Свето Миро
Свето Миро е благовонно масло, което се използва в Миропомазването – за благославяне на новопокръстените в тайнството Кръщение, а също при освещаване на престоли и антиминси.
Използване
[редактиране | редактиране на кода]Свето Миро се използва при тайнството Миропомазване, което в Православната църква се извършва веднага след св. Кръщение, като новопокръстеният се помазва със свето миро кръстообразно с думите „Печат дара Духа Светаго“. Чрез Кръщението вярващият става член на Христовата църква, а чрез тайнството Миропомазване получава благодатните дарове на Светия Дух. Първоначално това е ставало чрез ръковъзлагане от апостолите, но скоро е заменено с Миропомазване, за което пише Свети Йоан Богослов.[1]
В раннохристиянската църква Миропомазването има по-широка употреба – дава духовни дарове на вярващите и утвърждава във вярата, а по примера на Древната църква с миро и до днес се освещават храмовите престоли и антиминси. По-късно се миропомазват не само първосвещениците, но и пророците и царете.[1]
Със Свето Миро Бог заповядал на Мойсей да помаже скинията, Аарон и синовете му за служба Богу.[2]
Право на Мироварене
[редактиране | редактиране на кода]Право да приготвят Свето Миро имат само автокефалните православни църкви, каквато е и Българската православна църква. В своята най-нова история Българската православна църква приготвя за първи път миро през 1950 г. след като 5 години по-рано нейната автокефалия е призната от Вселенската патриаршия. Първият български патриарх в най-новата история, Кирил Български, вари миро през 1961 г., а патриарх Максим прави освещавания на светото миро през 1974, 1988, 1995 и 2002 г. Шестото мироварене през 2002 година е извършено, за да се благослови настъпилото хилядолетие. Седмото мироварене бе през Април 2009 година. Осмото мироварене в историята на Българската православна църква бе през Април 2018 година.[3]
За разлика от Руската православна църква, Църквата на Гърция продължава да получава миро от Вселенската патриаршия в Константинопол, за да засвидетелства историческата си връзка с патриаршията. Същото важи за Полската православна църква, за Православната църква на Чехия и Словакия, за Православната църква на Украйна, както в последно време и за автокефалната от древността Кипърска църква. Православната църква в Америка се разглежда като автокефалия и освещава собствено миро.[1]
Вселенската патриаршия настоява, че само тя има право на мироварене, затова кани архиереи от различните църкви да участват в нейното мироварене, а след това дава от мирото на онези църкви, които признават нейното изключително право. Смята се, че получаването на Свето Миро е белег на зависимост от църквата, която дава мирото.[2]
Мироварене
[редактиране | редактиране на кода]Благоуханни вещества
[редактиране | редактиране на кода]Свето Миро се приготвя с много и различни благоуханни вещества, които символизират благоуханието на различните дарове на Свети Дух.[1]
Основните вещества, включени в Свето Миро, което приготвя Българската православна църква, са дървено масло и бяло вино от грозде. Съставът му не е строго определен, така както е бил през старозаветната епоха, а именно: самоток смирна, благовонна канела, благовонна тръстика, касия и маслинен елей.[4]
Броят на благоуханните вещества, добавени към дървеното масло, се увеличава в историята: Моисей Бар-Кефа (9 век) споменава само дървено масло и балсамово масло, Григорий Бар-Хеврей (13 век) описва около 30 съставки. Днес Константинополската патриаршия използва около 60 различни съставки, а Руската църква – около 30.[1]
Церемония
[редактиране | редактиране на кода]Приготовлението на Свето Миро в светена вода е съпроводено с четене на евангелски текстове първоначално от местния епископ, по-късно от главата на всяка автокефална църква (обикновено патриарх, митрополит или архиепископ ), подпомаган от други епископи, в хода на церемониите и, обикновено на Велики четвъртък, в службата, призоваваща светец, посветен на духа. След това Свето Миро се разпределя в различните енории и манастири.[4]
В древната Църква мироваренето се извършвало всяка година през Великия пост, като според византийската традиция това става на Велики Четвъртък. В днешно време ново миро се приготвя, когато старото привършва – обикновено на всеки шест-седем години.[1]
Мироварене в Българската патриаршия
[редактиране | редактиране на кода]Съдовете за приготвяне на мирото се съхраняват в сградата на Светия Синод на Българската православна църква. Приготвянето на мирото се извършва в притвора на катедралния храм „Свети Александър Невски“ на Българския патриарх.[4]
Мироваренето в Българската Патриаршия протича съгласно строго установена хронологична последователност:[4]
- Светият Синод на Българската православна църква взима решение за започване на мироварене.
