Снагов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Снагов.

Снагов
Snagov
— село —
Изглед от манастира "Снагов"
Изглед от манастира "Снагов"
Relief Map of Romania.png
44.7075° с. ш. 26.1729° и. д.
Снагов
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Илфов
Община Снагов
Надм. височина 20 m
Население (2002) 1484 души
Пощенски код 077165
Телефонен код (+40) 02 1
Снагов в Общомедия

Снагов (на румънски: Snagov) е село и административен център на едноименната община в Окръг Илфов, Румъния. Селото е елитно предградие в северната част на румънската столица, разположено на 40 км северно от Букурещ. По данни от 2002 в селото живеят 1484 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото възниква в близост до манастира Снагов, основан в края на 14 век на островче в езерото Снагов, на около 2 км северно от днешното село. Първото писмено сведение за него е в документ от времето на Мирча Стари от 1408 година.

По време на комунистическия режим в страната Снагов често е посещаван от Чаушеску и приближените му като място за почивка. През 2002 година румънското правителство решава да построи в Снагов "Дракула парк" в стил Дисниленд, но през 2006 проектът е отменен.

Смята се, че Влад Цепеш е погребан в манастира. При археологически разкопки в задната част на църквата, зад един голям каменен блок, е открит обезглавен скелет, чиито кости са обвити в изгнили парцали, които според учените са остатъци от богато облекло. Засега не е доказано, че те принадлежат на легендарния княз.

През 2011 година Надежда Ганева и синът ѝ Велин Ганев даряват свой имот в селото на Българската православна църква за построяването на българска църква и културно-просветен център за българите в румънската столица.[1][2] Дарението е направено след като църквата "Свети Илия" беше отнета от българската общност от Румънската православна църква и след официалното писмо на община Букурещ до Българската православна църква, в което Патриаршията бе уведомена за отказа за придобиване на подходящ терен в Букурещ за построяване на български православен храм и културен център.[2] Светият Синод на БПЦ-Българска патриаршия на свое заседание реши, че поради своята отдалеченост, теренът не е подходящ за построяването на храм и теренът остана в своите собственици. Днес БПЦ-Българска патриаршия не е собственик на терена.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българи дариха земя за храм край Букурещ. // www.monitor.bg, 16 септември 2011. Посетен на 22 септември 2011.
  2. а б Българската култура и традиция в Румъния ще се запази. // bg-patriarshia.bg, 24 август 2011. Посетен на 22 септември 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]