Елена Поптодорова

Елена Поптодорова
български дипломат
Родена	31 август 1951 г. София, Народна Република България
Учила в	Софийски университет Университет за национално и световно стопанство Софийски университет
Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС
Семейство
Подпис
Елена Поптодорова в Общомедия

Поптодорова с Ричард Никсън във Варна, 1982 г.

Елена Бориславова Поптодорова-Петрова (родена на 31 август 1951 г.) е български дипломат, политик и общественик, който участва в създаването на политиката на Република България, насочена към членство в Европейския съюз. Автор на редица публикации по въпросите на външната политика и сигурност, правата на човека, малцинствени въпроси и др. Владее български, английски, италиански, руски и френски език. Омъжена, с едно дете.

Биография

Елена Поптодорова завършва Първа английска езикова гимназия (1969 г.), а по-късно английска и италианска филология в СУ "Климент Охридски (1975 г.). Посещава и курсове в Университета в Лийдс (1974 г.), Университета в Сиена, Италия (1976, 1977 и 1978 г.) и преминава през двугодишен курс по международни отношения и дипломация в УНСС (1979 г.). Доктор хонорис кауза от Assumption College, Worcester, САЩ.

Дипломатическа кариера

Елена Поптодорова постъпва в Министерството на външните работи през 1975 г. като правителствен преводач на най-високо ниво. По време на работата си в МВнР е превеждала на Тодор Живков по време на срещи на високо ниво, включително с президента Никсън. След положени изпити постъпва в дипломатическата служба, където заема следните позиции:

• 2010 – 2016 г.: посланик в САЩ.
• 2009 – 2010 г.: директор на дирекция „Политика на сигурността“ в МВнР.
• 2008 – 2009 г.: специален посланик за черноморския регион.
• 30 януари 2002 г. до 21 август 2008 г.: извънреден и пълномощен посланик в САЩ.
• В периода юни 2001 – януари 2002 г.: директор на Дирекция „Международни организации и правата на човека“ в Министерство на външните работи (МВнР). От август 2001 г. е и говорител на Министерството.
• 1975 – 1990: работи в МВнР, започва като III секретар и стига до длъжност пълномощен министър на НРБ в Рим и генерален консул на България в Сан Марино (1987 – 90).

През двата си мандата на български посланик в САЩ, сред редица други дейности, Е. Поптодорова извършва и основното лобиране в Конгреса и администрацията на САЩ за българското членство в НАТО и ЕС, създава групата за приятелство с България в Камарата на представителите на Конгреса, развива мрежите на почетни консули, както и на български училища в САЩ. Участва и в навлизането на най-големите американски инвестиции в България.

През 2013 г. тя води усилията и постига пред американските власти наименуване на кръстовището до българското посолство във Вашингтон на Димитър Пешев,” човекът който спря Хитлер” (по Габриеле Нисим), с решаваща заслуга за спасяването на българските евреи през март 1943 г.

Политическа кариера

• Е. Поптодорова има дълга политическа кариера от началото на промените в 1990 г. В периода юни 1990 – април 2001 г. е избрана за народен представител, последователно в 7 Велико народно събрание (БСП), както и в 36-ото (БСП), 37-ото (БСП) и 38-ото Народно събрание (Евролевица) на Република България. В качеството си на народен представител работи в комисиите по външните работи, националната сигурност, радио и телевизия, права на човека и земеделие.
• Тя е заместник-председател на българската делегация в Интерпарламентарния съюз, член на делегацията в ПАСЕ и на смесения парламентарен комитет ‘България – ЕС’.
• През 2001 г. Елена Поптодорова напуска парламента за да се върне в дипломатическата служба във Външно министерство.

Обществена дейност

• Основател и член на УС на Атлантическия клуб в България (от 1991 г.)
• Член на Настоятелството на Американския университет в България (от 1995 г.)
• Член на УС на Асоциацията за семейно планиране (от 1996 г.)
• Член на УС на Центъра за регионални и геополитически проучвания (от 1997 г.)
• Член на Форума на жените във Вашингтон (от 2003 г.)
• Член на изпълнителния съвет по дипломация, Вашингтон (от 2003 г.)

Награди и отличия

• 2011 г. - Награда за изключителен принос на Американския университет в България;

• 2008 г. – Годишната награда на Общата федерация на клубовете на жените в САЩ за лидерство и изключителен принос към утвърждаване ролята на жените;

• 2008 г. – Почетен медал за заслуги, I степен, на МВР на Р. България за изключителен принос в утвърждаване на върховенството на закона в България, защита на националния интерес и на националната и европейската сигурност;

• 2008 г. – Отличие на директора на Сикрет сървис на САЩ за принос в подкрепа на мисията на Сикрет сървис и безкористна отдаденост на идеалите и принципите на правоприлагането;

• 2007 г. – Златен медал на МВнР за принос към членството на България в ЕС;
• 2006 г. – Доктор хонорис кауза от Assumption College

• 2003 г. – Златен медал на Атлантическия клуб за принос към българското членство в НАТО;

• 2003 г. – Златен медал по повод 100 години от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ;

• 2002 г. – Почетен пожизнен член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за службата й в името на европейската кауза.

Кариера след дипломатическата служба

През септември 2016 г. Поптодорова е назначена за ръководител на Централноевропейския офис на Американския еврейски комитет. На 1-ви март следващата година подава оставка „по лични причини“.

Поптодорова е вице-президент на Асоциацията на Атлантическия договор (Брюксел) и директор по евро-атлантическите въпроси в Атлантическия клуб в България.

Случаят в Полша

На 28 февруари 2017 г. Елена Поптодорова е задържана на летището във Варшава с обвинение за кражба на козметика от безмитен магазин. Случката е популяризирана с помощта на 90 руски медии, в които Поптодорова е описана като виден дипломат, подпомогнал членството на България в НАТО и ЕС. Част от тези публикации са цитирани и в българските средства за масова информация. По случая е образувано дело, което се разглежда през октомври 2018 г. в съда във Варшава и приключва с условно прекратяване при едногодишен изпитателен срок, което означава, че съдът прекратява съдебните действия без каквато и да е присъда.