- На Неделя Кръстопоклонна Българският патриарх заедно с митрополити и епископи поставят първите съставки и аромати.
- На Велики понеделник, първият ден от Страстната седмица, се отслужва Преждеосвещена св. Литургия.
- В патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ се прави водосвет. Българският патриарх излиза от св. олтар в лития и се отправя до притвора на храма, където извършва водосвета. Той поръсва приготвените съставки и лично започва наливането на светената вода, дървеното масло и виното в казана за мироварене.
- Българският патриарх прочита първата глава от светото Евангелие от Матей, което се чете през цялото време, докато се приготвя Свето Миро.
- Други свещенослужители продължават да четат светото Евангелие през цялото време на мироваренето. Сред тях са митрополити, епископи, главният секретар на Св. Синод, протосингелът на Софийската св. Митрополия, софийски свещеници.
- Приготвянето на Свето Миро продължава до Велика сряда включително.
- На Велики четвъртък се отслужва св. Василиева литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, след която Светото Миро тържествено се освещава от Българския патриарх и синодалните архиереи.
- Към новоприготвеното миро се добавят няколко капки Цариградско миро, съхранявано в специален съд. Така се символизира приемствеността и връзката с Вселенската патриаршия.
- След освещаването Светото Миро се налива в специални съдове и се съхранява в Синодната палата. Свето Миро се съхранява в православните църкви в стъклен или метален съд, наричан алабастрон.
Състав на Свето Миро в Православната църква
[редактиране | редактиране на кода]Основни съставки
[редактиране | редактиране на кода]Точният състав и пропорции са строго пазена тайна, но основните съставки, които се използват в процеса на приготвяне, включват:[3][1]
- Миро: благовонна смола, която се използва в религиозни обреди от древността. Тя има сладък, дървесен аромат и се счита за символ на чистота и святост.
- Смирна: благовонна смола, която се използва в религиозни обреди. Тя има по-тежък, земен аромат и се счита за символ на страдание и покаяние.
- Алое: благовонна смола, която се използва в религиозни обреди. Тя има свеж, зелен аромат и се счита за символ на възкресението.
- Канела: благовонна кора от дървото на канелата, която се използва за придаване на сладък, подправков аромат на мирото.
- Касия: благовонна кора, подобна на канелата, която се използва за придаване на сладък, подправков аромат на мирото.
- Олибан: благовонна смола, която се използва в религиозни обреди. Тя има свеж, цитрусов аромат и се счита за символ на божествеността.
- Масло от бадеми: натурално масло, което се използва като основа за мирото. То помага за разтваряне на благовонията и за разпространение на аромата им.
Съставки при Седмото мироварене
[редактиране | редактиране на кода]При Седмото мироварене са използвани следните съставки и количества[4]:
- Маслинено масло (Oleum Olivarum) - 80 л.
- Бяло гроздово вино (Vinum album) - 30 л.
- Чист винен спирт (Spiritus Vini 95 %) - 11 л.
- Лавандулово масло (Oleum Lavandulae) - 800 гр.
- Резиноид Олибанум (Resinoid Olibanum) - 800 гр.
- Бензоена смола (Resinoid Bensoe) - 600 гр.
