Слободан Райкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Слободан Райкович
Slobodan Rajković.jpg
Лична информация
Роден 3 февруари 1989 г.  (на 29 г.)
Белград, Сърбия
Ръст 191 cm
Пост Централен защитник
Настоящ отбор
Отбор Flag of Germany.svg Хамбургер ШФ
Номер 32
Договор до 2015
Юношески отбори
0000-2004Flag of Serbia.svg ОФК Белград
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2004-2005
2005-2011
2006-2007
2007-2008
2008-2010
2010-2011
2011-
2012-2013
Flag of Serbia.svg ОФК Белград
Flag of England.svg Челси
Flag of Serbia.svg ОФК Белград (п. наем)
Flag of the Netherlands.svg Айндховен (под наем)
Flag of the Netherlands.svg Твенте (под наем)
Flag of the Netherlands.svg Витес (под наем)
Flag of Germany.svg Хамбургер ШФ
Flag of Germany.svg Хамбургер II
26
0
11
13
23
24
31
4
(1)
(0)
(0)
(0)
(1)
(1)
(1)
(1)
Национален отбор²
2004-2005
2007-2010
2008-
Flag of Serbia.svg Сърбия до 17 г.
Flag of Serbia.svg Сърбия до 21 г.
Flag of Serbia.svg Сърбия
5
8
14
(1)
(0)
(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 30 окт. 2014.
2. Информацията е актуална към 30 окт. 2014.
Слободан Райкович в Общомедия

Слободан Райкович (на сръбски: Слободан Рајковић или Slobodan Rajković) е сръбски футболист, роден на 3 февруари 1989 г. в Белград. Играе като централен защитник в Хамбургер ШФ.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Докато играе за юношеските формации на ОФК Белград, талантът на Райкович води до това да се състои ежеседмична среща на треньорите в школата на отбора, за да решават в кой от юношеските отбори да играе; понякога дори се случва да играе за кадетите, юношите младша и старша възраст в рамките на един уикенд.[1] Той започва да играе за мъжкия отбор на ОФК Белград още на петнадесетгодишна възраст. Когато е на 16 години и 184 дни става вторият най-млад голмайстор в сръбското първенство след Мирко Вучинич (16 години и два дни).[2] ОФК Белград Райкович прави добро впечатление и в края на 2005 г. Челси плаща за него 3,5 милиона паунда (5,2 милиона евро) - по това време рекордна сума за футболист под 18 години.[3] Според договора Райкович остава в отбора от Белград под наем до края на сезон 2006/2007. В турнира за Купата на УЕФА през сезов 2005/2006 с Райкович в състава ОФК Белград отпада от Локомотив Пловдив във втория квалификационен кръг. През 2006 г. играе финал за Купата по футбол на Сърбия и Черна гора.

Следват нови четири сезона под наем извън Англия, защото според местните закони като чужденец извън Европейския съюз Райкович не може да получи разрешително за работа без да е изиграл определен брой мачове за националния отбор на Сърбия.[4] Той дори няма право да играе в приятелски срещи на територията на Англия, освен ако не са при закрити врати. Първоначално е пратен в Айндховен като част от връщането на Алекс в Челси, който също като Райкович играе под наем извън Англия заради липсата на разрешително за работа. С Айндховен Райкович печели титлата в Ередивиси. Холандците искат да удължат наема за още една година, но от Челси не са доволни от малкото игрово време, което сърбинът получава и вместо това го изпращат в Твенте. Там, заедно с Николай Михайлов, отново става шампион на Холандия, както и финалист за Купата на Холандия. След две години в Твенте той отива във Витес заедно със съотборниците си от Челси Неманя Матич и Матей Делач.

За лятната подготовка преди сезон 2011/2012 Райкович се завръща в Челси и изиграва първия си двубой за отбора - приятелски мач срещу Уикъм Уориърс, изигран при закрити врати, в който отбелязва и гол. По-късно оставя добри впечатления и по време на турнето на отбора в Азия. Новият треньор Андре Вилаш-Боаш иска да го задържи в отбора и подава иск за специално изслушване по казуса с работната виза.[5] Отговорните служби обаче не се съгласяват да направят изключение и да му издадат работна виза и въпреки желанието си да играе за Челси, Райкович решава да напусне Англия и преминава в Хамбургер.[6]

За германския отбор отбелязва гол още в дебютния си мач в Първа Бундеслига на 27 август 2011 г. срещу Кьолн. По време на предсезонната подготовка през 2012 г. Райкович е остранен от първия отбор заради спречкване с Хьон-мин Сон, при което Толгай Арслан получава аркада.[7] Седмица по-късно в интервю пред вестник Райкович казва за треньора Торстен Финк, че е двуличник и се държи не като мъж, а като момиче, заради което е наказан с парична глоба.[8] Впоследствие той се извинява, а през ноември Финк има намерение да го върне в първия отбор, но Райкович скъсва мускул на дясното бедро и отпада от плановете до края на есенния полусезон.[9] За сезон 2013/2014 отново не попада в сметките на Финк и е изпратен в дублиращия отбор. Нова контузия, този път в лявото коляно, вади Райкович от строя до декември и му попречва да се завърне в първия отбор под ръководството на новия треньор Берт ван Марвайк. Все пак по-късно попада в групата за два от мачовете, но без да влезе в игра. Това се променя при Мирко Сломка, третия треньор на отбора през този сезон. Още в първите му два мача като треньор Райкович е титуляр, но във втория къса кръстни връзки на лявото коляно и подновява тренировки чак в края на 2014 г.[10]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

За националния отбор Райкович дебютира на 24 май 2008 г. срещу Ирландия. Същата година участва на олимпиадата в Пекин, където наплюва съдията на мача с Аржентина. ФИФА го наказва да не играе футбол една година, но по-късно намаля наказанието само до забрана за игра в мачове на националния отбор.[11]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]