Ренато Поджоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ренато Поджоли
Renato Poggioli
италиански литературен теоретик и историк
Роден
Починал
3 май 1963 г. (56 г.)
Кресчънт Сити, Калифорния, САЩ

Учил вКарлов университет
Флорентински университет[1]
Научна дейност
ОбластФилология, изкуствознание
Работил вХарвард
Публикации„Теория на авангарда“ (1962)

Ренато Поджоли (на италиански: Renato Poggioli, р. 6 април 1907 г., п. 3 май 1963 г.) e италиански литературен теоретик и историк, специалист по руска литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дипломира се в университета на Флоренция при проф. Никола Отокар с работа върху Александър Блок (1929). През 1931-32 г. специализира в Карловия университет в Прага. Работи като лектор по италиански език и литература във Вилнюс (1935-36) и Варшава (1936-38). След Втората световна война първо е гост професор по италиански език и литература в Харвард (1946-47), където става и професор на пълен щат (1950). Като гост професор посещава Сорбоната (1961) и университета на Пуерто Рико (1962).

Загива в автомобилна катастрофа.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В началото на своята работа като учен славист публикува статии за Лилиев и Яворов.[2], [3]

Превежда за италиански списания стихотворения на Николай Лилиев и Пейо Яворов (1928), както и „Ралица“ на Пенчо Славейков (1929). Като цели книги в негов превод на италиански са отпечатани романът „Радецки марш“ на Йозеф Рот (1934), трактатът на Дмитрий Мережковски „Иисус Неизвестният“ (1933), сборникът с разкази на Исак Бабел „Конармия“ (1932), сборник с лирика на Сергей Есенин (1940), сборник с избрани стихотворения на Александър Блок (1941), „Повест за похода на Игор“ (1952), романът „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“ на Ярослав Хашек (1961).

Най-прочутата му книга е „Теория на авангарда“ (на италиански: Teoria dell'arte d'avanguardia) от 1962 г., преведена на английски като „The Theory of the Avant-garde“. В нея той застъпва позицията за пряката връзка на авангардното изкуство с наследството на Романтизма.

Проф. Поджоли е един от спорадичните герои в романа на Сол Белоу „Херцог“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • La violetta notturna: antologia di poeti russi del Novecento. 1933.
  • Politica letteraria sovietica: bilancio di un ventennio. 1937.
  • Pietre di paragone. 1939.
  • Il fiore del verso russo. 1949.
  • Rozanov. 1957.
  • The poets of Russia, 1890-1930. 1960.
  • Teoria dell'arte d'avanguardia. 1962.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.thecrimson.com
  2. „Il poeta bulgaro Nikolaj Liliev“. – Rivista di letterature slave, 1928, 3, 221-230.
  3. „Il poeta bulgaro Pejo Javorov“. – Rivista di letterature slave, 1928, 4-5-6, 317-337.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]