- Жасминово абсолю (Absolut Gasmin) - 500 гр.
- Жълт кантарион (Herba Hiperici sive costum) - 500 гр.
- Гераниево масло (Oleum Pelagonium) - 400 гр.
- Резиноид Перу балсам (Resinoid Balsamum Peruvianum) - 350 гр.
- Босилеково масло (Oleum Basilici) - 300 гр.
- Розово масло (Oleum Rosae) - 250 гр.
- Перуников конкрет (Concret Iris) - 200 гр.
- Валерианови корени (Radix Valeriane) - 200 гр.
- Карамфилово масло (Oleum Caryophyli) - 200 гр.
- Здравецово абсолю (Absolut Geranium) - 200 гр.
- Лимоново масло (Oleum Citri) - 200 гр.
- Листа от мошусна салвия (Folia Salvia scareae) - 200 гр.
- Хвойнови плодове (Fructus Juniperi) - 200 гр.
- Резиноид Стиракс (Resinoid Styrax) - 200 гр.
- Борови връхчета (Torines Pini) - 100 гр.
- Съцветия от хмел (Strobuli Lupuli) - 100 гр.
- Бергамотово масло (Oleum Bergamottae) - 50 гр.
- Канелено масло (Oleum Cinnamomi) - 50 гр.
- Кедрово масло (Oleum Cedri) - 30 гр.
- Фър балсам абсолю (Absolut Balsamum Fur) - 30 гр.
- Черен пипер масло (Oleum Piper nigrum) - 20 гр.
Описание на състав на Свето Миро от 2018 г.
[редактиране | редактиране на кода]Известно е и следното описание на състав на Свето Миро[3]:
- Бяло вино – 90 оки (115.38 литра)
- Дървено масло – 36 оки (46.152 литра)
- Розово масло – 4 000 грама
- Кора от канела – 1 890 грама
- Плодове на черен пипер – 1 575 грама
- Корен от галанга – 1 575 грама
- Тамян – 1 575 грама
- Терпентиново масло – 1 350 (1 850) грама
- Смола от мира – 1 260 грама
- Исиот – 1 260 грама
- Санталово дърво – 945 грама
- Дървесина от африканска акация – 945 грама
- Листа от индийски нард – 945 грама
- Плодове от имел – 945 грама
- Звъника – 650 грама
- Бяло дърво – 650 грама
- Кедрово масло – 650 грама
- Плодове на дълъг пипер – 630 грама
- Черна африканска акация – 630 грама
- Копитник – 630 грама
- Корен от зедоария – 630 грама
- Бял оман – 630 грама
- Индийски орех – 630 грама
- Лавандулово масло – 400 грама
- Аирово масло – 500 грама
- Розмариново масло – 500 грама
- Балсамови пъпки – 630 грама
- Карамфилово масло – 300 грама
- Бергамотово масло – 300 грама
- Масло от портокалов цвят – 300 грама
- Вълча ябълка – 315 грама
- Майоран – 315 грама
- Ранни лист – 315 грама
- Корени от перуника – 315 грама
- Алое – 315 грама
- Стираксова смола – 315 грама
- Канелено масло – 300 грама
- Маслинен елей
- Жълт кантарион
- Майчин лист – 150 грама
- Корен от бял оман или инула – 150 грама
- Масло от босилек – 150 грама
- Исопово масло – 150 грама
- Хвойново масло – 150 грама
- Кардамон – 150 грама
- Розово масло (от стъбла на рози) – 200 грама
- Масло от здравец – 50 грама
- Масло от теменуга – 50 грама
- Лимоново масло – 50 грама
- Перувиански балсам – 100 грама
- Анасоново масло – 30 грама
- Инула
Известни съставки, употребявани при варенето на Свето Миро
[редактиране | редактиране на кода]Светото миро в православната църква се приготвя от 57 различни вида благовония и масла. Най-известните вещества, употребявани при варенето на Свето Миро включват[1]:
- Myrobalanus indicus, balanus aegyptiaca glandes unguentariae - 30.630 кг.
