Слободан Сотиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слободан Сотиров
български художник от Сърбия
Роден
Починал
12 юни 2015 г. (89 г.)
Националност Флаг на България България

Слободан Крумов Сотиров е български художник, един от най-известните творци от българското малцинство в Сърбия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сотиров е роден през 1926 година в Пирот, където по това време живеят родителите му. През 1928 година семейството му се завръща в родния Цариброд (днес Димитровград), в Западните покрайнини. Там завършва средното си образование. На 16 години Слободан Сотиров кандидатства в Художествената академия в София, където е приет и учи специалност Изобразително изкуство в класа на професор Илия Петров. През учебната 1946-1947 година се прехвърля в Белградската художествена академия и е студент при професорите Коста Хакман и Джордже Андреевич Кун. По-късно се завръща в София, но политическите събития от 1948 година и влошаването на отношенията между Югославия и останалите страни от социалистическия лагер го принуждават да се завърне окончателно в Югославия и да довърши образованието си в Белградската художествена академия при професор Иван Табакович.

След завършване на висшето си образование, С. Сотиров преподава изобразително изкуство и български език и литература в Гимназията в Цариброд, а по-късно преподава Графични портрети в Средното училище по изкуствата в Ниш. От 1955 година живее и работи в Белград. Първоначално преподава в Педагогическото училище, а от 1962 година е преподавател и ръководител на катедрата по Художествено възпитание в Полувисшия педагогически институт в Белград.

От 1982 година като художник на свободна практика прекарва няколко години в Швейцария. В 1987 г. в Белград е издаден негов албум с предговор на Станислав Живкович. След разпадането на бивша Югославия се връща в Белград, където живее и до днес.

От 1998 година Сотиров е председател на Общото събрание на Културно-информационния център на българското малцинство „Цариброд“ в Цариброд.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Слободан Сотиров е най-титулования и награждаван български художник в Сърбия и Черна гора. Работи главно в областта на портрета и натюрморта. Приема се, че е един от представителите на т. нар. белградска колористична школа. В Белград Сотиров е създал е повече от хиляда портрета и много в Швейцария, Италия, Германия, Швеция и САЩ.

Представя много самостоятелни изложби, включително и в галерии извън Сърбия. Участва в над сто значими колективни изложби на югославски художници в Югославия и в чужбина, както и в две колективни изложби в София, представящи българските художници в Сърбия.

Негови портрети и картини се намират в частни колекции в много държави в Европа и Америка.

През 1964 година е награден със златен плакет на Съюза на художниците на Сърбия, а през 1997 година правителството на България го награждава с медал „Св. св. Кирил и Методий“.

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1947 г. – Лесковъц
  • 1948 г. – Цариброд
  • 1950 г. – Пирот
  • 1954 г. – Ниш
  • 1956 г. – Белград, Галерия на Съюза на художниците на Сърбия (Теразие)
  • 1956 г. – Скопие, Дом на строителя
  • 1957 г. – Кралево
  • 1957 г. – Пирот, Дом на културата
  • 1958 г. – Белград, Галерия на Съюза на художниците на Сърбия
  • 1961 г. – Белград, Галерия на Съюза на художниците на Сърбия
  • 1963 г. – Белград, Галерия на Съюза на художниците на Сърбия, акварели
  • 1963 г. – Белград, Галерия „Графичен колектв“, акварели
  • 1966 г. – Белград, Галерия на Съюза на художниците на Сърбия, акварели
  • 1967 г. – Зренянин, Малка галерия
  • 1968 г. – Рим, Галерия „SM-13 Studio D'Arte Moderna“, акварели
  • 1969 г. – Неапол, Галерия „D'Arte Di San Carlo“
  • 1969 г. – Оребру (Швеция), Галерия „Engelbert“
  • 1969 г. – Фабриано (Италия), Галерия „La Virgola“
  • 1971 г. – Милано, Галерия „Il Giorno“
  • 1974 г. – Токио, Галерия „Токума“
  • 1980 г. – Цариброд
  • 1982 г. – Белград, Център за култура, портрети
  • 1983 г. – Белград, Център за култура, натюрморти
  • 1983 г. – Младеновац, Център за култура
  • 1984 г. – Белград, Център за култура
  • 1984 г. – Флили (Швейцария)
  • 1986 г. – Цюрих, Галерия „Dien u Partner“
  • 1986 г. – Флили (Швейцария), Галерия „D“, портрети
  • 1987 г. – Цюрих, Галерия „Haus zum Geissebock“
  • 1989 г. – Семпах (Швейцария), Галерия „ZYT“
  • 1995 г. – Белград, Дипломатически клуб
  • 1995 г. – София, Галерия „Средец“
  • 1995 г. – Перник
  • 1995 г. – Благоевград
  • 1995 г. – Цариброд, Градска галерия
  • 1995 г. – Пирот
  • 1995 г. – Белград, Галерия „GSP“
  • 1996 г. – Белград, Музей на железниците
  • 1998 г. – Вършац, „Хемофарм
  • 1998 г. – Цариброд, Културно-информационен център
  • 1999 г. – Будва, Хотел „Могрен“
  • 1999 г. – Белград, Югославска галерия
  • 2000 г. – Апатин, Градска галерия
  • 2001 г. – Белград, Югославска галерия
  • 2001 г. – Земун, Галерия „Стара капетания“
  • 2002 г. – Цариброд, Градска галерия
  • 2002 г. – Смедеревска паланка, Градска галерия
  • 2002 г. – София, Клуб на народния представител
  • 2009 г. – Люцерн, Швейцария

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Slobodan Sotirov. Monografija, Beograd 1987

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]