Долнолужишки език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Език
{{Език
| име = Долнолужишки език
|родно име=dolnoserbšćina, dolnoserbska rěč
| родно име = dolnoserbšćina, dolnoserbski
|страна= [[Германия]]
| произношение = ˈdɔlnɔˌsɛrskʲi
|район= [[Централна Европа]]
| страна = [[Германия]]
|говорещи= 7000
| регион = [[Централна Европа]]
|сем1= Индоевропейски
| говорещи = 6900 (2007 г.)
|сем2=Славянски
| писменост = [[латиница]]
|сем3=Западнославянски
| сем1 = Индоевропейски
|сем4=Лужишки
| сем2 = Славянски
|сем5=Долнолужишки
| сем3 = Западнославянски
|официален=
| сем4 = Лужишки
|регулатор= няма
| сем5 = Долнолужишки
|iso639-1=
| официален =
|iso639-2= dsb
| регулатор =
|SIL= dsb
| iso639-1 =
| iso639-2 = dsb
| iso639-3 = dsb
| wiki = dsb
}}
}}

'''Долнолужишкият език''' е един от официално признатите малцинствени езици в [[Германия]]. Говорен е от [[лужишки сърби|лужишките сърби]] в района на [[Бранденбург]] около град [[Котбус]].
'''Долнолужишкият език''' е един от официално признатите малцинствени езици в [[Германия]]. Говорен е от [[лужишки сърби|лужишките сърби]] в района на [[Бранденбург]] около град [[Котбус]].



Версия от 12:03, 26 юли 2021

Долнолужишки език
dolnoserbšćina, dolnoserbski
/ˈdɔlnɔˌsɛrskʲi/
СтранаГермания
РегионЦентрална Европа
Говорещи6900 (2007 г.)
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Западнославянски
...-Лужишки
....→Долнолужишки
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2dsb
ISO 639-3dsb
Долнолужишки език в Общомедия

Долнолужишкият език е един от официално признатите малцинствени езици в Германия. Говорен е от лужишките сърби в района на Бранденбург около град Котбус.

За разлика от горнолужишкия език, долнолужишкият език е на границите на отмиране и изчезване.

Фонетични особености

  • Преход на *č > c: *časъ > cas време и дори *č > s: *četyre > styri четири.
  • Палатализация на *t > ś пред предни гласни: *tixъ > śichy тих, *pǫtь > puś път.
  • Палатализация на *t > ź пред предни гласни: *dьnь > źeń ден, *desętь > źaseś десет.
  • Промяна r > š след беззвучни съгласни и пред a, o, u: *pravъ > pšawy десен, *bratrъ > bratš брат.
  • Промяна *dj > z, *tj > c (както във всички западнославянски езици).

Морфологични особености

  • Шест падежа при имената.
  • Пазят се формите за двойствено число при имената и глаголите.
  • Изгубени са формите за простите минали времена (аорист и имперфект), които се употребяват в горнолужишки.
  • Долнолужишкият език пази и до днес супина (подобна на инфинитива форма, употребявана след глаголи за движение – среща се в старобългарските писмени паметници от 10 – 11 век).

Например:

  • njok spaś не искам да спя (инфинитив).
  • źi spat иди да спиш (супин).

Долнолужишка азбука

Dolnoserbski alfabet
Буква Название Буква Название Буква Название
A a a CH ch cha Ŕ ŕ eŕ, veke eŕ
B b bej I i i S s es
C c cej J j jot Š š
Č č čej K k ka Ś ś śej
Ć ć ćej Ł ł T t tej
D d dej L l el U u u
dźej M m em W w wej
E e e N n en Y y y
Ĕ ĕ jet, ĕt Ń ń Z z zet
F f ef O o o Ž ž žet
G g gej P p pej Ź ź źej
H h ha R r er

Влияние на немския език

Долнолужишкият език е много силно повлиян от немския език дори и във фонетично отношение — звуковете r/l се произнасят както в немски език. В лексиката има също огромен брой немски думи.

Външни препратки

Речници

Немско-лужишки

Лужишко-немски