- Cinnamomum (reste cortex cinnamomi) - 1.890 кг.
- Терпентиново масло; борова смола (Terebinthi, resina pini) - 1.890 кг.
- Palitum (caulis muscata sive odorata) - 1.890 кг.
- Чер пипер (Piper) - 1.575 кг.
- Cypericum (radix cyperici) fouchet (sive galanga) - 1.575 кг.
- Тамян (Ladanum) - 1.575 кг.
- Plibanum - 1.575 кг.
- Санталово дърво (Lignum balsami) - 0.945 кг.
- Cassia Lingea (sive lignum acacie) - 0.945 кг.
- Fructus indicum (folium nardi indicae - sive spica indica) - 0.945 кг.
- Visci grana - 0.945 кг.
- Semen roris marini (sive folia roris marini) - 0.945 кг.
- Измир (Myrrha) - 1.260 кг.
- Zinciberus - 1.260 кг.
- Жълт кантарион, звъника, порязаниче (Hypericum sive costum) - 0.630 кг.
- Spina alba (sive iuncus aromaticus) - 0.630 кг.
- Piper Longum - 0.630 кг.
- Балсамови плодове, балсамови пъпки (Fructus balsami - recte gemmae balsami) - 0.630 кг.
- Cassia nigra - 0.630 кг.
- Карамфил (Caryophyli) - 0.630 кг.
- Копитник (Asarum - raste radix asari, cabaret) - 0.630 кг.
- Zedoaria - 0.630 гр.
- Folia peregrine et ea quidem calamus aromaticus - 0.630 кг.
- Инула (Inula, aulnee) - 0.630 кг.
- Styrax liquida sive calamita - 0.315 кг.
- Saliunca (celtica nargus) - 0.315 кг.
- Майоран (Maceris) - 0.315 кг.
- Майоран (Mariorana) - 0.315 кг.
- Рани лист, пчелинок (Stachys - sive marubium aldum) - 0.315 кг.
- Bdellium - 0.315 кг.
- Opobalsamum - 0.315 кг.
- Aristolochia, rattelou-sarrazine - 0.315 кг.
- Agallochon, lignum, aloes - 0.315 кг.
- Moschus (verus) - 0.018 кг.
- Aloe maioran
- Благ бъз (Angelica)
- Босилково масло (Oleum ocymi basilica)
- Бяло гроздово вино (Vinum album) - 90 оки
- Виола адората (Viola adorata)
- Галанга (Rhisoma zedoaria)
- Исопово масло (Oleum hysopi)
- Кардамон (Cardamomum)
- Копитник (Asarum)
- Лавандула (Lavandula)
- Майчин лист (Cassia amara, cassia Augusri folia)
- Мастика (Mastix sandoraca)
- Маслинов зехтин (Oleum olivae) - 36 оки
- Перуански балсам (Balsam perubianum)
- Розово масло (Oleum rosae)
- Салвия, какула (Salvia)
- Серлиум пиранон (Serlium piranion)
- Систус таурикус (Cistus tauricus)
- Чер имел (Loranthus)
- Cissus vitiginea
- Oleum Bergamotae (бергамотово масло)
- Oleum Neroli
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Епископ Николай Макариополски. Светото Миро, Литургическо и историческо изследване, ГДА, 1955/56. // 2018-04-02. Посетен на 2023-06-04.
- ↑ а б Дончо Александров, магистър по богословие. Светото Тайнство Миропомазание // Посетен на 2023-06-04.
- ↑ а б в Ангел Карадаков. Дякон Иван Иванов: Мироваренето е символ на автокефалност // Добротолюбие, 2018-04-03. Посетен на 2023-06-04.
- ↑ а б в г д Александра Карамихалева. Мироваренето в Българската Православна Църква // 2010-09-20. Посетен на 2023-06-04.