Самантабхадра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Самантабхадра (санскрит: समन्तभद्र, Саманта означава „простираща се всеобхватно“, Бхадра – „велика добродетел“) e бодхисатва в Махаяна будизма, който е асоцииран с будистката практика и медитация. Заедно с Буда Шакямуни и бодхисатва Манджури той формира Шакямуни триединството в будизма. Той е патрон на Лотосовата Сутра и според Аватамсака Сутра дава десетте велики обета, които са основа на практиката на бодхисатва:

  1. Да отдаде почит към всички буди.
  2. Да възхвалява Татхагата (един от епитетите означаващ Буда).[1]
  3. Да прави изобилни дарения.
  4. Да се разкае за всяко злодеяние.
  5. Да се радва на заслугите и добродетелите на другите.
  6. Да моли будите да продължават да преподават.
  7. Да моли будите да останат в света
  8. Да следва ученията на будите от всички времена.
  9. Да приютява и облагодетелства съществата.
  10. Да посвети всяка заслуга и добродетел на доброто на всички същества.

В Китай Самантабхадра е асоцииран с действието или активността, докато Манджушри – с мъдростта. В тибетския будизъм той също е особено почитан, но в школата Нингма Самантабхадра или още Дхармакая Самантабхадра е името на централния изначален или Ади Буда и не може да се разглежда като аспект на бодхисатвата със същото име.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Samantabhadra“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​