Славейко Стрезов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Слав Стрезов)
Славейко Стрезов
български военен и революционер
Роден
Починал
Погребан„Успение Богородично“, Република Северна Македония

НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
Братя/сестриБорис Стрезов
Петър Стрезов

Славейко (Слав) Наумов Стрезов е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Телата на Христо Чернопеев (1), Тодор Кюлюмов (2), Милош Станишев (3), Димитър Митрушев (4), Славейко Стрезов (5) и Илия Цирункаров (6)

Славейко Стрезов е роден в Ресен, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Негови братя са революционерът Петър Стрезов и офицерът Борис Стрезов. Първоначално учи в родния си град, където е ученик на Коста Николов.[1] Стрезов е учител по професия. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Влиза в редиците на ВМОРО и е един от първите ѝ членове в Солун.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в Сборна партизанска рота на МОО.[4]

Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в щабната рота на Шести полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. Славейко Стрезов умира на 23 октомври 1915 година при кървавото сражение при Криволак.[5][6] Погребан е в двора на църквата „Успение Богородично“ в Ново село, Щипско заедно с останалите загинали войници.[7] В 2010 година гробището е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени.[8] За бойни отличия през войната посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 40.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 683.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 66
  6. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 247.
  7. 19 български офицери и подофицери са погребани в двора на църквата „Света Богородица“ в Щип.
  8. Осквернените гробове в Македония.
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 124-125