Съвета за сигурност за своята дейност и за развитието на ситуацията, като подава редовни доклади и му представя своите заключения и предложения. Резолюцията вменява на създадената комисия две основни функции: 1) да разследва фактите съгласно постановленията на член 22 от Хартата на Обединените нации; 2) да осъществява, без да пречи на работата на Съвета за сигурност, всякакво посредническо влияние, което би могло да отстрани евентуални затруднения; да изпълнява указанията, дадени ѝ от Съвета за сигурност, както и да съобщава до каква степен са били изпълнени съветите и указанията, получени от Съвета за сигурност.[1]

Резолюция 39 е приета с мнозинство от 9 гласа, като двама от членовете на Съвета за сигурност – СССР и Украинската ССР- гласуват въздържали се.[1]

По-късно Резолюция 47 на Съвета за сигурност от 21 април 1948 увеличава състав на Комисията за Индия и Пакистан с още двама членове. Така окончателният състав на петчленната комисия е сформиран от: представител на Чехословакия (посочен от правителството на Индия), представител на Аржентина (посочен от правителството на Пакистан), представител на САЩ (посочен от председателя на Съвета за сигурност поради отсъствие на единодушие между представителите на Аржентина и Чехословакия за третия член на комисията, който трябва да бъде посочен от тях) и представители на Белгия и Колумбия (назначени с решение на Съвета за сигурност от 23 април 1948 г.). [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) UNSCR. Resolution 39
  2. ((en)) UNSCR. Resolution 47

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]