Аскетизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:51, 16 август 2020

Аскетизъмът (на гръцки: ἄσκησις - упражнение, практика) е начин на живот, свързан с отрицание на хедонизма и доброволно отричане от прекомерните удоволствия, по религиозни или други подбуди.^[1]

Според източните религии, спасението на душата се постига чрез практики за мистично съзерцание – медитация, йога, „духовно просветление“. Християнството проповядва спасение на душата, като отплата за религиозната аскеза – упражняване на определени религиозни принципи, които включват:^[1]

молитви;
доброволно въздържание от прекомерни удоволствия и изобщо от благата на живота;
задължително полагане на труд.

Макс Вебер утвърждава, че религиозната Реформация в Европа през 16 век, приравнява труда, в рамките на една светска професия, към религиозната аскеза от типа „оставаща в света“, т.е. изискваща прилагане на собствения свят дух и на качеството на избран от Бога инструмент във и спрямо сферите на материалния свят. Този професионално ориентиран „светски аскетизъм“ на протестантите, придобива качеството на „икономическа добродетел“ и се изгражда одухотворената от „най-интензивната форма на набожността“ трудова етика, която, успоредно с духа на териториалната експанзия и с възникването на съвременната наука, обуславя уникалното капиталистическо развитие на западноевропейското общество, като го диференцира в това отношение от останалия свят.

Хората, които водят аскетичен начин на живот или се придържат към определени аскетични практики, се наричат „аскети“.

Източници

↑ ^а ^б Кирова, Алла. Учение за капиталистическия дух - Макс Вебер versus Вернер Зомбарт (pdf) // Икономически алтернативи (3). 2009. с. 70–84.

[alla-1] а ^б Кирова, Алла. Учение за капиталистическия дух - Макс Вебер versus Вернер Зомбарт (pdf) // Икономически алтернативи (3). 2009. с. 70–84.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Аскетизъмът''' ({{lang|el|[[Wiktionary:ἄσκησις|ἄσκησις]] - упражнение, практика}}) е начин на живот, свързан с отрицание на [[хедонизъм|хедонизма]] и доброволно отричане от прекомерните [[удоволствие|удоволствия]], по [[религия|религиозни]] или други подбуди.<ref name="alla">{{cite journal | last = Кирова | first = Алла | authorlink =  | coauthors =  | year = 2009 | month =  | title = Учение за капиталистическия дух - Макс Вебер versus Вернер Зомбарт | journal = Икономически алтернативи | publisher =  | location =  | volume =  | issue = 3 | pages = 70–84 | doi =  | id =  | url = http://alternativi.unwe.bg/alternativi/br33/06.pdf | format = pdf | accessdate =  | lang-hide =  | lang =  }}</ref>
-Според източните религии, [[спасение]]то на [[душа]]та се постига чрез практики за [[мистицизъм|мистично]] [[съзерцание]] – [[медитация]], [[йога]], „духовно просветление”. [[Християнство]]то проповядва [[спасение]] на [[душа]]та, като отплата за религиозната аскеза – упражняване на определени религиозни принципи, които включват:<ref name="alla"/>
+Според източните религии, [[спасение]]то на [[душа]]та се постига чрез практики за [[мистицизъм|мистично]] [[съзерцание]] – [[медитация]], [[йога]], „духовно просветление“. [[Християнство]]то проповядва [[спасение]] на [[душа]]та, като отплата за религиозната аскеза – упражняване на определени религиозни принципи, които включват:<ref name="alla"/>
 * [[молитва|молитви]];
 * доброволно въздържание от прекомерни удоволствия и изобщо от благата на живота;
 * задължително полагане на [[труд]].
-[[Макс Вебер]] утвърждава, че религиозната [[Реформация]] в [[Европа]] през [[16 век]], приравнява труда, в рамките на една светска [[професия]], към религиозната аскеза от типа „оставаща в света”, т.е. изискваща прилагане на собствения свят дух и на качеството на избран от [[Бог]]а инструмент във и спрямо сферите на [[материализъм|материалния свят]]. Този професионално ориентиран „светски аскетизъм” на протестантите, придобива качеството на „икономическа добродетел” и се изгражда одухотворената от „най-интензивната форма на набожността” [[трудова етика]], която, успоредно с духа на териториалната [[експанзия]] и с възникването на съвременната [[наука]], обуславя уникалното [[капитализъм|капиталистическо]] развитие на западноевропейското общество, като го диференцира в това отношение от останалия свят.
+[[Макс Вебер]] утвърждава, че религиозната [[Реформация]] в [[Европа]] през [[16 век]], приравнява труда, в рамките на една светска [[професия]], към религиозната аскеза от типа „оставаща в света“, т.е. изискваща прилагане на собствения свят дух и на качеството на избран от [[Бог]]а инструмент във и спрямо сферите на [[материализъм|материалния свят]]. Този професионално ориентиран „светски аскетизъм“ на протестантите, придобива качеството на „икономическа добродетел“ и се изгражда одухотворената от „най-интензивната форма на набожността“ [[трудова етика]], която, успоредно с духа на териториалната [[експанзия]] и с възникването на съвременната [[наука]], обуславя уникалното [[капитализъм|капиталистическо]] развитие на западноевропейското общество, като го диференцира в това отношение от останалия свят.
 Хората, които водят аскетичен начин на живот или се придържат към определени аскетични практики, се наричат „''аскети''“.