Син (Хърватия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Син
Sinj
— Град —
Sinj overview.jpg
Relief map of Croatia.png
43.7° с. ш. 16.6333° и. д.
Син
Страна Флаг на Хърватия Хърватия
Жупания Сплитско-далматинска жупания
Площ 181 km²
Надм. височина 326 m
Население (2011) 11 478 души
63,4 души/km²
Кмет Кристина Крижанац
Пощенски код 21230
Телефонен код +385 21
Официален сайт http://www.sinj.hr/
Син в Общомедия

Син (на хърватски: Sinj) е град в Южна Хърватия, в Сплитско-далматинска жупания.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Син е разположен в планинска местност на север от далматинското крайбрежие. Отстои на 34 км северно от Сплит и на 68 км югоизточно от Книн. На 10 км североизточно от града преминава границата с Босна и Херцеговина.

През Син минава автомобилният път Сплит-Син-Книн-Краловац, свързващ централната част на Хърватия с адриатическото крайбрежие.

Син е най-големият град в плодородната долина на река Цетина, която протича само на 5 км от него. Тази долина е известна също като Синско поле или Цетинска Краина. Синското поле е заобиколено от всички страни от четири планини - Свилая, Камешница, Висока и част от Динара, която е най-високата от четирите и по чийто хребет, разположен на североизток от Син, минава границата с Босна. Тези четири планини формират специфичния субсредиземноморски климат в района отличаващ се с горещо лято и студена зима.

История[редактиране | редактиране на кода]

В древността на мястото на съвременния Син е имало поселение на илирите, по-късно римско селище. В околностите на града има останки от няколко римски крепости по течението на Цетина.

За първи път градът е споменат под името Син през 1402 г. От края на XIII в. тук управлява хърватският аристократичен род Зрини, а от средата на XIV в. - родът Нелипич. През 1530 г. Син е превзет от османците. През 1686 г. тези земи преминават под контрола на Венеция[1] и е построена крепостта Камичац. По това време Син става известен като поклоннически център заради църквата на Божията майка, в която се съхранява иконата „Черната Богородица“, която според легендата е донесена от Рим през XV в.

През август 1715 г. Син е обсаден от турски войски, но издържа обсадата. Според преданието турският паша Мехмед Челик събира между 60 и 70 000 войници, за да подчини областта, но град Син отказва да се предаде, въпреки че разполага само със 700 бранители. Жителите на града заедно с осем монаси започват да се молят на Богородица, макар да изглежда сигурно, че градът ще падне. Но в нощта срещу Успение Богородично турците отстъпват, оставяйки след себе си 10 000 мъртви, защото се разразява страшна епидемия и те разказват, че многократно виждат фигурата на жена, обляна в светлина, която вървяла срещу бастионите им[2][3]. Това събитие също става една от причините към Син да се стичат поклонници на 15 август, деня на Богородица[4].

Население[редактиране | редактиране на кода]

Участници във фолклорния празник Синска Алка

Според преброяването от 2011 г. Син има население от 11 478 жители, а в цялата община живеят 24 826 души[5].

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Францисканският манастир и манастирската църква в чест на Богородица Синска, първите документи за която се отнасят към XV в. Тогава именно според легендата в нея е пренесена иконата прочула се като „Черната Богородица“.
  • Традиционното конно състезание Синска Алка, което се провежда ежегодно от 1715 г. насам през август в чест на победата над османците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Treasures of Yugoslavia, Yugoslaviapublic, Beograd, 1982
  2. Professeur Borković, V., 1995.: "Cetina – između Svilaje i Kamešnice", Ogranak Matice Hrvatske u Sinju i Pokret prijatelja prirode "Lijepa Naša"
  3. POvijest grada Sinja
  4. [1]
  5. Population by age and sex, by settlements, 2011 CENSUS