Стойко Стойков: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 12x тире-числа, 2x тире, 7 интервала, кавички (ползвайки Advisor) |
м overlinking |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] „Св. Климент Охридски“ ([[1935]]), където слуша лекциите на [[Александър Теодоров-Балан]] и [[Любомир Милетич]] <ref name="Vasilka7"/>. Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]] – [[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [[Институт за български език|Института за български език]] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]] – [[1969]]) и заместник-директор на Института ([[1958]] – |
Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] „Св. Климент Охридски“ ([[1935]]), където слуша лекциите на [[Александър Теодоров-Балан]] и [[Любомир Милетич]] <ref name="Vasilka7"/>. Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]] – [[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [[Институт за български език|Института за български език]] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]] – [[1969]]) и заместник-директор на Института ([[1958]] – 1969) и в Софийския университет като асистент ([[1943]]), доцент ([[1947]]) и професор ([[1950]] – [[1969]]). Бил е декан на Филологическия факултет ([[1953]] – [[1954]], [[1962]] – [[1966]]) и заместник-ректор ([[1958]] – [[1960]]). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] ([[1968]] – 1969) и секретар на Комитета ([[1959]] – [[1964]]). |
||
== Научна дейност и приноси == |
== Научна дейност и приноси == |
||
Версия от 13:56, 31 март 2020
Тази статия е за за филолога. За за македониста вижте Стойко Стойков (македонист).
| Стойко Стойков | |
| български езиковед | |
| StoykoStoykov.jpg | |
| Роден |
26 октомври 1912 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 декември 1969 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Работил в | ИБЕ БАН, СУ |
| Публикации | „Българска диалектология“ (1949) |
| Семейство | |
| Съпруга | Стефана Стойкова |
| Деца | Веселин Стойков, Ана Стойкова |
Проф. Стойко Иванов Стойков (1912 – 1969) е български учен езиковед, българист [1], основоположник на българската диалектология.
Биография
Завършил славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1935), където слуша лекциите на Александър Теодоров-Балан и Любомир Милетич [1]. Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937 – 1939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952 – 1969) и заместник-директор на Института (1958 – 1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950 – 1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953 – 1954, 1962 – 1966) и заместник-ректор (1958 – 1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968 – 1969) и секретар на Комитета (1959 – 1964).
Научна дейност и приноси
Диалектология
Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 г. и посмъртно 1993 и 2002).[2] Ценен принос са монографиите му „Банатският говор“ (1967) и „Лексиката на банатския говор“ (1968) и съпоставителното изследване „Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)“ (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“ (1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен „Български диалектен атлас“ (в 4 т., 1964 – 1981).
Фонетика
Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са „Български книжовен изговор“ (1942) и „Увод в българската фонетика“ (1955, 3-то попр. изд. под загл. „Увод във фонетиката на българския език“, 1966).
Лексикология
Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на „Правописен и правоговорен наръчник“ (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие „Правописен речник на българския книжовен език“, 1954) и на „Български тълковен речник“ (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (3 т., 1955 – 1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
Бележки
- ↑ а б Василка Радева, Професор д-р Стойко Стойков – учен със светъл ум и интелектуална честност в „Българският език през 20 век“ (ред. Василка Радева), изд. Пенсофт, 2001, стр. 7.
- ↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.
Допълнителна литература
- Петър Динеков, Максим Младенов, Очерк за Стойко Стойков, 1993
Външни препратки
- От и за Стойко Стойков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Стойко Стойков, Библиография, Bibliotheca Slavica, СУ
- ((en)) Ronelle Alexander, Dialectology (архивиран линк) – за Стойков, 8 – 11 стр., Indiana University, USA
|
