Социалистическо движение в България
- Социализъм в България пренасочва насам. За политическия режим вижте Народна република България.
Социалистическото движение в България е политическо движение, следващо идеологията на социализма, появило се в България в края на XIX век и съществуващо до наши дни.
Предтоталитарен период[редактиране | редактиране на кода]
Социализмът прониква в България в първите години след Освобождението, разпространяван от отделни теоретици, повлияни от европейски автори, като Пиер-Жозеф Прудон, Фердинанд Ласал, Луи Блан, Михаил Бакунин, Пьотър Лавров и Карл Маркс.[1] Към края на XIX век е създадена националната Българска работническа социалдемократическа партия, а марксизмът се налага като доминираща идеология сред социалистите.[1] През 1894 година партията печели 2 депутатски места, през 1896 година – 2, през 1899 година – 6, през 1901 година – 1 и през 1902 година – 8.[2]
В първите десетилетия на съществуването си българското социалистическо движение се сблъсква с проблема за трудната приложимост на марксисткия социализъм към немодернизираната обществена структура в страната, като различният подход към него става причина за разделянето му на две течения. Тесните социалисти, начело с Димитър Благоев, се придържат плътно към марксистката идеология, отнасят се пренебрежително към либералната демокрация и виждат в бързото развитие на промишлен капитализъм необходимо условие за формиране на работническа класа и преминаване към социализъм. Широките социалисти, водени от Янко Сакъзов, имат по-прагматичен подход – смятат, че до появата на работническа класа социалистите трябва да се стремят към влияние и сред други обществени групи, като се застъпват за демокрацията и си сътрудничат с други продемократични партии.[3]
Двете крила в партията официално се разделят през 1903 година образувайки две отделни партии – Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти).[2] През 1905 година група тесни социалисти, водени от Никола Сакаров и Георги Бакалов, се отделят от партията, недоволни от нейната централизация, и образуват Социалдемократически съюз „Пролетарий“, който през 1909 година се влива в партията на широките социалисти.[4] Няколкото последователни опита на Втория интернационал да преодолее разрива между двете групи остават безуспешни.[5]
След разцеплението на партията социалистите дълго време остават без парламентарно представителство. След предизборно споразумение с Българския земеделски народен съюз, през 1911 година широките социалисти получават 5 депутатски места, увеличени до 6 при частични избори през следващата година. През 1913 година те печелят 19, а през 1914 година – 10 мандата. Тесните социалисти получават 18 мандата през 1913 година и 11 мандата през 1914 година. В края на Първата световна война широки социалисти участват в широките коалиции на Александър Малинов и Теодор Теодоров през 1918 – 1919 година.[6]
Комунистически режим[редактиране | редактиране на кода]
Съвременно развитие[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Мишкова 2014, с. 75.
- ↑ а б Нягулов 2014, с. 257.
- ↑ Мишкова 2014, с. 75 – 78.
- ↑ Нягулов 2014, с. 257 – 258.
- ↑ Нягулов 2014, с. 260 – 261.
- ↑ Нягулов 2014, с. 260.
- Цитирани източници
- Нягулов, Благовест. Ранният социализъм на Балканите: идеи и практика в Сърбия, Румъния и България // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3.
- Мишкова, Диана и др. „Форми без съдържание“: дебатите за преноса на западни модели на Балканите // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3.