Рождество Богородично (Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Рождество Богородично“
Veliko Tarnovo Cathedral 4.jpg
Местоположение във Велико Търново
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Велико Търново
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Великотърновска
Архиерейско наместничество Великотърновско
Време на изграждане 1924 - 1934 г.
Съвременен статут действащ храм
„Рождество Богородично“ в Общомедия

„Рождество Богородично“ е православен храм във Велико Търново, катедрална църква на Великотърновската епархия на Българската патриаршия.

Намира се в старата част на Велико Търново, в т. нар. „Болярска махала“, на малък площад в старата част на града. Издигната е върху старата църква „Рождество Богородично“. Срещу нея е разположена сградата на Великотърновска митрополия.

В притвора на църквата са погребани митрополитите Климент, Софроний и Антим.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стар храм[редактиране | редактиране на кода]

Старата църква е построена от Уста Кольо Фичето в периода 1842 г. – 1844 г. Изградена е от дялан пясъчник, като характерни особености на църквата са големият главен корниз и двойната, фичевска кобилица от камък и червени тухли. Украсена е с четири колонки и елипсовидни прозорци, които придават особена оригиналност на фасадата. Църквата е трикорабна. На 30 м западно от нея е построена камбанарията, също иззидана от дялан камък. Подът е застлан с мраморни плочи. Най-оригиналното във вътрешността на църквата са двата реда капители. Сводовете са направени от тухли и хоросан. Освен главния вход има още две странични, симетрично разположени врати, през които се излиза във външните аркади. Построена е със средства, събирани от населението по махали.

Иконостасът е дело на Антон Станишев.[1]

Земетресение[редактиране | редактиране на кода]

На 1 юни 1913 г. Търново преживява катастрофално земетресение. Наред с много пострадали частни и обществени сгради, до основи е разрушен и катедралният храм. Остава само камбанарията, макар и силно повредена. През същата година край руините е издигнат временен параклис за нуждите на енорията и е взето решение повредената камбанария да бъде съборена. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му с дата 8 септември 1888 г., подписан от митрополит Климент, кмета П. Славков, видни търновски първенци и свещеници.

Нов храм[редактиране | редактиране на кода]

Основният камък на новата катедрала е положен през 1924 г., а през 1934 сградата е завършена и осветена. Фасадата е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението (съхраняван днес в Регионалния исторически музей, Велико Търново).

Настоящата катедрална (съборна) църква е строена от майстора строител дядо Грозю през 1933 г. – 1934 г. За оформяне на интериора влагат своя труд много известни майстори и творци. Дърворезбата за иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д. Кушлев. Стенописите са направени през 1954 г. от художниците професори Н. Кожухаров, Д. Гюдженов, П. Сеферов и търновския иконописец Атанас Велев.

От стенописите представляват интерес тези с исторически сцени – покръстване на българския народ, изпращането на св. патриарх Евтимий на заточение и Търновската книжовна школа на Теодосий Търновски, както и с образите на светиите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий.

Камбаните са руски, изработени стилно и отбелязващи чрез надписи преминаването на река Дунав от Руските освободителни войски[2].

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е изграден от дялан пясъчник, като характерни особености на архитектурата са големият двоен корниз и двойната фичевска кобилица от камък и червени тухли. Украсата се състои от 4 колонки и елипсовидни прозорци, които придават особена оригиналност на фасадата. Църквата е трикорабна.

На 30 м западно от нея е построена камбанарията, също иззидана от дялан камък. Подът е застлан с мраморни плочи. Най-оригиналното във вътрешността на храма са 2 реда капители. Сводовете са направени от тухли и хоросан. Освен главния вход, храмът разполага с още 2 странични, симетрично разположени входа, през които се излиза във външните аркади.

Значимост[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1877 г. в катедралата е отслужен благодарствен молебен за влизането в града на Руските освободителни войски.
  • По онова време там служат всички търновски митрополити при важни събития от местно и национално значение.
  • В Търновския съборен храм полагат клетва българските князе Александър Батемберг и Фердинанд I.
  • Храмът е посещаван от народните представители от Учредителното (1879) и великите народни събрания в Търново.
  • В катедралния храм са погребани 3 митрополити, които са останали в историята на града и като видни общественици.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 196.
  2. в. „Търновски епархийски вести“, бр. 11, септември 2009 г., с. 12
  • Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България