Секеи

Секеи
Székelyek
	Секеи Székelyek
Общ брой	над 1 000 000
По места	Румъния: 730 000; Унгария: 185 000
Език	унгарски
Религия	християни (предимно католици, също така калвинисти и унитарианци)
	Окръзи в Румъния със значително секейско население
	Секеи в Общомедия

Секеите, също секели или секули, (на унгарски: Székelyek; на румънски: Secuii; на немски: Szekler; на латински: Siculi) са подгрупа^[2] на унгарския народ, живееща предимно в Секейския край в Румъния. Значително население, произхождащо от секеите от Буковина, живее в областите Толна и Бараня в Унгария и в някои области на Войводина, Сърбия.

През Средновековието секеите, заедно с трансилванските саксонци, играят ключова роля в защитата на Кралство Унгария срещу османците^[3] в позицията им като пазачи на източната граница. С Трианонския договор от 1920 г. Трансилвания (включително Секейска земя) става част от Румъния, а секелското население става цел на усилията за румънизация.^[4] През 1952 г., по време на Социалистическа република Румъния, бившата провинция Муреш, Румъния (с най-висока концетрация на секеи) е законно определена като Унгарска автономна област. Заменена е през 1960 г. от Мурешко-унгарската автономна област, която от своя страна е разделена през 1968 г. на три неавтономни окръзи – Харгита, Ковасна и Муреш.^[5]

Днешната Секейска земя приблизително съответства на румънските окръзи Харгита, Ковасна и централен и източен Муреш. Въз основа на официалното преброяване на населението през 2011 г. 1 227 623^[6] етнически унгарци живеят в Румъния, предимно в региона на Трансилвания, което прави 19,6% от населението на този регион.

Етноним[редактиране | редактиране на кода]

Други варианти на етнонима са секели, секлери, секули.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Хронистът от 13 век Шимон от Кеза (Kézai Simon) също казва, че секеите са народ, наследник на хуните, които са живели в планините, преди да дойдат самите маджари, а Геза Фехер сочи, че са имали свое „предмаджарско“ – секейско, руническо писмо, където наред със старотюркските енисейски знаци се намират и няколко глаголически и „кирилски“ букви. Според Й. Тури секеите са най-старите сред сегашните жители на Трансилвания и не са преселени от маджарските крале, а сами са завладели сегашното си отечество, живеели в маджарското поле, обединили се с там нахлулите маджари и научили езика им.

Друга теория от 20 век е, че секеите са си просто погранично унгарско население, които – както някои други племена, са разселени, за да пазят границите. След задълбочени проучвания е установено, че езикът на секеите не се различава по нищо от езика на останалото унгарско население, което предвид на планинските им изолирани обитания в миналото противоречи на теорията за отделен етнос.

Унгарският учен Геза Фехер смята, че секеите са „прабългарско племе“. Това е мнението на проф. Петър Мутафчиев, поддържано в неговия труд „История на българския народ“. Други теории за произхода им са българско-есегелската, аварската, тюркската и пр. Някои учени проследяват потеклото на секеите, установяват тяхно присъствие в Карпатите още преди 5 век, което ги прави може би част или близки до Аварския хаганат, но това не ги прави авари.

Други изследвания твърдят, че секеите са говорили унгарски език. Дори се твърди, че в секейския език няма толкова заемки от тюркско-български, колкото в днешния унгарски език, а топонимите в секейските територии също доказват техния унгарски език. Дори ако секеите са били тюркско племе, те са изгубили родния си език твърде рано.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Секейската земя е част от Аварския хаганат през средновековието. През този период авари и славяни мигрират в Трансилвания. От 900 до 1526 г. районът е под пряк контрол на Унгарската държава. Счита се, че секеите се заселват в Трансилвания през 12 век от територии в днешните области Хайду-Бихар и Бихор.

Още от средновековието секеите играят важна роля в унгарската армия. Етногенезисът им, както и този на унгарците, все още не е достатъчно изучен. От 12 и 13 век до 1876 г. секейската земя има значителна, но променлива автономия, първо като част от Кралство Унгария, после като част от Княжество Трансилвания. В днешно време самите секеи се считат за унгарци. В състава на Съюза на трите нации те встъпват като главни предводители на Трансилвания, където те, бидейки католици, напълно подчиняват под своя власт румънското православно мнозинство, което през 18 – 20 век се противопоставя на процеса на маджаризация.

Секеите са трансилвански племена и името им на унгарски значи „граничари“. Организирани в графство с доминантно унгарско благородничество и предимно саксонско население. Най-рано секеите като държавно обединение с управленчески апарат са споменати писмено през 1235 г.

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Около 670 000 секеи живеят в днешна Румъния. Приблизително половината от всички унгарци в Румъния се идентифицират като секеи. В Румъния секеи живеят в три административни области на страната: Харгита, Ковасна и Муреш. Значителен брой секеи живеят и на територията на Република Сърбия, в автономната област Войводина.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

A „Székely gate“
Dârjiu fortified church is part of the UNESCO World Heritage
Székely flag on the Houses of Parliament, Budapest, Hungary
The Székely Sun and Moon (old,obsolete flag)
The Székely flag, made and used by the Székelys.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ books.google.bg
↑ Ramet, Sabrina P. (1992). Protestantism and politics in eastern Europe and Russia: the communist and postcommunist eras. 3. Duke University Press. p. 160. ISBN 9780822312413. ...the Szekler community, now regarded as a subgroup of the Hungarian people.
↑ Piotr Eberhardt (January 2003). Ethnic Groups and Population Changes in Twentieth-century Central-Eastern Europe. M. E. Sharpe, Armonk, NY and London, England, 2003. ISBN 978-0-7656-0665-5.
↑ Ramet, Sabrina P. (1997). „The Hungarians of Transylvania“. Whose Democracy?: Nationalism, Religion, and the Doctrine of Collective Rights in Post-1989 Eastern Europe. Rowman & Littlefield. pp. 67 – 69. ISBN 978-0-8476-8324-6.
↑ "Szekler people". Encyclopædia Britannica.
↑ Преброяване на румънското население за 2011 Архив на оригинала от 2013-07-17 в Wayback Machine. (на румънски) – recensamant 2002 --> rezultate --> 4. POPULATIA DUPA ETNIE

[1] s.google.bg

[2] Ramet, Sabrina P. (1992). Protestantism and politics in eastern Europe and Russia: the communist and postcommunist eras. 3. Duke University Press. p. 160. ISBN 9780822312413. ...the Szekler community, now regarded as a subgroup of the Hungarian people.

[3] Piotr Eberhardt (January 2003). Ethnic Groups and Population Changes in Twentieth-century Central-Eastern Europe. M. E. Sharpe, Armonk, NY and London, England, 2003. ISBN 978-0-7656-0665-5.

[4] Ramet, Sabrina P. (1997). „The Hungarians of Transylvania“. Whose Democracy?: Nationalism, Religion, and the Doctrine of Collective Rights in Post-1989 Eastern Europe. Rowman & Littlefield. pp. 67 – 69. ISBN 978-0-8476-8324-6.

[5] "Szekler people". Encyclopædia Britannica.

[6] Преброяване на румънското население за 2011 Архив на оригинала от 2013-07-17 в Wayback Machine. (на румънски) – recensamant 2002 --> rezultate --> 4. POPULATIA DUPA ETNIE

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]