Северноафриканска кампания: Разлика между версии

Северноафриканска кампания
	Северноафриканска кампания
Втора световна война
	Британски танк Крусейдър преминава покрай горящ Панцер IV, 27 ноември 1941 г.
Информация
Период	10 юни 1940 – 16 май 1943 г.
Място	Либия, Египет, Алжир, Тунис, Мароко
Резултат	победа на Съюзниците
Страни в конфликта
Великобритания; Съединени щати; Франция; Индия; Австралия; Южна Африка; Нова Зеландия; Полша; Чехословакия; Гърция	Италия; Германия; Режим Виши
Командири и лидери
Харолд Александър; Клод Окинлек; Дуайт Айзенхауер; Арчибалд Уейвъл	Пиетро Бадоглио; Уго Кавалеро; Алберт Кеселринг; Франсоа Дарлан
Жертви и загуби
Свободна Франция:; 16 000 убити, ранени или пленени; Британска империя:; ?САЩ:; 2715 убити; 8978 ранени; 6528 изчезнали	Германия:; 12 808 убити; Неизвестен брой ранени; 101 784+ пленени; Загуби на Оста:; общо 950 000; 8000 пленени или унищожени самолета; 6200 пленени или унищожени оръдия; 2 500 пленени или унищожени танка
	Северноафриканска кампания в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:43, 12 май 2020

Северноафриканската кампания е серия от бойни действия, част от Втората световна война, които протичат в Северна Африка между 10 юни 1940 и 16 май 1943 г.

Боевете в Северна Африка започват на 10 юни 1940 г., когато Италия обявява война на Великобритания и Франция. На 14 юни британски части атакуват и превземат италианския форт Капузо. Това е последвано от италианско настъпление в Египет. През декември 1940 г. започва съюзническо контранастъпление, под кодовото название операция Компас, което разгромява италианската 10-а армия и изтласква противника до Либия.

Бързото влошаване на ситуацията в Северна Африка принуждава Адолф Хитлер да изпрати там Африканския корпус, начело с Ервин Ромел. Това става по време на операция Зоненблуме, чиято непосредствената цел е подкрепа на италианските войски. Ромел пренебрегва заповедите на главното командване и по време на офанзивата започнала 24 март успява да изтласка отслабените съюзнически войски обратно в Египет. Под обсада, която продължава 240 дни, остава Тобрук. Британските войски правят три опита за настъпление в посока обсадения град – Краткотрайност, Бойна секира и Крусейдър. За разлика от предните две, третата операция е успешна. Съюзническите войски нанасят тежки загуби на силите на Оста и ги изтласкват до Ел Агейла.

На 21 януари 1942 г. Ромел дава начало на ново настъпление. Постепенно успява да изтласка съюзническите войски и на 30 юни силите на Оста достигат Ел Аламейн и започват серия от атаки, които стават известни под общото наименование първа битка при Ел Аламейн. На 13 август 1942 г. Бърнард Монтгомъри поема командването на британската 8-а армия. На 23 октомври започва втората битка при Ел Аламейн. Силите на Оста са разгромени и Ромел заповядва отстъпление към Ел Агейла.

На 8 ноември 1942 г. започва операция Факел, която бележи началото на участието на Съединените щати в Северноафриканската кампания. В последвалите бойни действия силите на Оста постепенно са изтласкани, първоначално в Либия, а след това в Северен Тунис, където се предават на 16 май 1943 г.

Източници

↑ Playfair, Volume IV, стр. 460. United States losses from 12 November 1942
↑ Feldgrau website. Feldgrau Statistics and Numbers
↑ Playfair, Volume IV, p. 460. Number captured is from the fighting in Tunisian only
↑ Brigadier C. N. Barclay, British Army (Retired). GI - World War II Commemoration

[1] Playfair, Volume IV, стр. 460. United States losses from 12 November 1942

[2] Feldgrau website. Feldgrau Statistics and Numbers

[3] Playfair, Volume IV, p. 460. Number captured is from the fighting in Tunisian only

[4] Brigadier C. N. Barclay, British Army (Retired). GI - World War II Commemoration

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 '''Северноафриканската кампания''' е серия от бойни действия, част от [[Втората световна война]], които протичат в [[Северна Африка]] между [[10 юни]] [[1940]] и [[16 май]] [[1943]] г.
-Боевете в Северна Африка започват на 10 юни 1940 г., когато [[Италия]] обявява война на [[Великобритания]] и [[Франция]]. На 14 юни британски части атакуват и превземат италианския форт Капузо. Това е последвано от [[италианско настъпление в Египет]]. През декември 1940 г. започва съюзническо контранастъпление, под кодовото название [[операция Компас]], което разгромява италианската 10-та армия и изтласква противника до [[Либия]].
+Боевете в Северна Африка започват на 10 юни 1940 г., когато [[Италия]] обявява война на [[Великобритания]] и [[Франция]]. На 14 юни британски части атакуват и превземат италианския форт Капузо. Това е последвано от [[италианско настъпление в Египет]]. През декември 1940 г. започва съюзническо контранастъпление, под кодовото название [[операция Компас]], което разгромява италианската 10-а армия и изтласква противника до [[Либия]].
 Бързото влошаване на ситуацията в Северна Африка принуждава [[Адолф Хитлер]] да изпрати там [[Немски африкански корпус|Африканския корпус]], начело с [[Ервин Ромел]]. Това става по време на [[операция Зоненблуме]], чиято непосредствената цел е подкрепа на италианските войски. Ромел пренебрегва заповедите на главното командване и по време на офанзивата започнала 24 март успява да изтласка отслабените съюзнически войски обратно в [[Египет]]. Под обсада, която продължава 240 дни, остава [[Обсада на Тобрук|Тобрук]]. Британските войски правят три опита за настъпление в посока обсадения град – [[Операция Краткотрайност|Краткотрайност]], [[Операция Бойна секира|Бойна секира]] и [[Операция Крусейдър|Крусейдър]]. За разлика от предните две, третата операция е успешна. Съюзническите войски нанасят тежки загуби на силите на Оста и ги изтласкват до [[Ел Агейла]].
-На [[21 януари]] [[1942]] г. Ромел дава начало на ново настъпление. Постепенно успява да изтласка съюзническите войски и на 30 юни силите на Оста достигат Ел Аламейн и започват серия от атаки, които стават известни под общото наименование [[първа битка при Ел Аламейн]]. На [[13 август]] [[1942]] г. [[Бърнард Монтгомъри]] поема командването на британската 8-ма армия. На 23 октомври започва [[Втора битка при Ел Аламейн|втората битка при Ел Аламейн]]. Силите на Оста са разгромени и Ромел заповядва отстъпление към Ел Агейла.
+На [[21 януари]] [[1942]] г. Ромел дава начало на ново настъпление. Постепенно успява да изтласка съюзническите войски и на 30 юни силите на Оста достигат Ел Аламейн и започват серия от атаки, които стават известни под общото наименование [[първа битка при Ел Аламейн]]. На [[13 август]] [[1942]] г. [[Бърнард Монтгомъри]] поема командването на британската 8-а армия. На 23 октомври започва [[Втора битка при Ел Аламейн|втората битка при Ел Аламейн]]. Силите на Оста са разгромени и Ромел заповядва отстъпление към Ел Агейла.
 На 8 ноември 1942 г. започва [[операция Факел]], която бележи началото на участието на [[Съединените щати]] в Северноафриканската кампания. В последвалите бойни действия силите на Оста постепенно са изтласкани, първоначално в Либия, а след това в Северен Тунис, където се предават на [[16 май]] [[1943]] г.