Народна партия (Източна Румелия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
източник |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
* [[Михаил Маджаров]] (1854-1944) |
* [[Михаил Маджаров]] (1854-1944) |
||
* [[Георги Хаканов]] (1851-1898) |
* [[Георги Хаканов]] (1851-1898) |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 11:28, 12 май 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Народна партия.
Народната партия (или Съединистка партия) е политическа партия в Източна Румелия, съществувала от 1879 до Съединението на България през 1885 година.
Неин основен опонент е Либералната (казионна) партия. С Народната партия са свързани вестниците „Марица“, „Народний глас“ и „Съединение“.
Народната партия, която е на власт в Източна Румелия през 1885 г., се отказва от позицията си за бързо присъединяване към Княжество България, която застъпва в предходната предизборна кампания, поради което получава прозвището „лъжесъединистка“.[1] След Съединението партията губи влиянието си. Нейни представители се включват в създадената през 1894 Народна партия, начело с Константин Стоилов.
Видни дейци
- Иван Вазов (1850-1921)
- Константин Величков (1855-1907)
- Иван Евстатиев Гешов (1849-1924)
- Иван Стефанов Гешов (1854-1932)
- Михаил Маджаров (1854-1944)
- Георги Хаканов (1851-1898)
Външни препратки
Бележки
- ↑ Куманов, Милен. Политически организации и движения в България и техните лидери 1979-1949, София 1991, с. 14.
Източници
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine. [3 август 2005]
|