Галичица: Разлика между версии

Галичица
	Галичица
	Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“
	Местоположение на картата на Северна Македония Координати: 40°56′30″ с. ш. 20°48′23″ и. д. / 40.941667° с. ш. 20.806389° и. д.
Общи данни
Местоположение	Северна Македония; Албания
Най-висок връх	Магаро
Надм. височина	2254 m
Подробна карта
	Галичица в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 22:03, 13 февруари 2021

Галичица е планина в югозападната част на Северна Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 хектара от македонската част на Галичица са обявени за национален парк Галичица.^[1]

На брега на Охридското езеро се намира манастирът „Свети Наум“, основан около 900 г. от Наум Преславски.

География

Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината Сува гора (Мали и Тата). Най-високи върхове са Магаро (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера^[2].

Образувана е през терциера и е съставена от мезозойски варовици с дебелина 500-550 м върху основа от палеозойски метаморфни силикати^[3] (кристалинни шисти).

Поради варовитостта си е бедна на вода, но е богата на карстови извори и пещери. Според сайта Ohrid na dlanka^[4], още в началото на XX век Йован Цвиич изказва предположението, че водата на Преспанското езеро понира през карстовите райони на Галичица и Сува Гора в Охридското езеро. Страницата цитира също изследване на природни изотопи от 1980 г., доказващо предполаганата хидрографска връзка - над 50% от изворите край манастира Свети Наум край Охридското езеро получават вода от Преспанското.

Биологично разнообразие

Галичица се отличава с много богат растителен и животински свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Северна Македония, а други са местни ендемични видове.

Според описанието на националния парк ^[1], в него се допират ареалите на различни видове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.

Животинското царство е представено от 1644 вида пеперуди, 30 вида земноводни и влечуги, 266 вида птици и 51 вида бозайници. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Северна Македония.

Други

По време на Първата световна война през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името Бугарска чука.

Литература

Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.

Бележки

↑ ^а ^б Природно наследство на Северна Македония - Национален парк ГАЛИЧИЦА Архив на оригинала от 2005-12-31 в Wayback Machine.
↑ Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - Национален парк „Галичица“ Архив на оригинала от 2007-08-27 в Wayback Machine.
↑ Ohrid na dlanka - Национален парк Галичица
↑ Ohrid na dlanka - Охридско езеро, основни географско-хидрографски карактеристики

Външни препратки

Официален сайт на село Елшани – на английски

[moe.mk-1] а ^б Природно наследство на Северна Македония - Национален парк ГАЛИЧИЦА Архив на оригинала от 2005-12-31 в Wayback Machine.

[orbel-2] Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - Национален парк „Галичица“ Архив на оригинала от 2007-08-27 в Wayback Machine.

[ohrid-galicica-3] Ohrid na dlanka - Национален парк Галичица

[ohrid-oezero-4] Ohrid na dlanka - Охридско езеро, основни географско-хидрографски карактеристики

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 [[Файл:Galicica-viewfromKorita.JPG|мини|250п|Галичица, гледана от „Корита“]]
-'''Галичица''' е [[планина]] в югозападната част на [[Северна Македония]] и в Източна [[Албания]], която се издига като [[хребет]] между [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанското]] езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 [[хектар]]а от македонската част на Галичица са обявени за [[Галичица (национален парк)|национален парк Галичица]].<ref name="moe.mk">Природно наследство на Северна Македония - [http://www.moe.gov.mk/prirodnonasledstvo/Galicica.htm Национален парк ГАЛИЧИЦА]</ref>
+'''Галичица''' е [[планина]] в югозападната част на [[Северна Македония]] и в Източна [[Албания]], която се издига като [[хребет]] между [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанското]] езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 [[хектар]]а от македонската част на Галичица са обявени за [[Галичица (национален парк)|национален парк Галичица]].<ref name="moe.mk">Природно наследство на Северна Македония - [http://www.moe.gov.mk/prirodnonasledstvo/Galicica.htm Национален парк ГАЛИЧИЦА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051231182356/http://www.moe.gov.mk/prirodnonasledstvo/Galicica.htm |date=2005-12-31 }}</ref>
 На брега на Охридското езеро се намира манастирът [[Свети Наум (манастир)|„Свети Наум“]], основан около 900 г. от [[Наум Преславски]].
 == География ==
-Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината [[Сува гора (Преспа)|Сува гора]] (Мали и Тата). Най-високи [[връх|върхове]] са [[Магаро]] (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера<ref name="orbel">Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - [http://orbel.pirin-np.com/site_orbel_8_2_3/galishica.htm Национален парк „Галичица“]</ref>.
+Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината [[Сува гора (Преспа)|Сува гора]] (Мали и Тата). Най-високи [[връх|върхове]] са [[Магаро]] (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера<ref name="orbel">Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - [http://orbel.pirin-np.com/site_orbel_8_2_3/galishica.htm Национален парк „Галичица“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070827023320/http://orbel.pirin-np.com/site_orbel_8_2_3/galishica.htm |date=2007-08-27 }}</ref>.
 Образувана е през [[терциер]]а и е съставена от [[мезозой]]ски [[Варовик|варовици]] с дебелина 500-550 м върху основа от [[палеозой]]ски [[метаморфни скали|метаморфни]] [[силикат]]и<ref name="ohrid-galicica">Ohrid na dlanka - [http://www.ohrid.org.mk/mk/galicica/galicica.htm Национален парк Галичица]</ref> ([[кристалинни шисти]]).